Решение № 214 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500832 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.247, ал.1 и чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв.Антони Аврамов, пълномощник на въззиваемата по възз.гр.д.№ 832/2023 г. по описа на БОС – С. В. Д., с искане по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 948/15.08.2023 г. в частта му за разноските, като му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, определени по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. С молбата е направено и искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на въззивното решение № 948/15.08.2023 г., касаеща номерацията на първоинстанционното дело.

В срока по чл.247, ал.2 и чл.248, ал.1 ГПК е постъпил отговор по молбата от страна на въззивника В. И. Т., подадена чрез адв.Демирев. Изразено е становище за основателност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка. По отношение на искането по чл.248 ГПК е изразено становище за недопустимост на молбата, като се сочи, че по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК и искането е недопустимо.

Бургаският окръжен съд, като прецени изложените от молителя съображения и провери данните по делото, намира следното:

Настоящото производство е за делба в първа фаза – по допускане на делбата, като е образувано по въззивната жалба на В. И. Т., против решение № 663/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2903/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което с което е 1 допусната съдебна делба между С. В. Д. и В. И. Т. на съсобственият им недвижим имот, представляващ земя с площ от 500 кв.м., находяща се в землището на с.Изворище, общ.Бургас, извън регулационния план на селото, съставляваща имот № 123 по утвърдено със заповед № 592/19.05.2005 г. изменение в плана на зона за земеделско ползване, м.“Пирамидата“, землище на с.Изворище, при граници: от изток – мера (борова гора); запад – улица; юг – мера; север – УПИ I-3, който имот попада в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Изворище, общ.Бургас, при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители.

С решение № 948/15.08.2023 г., постановено по настоящото възз.гр.д.№ 832/2023 г. по описа на БОС, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение№ 663/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2903/2012 г. по описа на РСБургас. Липсва произнасяне за разноските по делото.

По молбата по чл.247, ал.1 ГПК:

Съдът констатира, че действително в диспозитива на въззивното решение е допусната очевидна техническа грешка при изписване номерацията гражданското дело на районния съд, по което е постановен потвърдения първоинстанционен акт. В мотивите на съдебния си акт БОС е разгледал доводите на жалбоподателя и е взел становище за неоснователност на въззивната му жалба и за потвърждаване на решение № 663/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2903/2022 г. по описа на РС-Бургас , но в диспозитива на въззивното решение погрешно е записано, че се потвърждава решение № 663/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2903/2012 г. по описа на РС-Бургас . Видно е, че в диспозитива на съдебния акт съдът е допуснал техническа грешка, изразяваща се в погрешното записване на годината на първоинстанционното гражданско дело, налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, което представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК и същата следва да бъде поправена с настоящото решение, като вместо записаното „гр.д.№ 2903/2012 г.“ следва да се чете „гр.д.№ 2903/2022 г.“.

На основание чл.247, ал.4 ГПК решението за поправка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото.

По молбата по чл.248, ал.1 ГПК:

Постъпилата молба за допълване на въззивното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество от съда. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на насрещната по молбата страна, че поради липса на списък по чл.80 ГПК, искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо. Това становище принципно е правилно, но в случая не сме изправени пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските, тъй като такава е налице, когато съдът се е произнесъл по разноските, но не ги е присъдил в претендирания размер. В настоящия случай, във въззивното решение липсва формирана воля на съда относно претендираните разноски и съответно липсва и произнасяне за тях в диспозитива на съдебния акт, поради което направеното от въззиваямата искане с настоящата молба е именно за допълване на решението в частта за разноските. В тази хипотеза не е необходимо представяне на списък по чл.80 ГПК, а освен това, при претендиране на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА няма как да се изготви списък на разноските, тъй като размера на възнаграждението се определя от съда.

Разгледана по същество, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна.

2

С оглед изхода на спора във въззивното производство – жалбата на В. И. Т. е приета за неоснователна и е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение, и тъй като в настоящата първа фаза на делбата се оспорва наличието съсобственост между страните, отговорността за разноските се разпределя по правилото на чл.78 ГПК, като не намира приложение нормата на чл.355 ГПК. В тази смисъл, на въззиваема С. В. Д. се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но такива в случая не са присъдени с въззивното решение, което е пропуск на съда да се произнесе по своевременно заявеното от въззиваемата страна искане за разноски. По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че осъществяваното от адв.Аврамов процесуално представителството на въззиваемата е безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. С решението си настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането за разноски на въззиваемата, като този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с допълване на въззивното решение в частта за разноските. Ето защо, на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Аврамов, осъществил безплатната правна помощ в полза на възиваемата страна, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер, определен по реда Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, като съгласно съгласно чл.7, ал.4 от същата наредба, за представителство в производството за делба се дължи възнаграждение в размер на 1500 лв. В тази връзка, съдът съобрази § 2а от НМРАВ и обстоятелството, че адв.Аврамов е регистриран по ЗДДС, за което са представени доказателства, поради което п ри присъждане на възнаграждението на основание чл.38, ал.2 ЗА следва върху определения размер на адвокатското възнаграждение съобразно НМРАВ да се начисли ДДС. Следователно, в настоящия случай, за осъщественото безплатно представителство по делото на адв.Аврамов следва да се присъди възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС (възнаграждение – 1500 лв. и ДДС – 300 лв.), което следва да му бъде заплатено от въззивника Т. . Ето защо, в горния смисъл въззивното решение следва да бъде допълнено в частта за разноските.

С оглед горното и на основание чл.247, ал.1 и чл.248, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 948/15.08.2023 г. по възз.гр.д.№ 832/2023 г. по описа на БОС, като: на стр.7, в диспозитива на решението, след думата „ПОТВЪРЖДАВА“ ВМЕСТО „решение № 663/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2903/2012 г. по описа н а РС-Бургас“, ДА СЕ ЧЕТЕ „решение № 663/23.03.2023 г. , постановено по гр.д.№ 2903/2022 г. по описа на РС-Бургас“.

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 948/15.08.2023 г., постановено по възз.гр.д.№ 832/2023 г. по описа на БОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА В. И. Т., ЕГН **********, да заплати на адв.Антони Емилов Аврамов от САК, личен № 1800668410 и съдебен адрес 3 гр.София, ул.“Хан Аспарух“ №7, ет.2, офис 4, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 1800 лв. с ДДС (хиляда и осемстотин лева с включено ДДС).

Настоящото решение е неразделна част от постановеното по делото решение № 948/15.08.2023 г. по възз.гр.д.№ 832/2023 г. по описа на БОС.

Решението по чл.247 ГПК може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Решението по чл.248 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл.274 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4