Решение № 369 от 24.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20222120204066 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Х.... със седалище и адрес на управление: .... против наказателно постановление № 93/11.11.2021 г. на Директор на РИОСВ-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лв.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Не представя доказателства. Прави искане за присъждане на разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2021 г. в сградата на РИОСВ - Бургас била извършена проверка, по време на която било установено, че до 25.08.2021 г. в тази инспекция не са представени резултатите от проведения собствен мониторинг като условие, определено в т.5 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на Разрешително №2311 0032/24.03.2017 за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с Решение №35/18.03.2019 г. Съгласно т. 5 от Разрешителното, резултатите от провеждания собствен мониторинг следвало да се представят в срок до 15 дни от изготвяне на анализите в Б...“ и в РИОСВ - Бургас във връзка с изискванията на чл.174 ЗВ. На същата дата 01.09.2021 г. в РИОСВ постъпил Протокол №1458/09.08.2021 г. от изпитване с резултати от собствен мониторинг за месец юли 2021 г. за обект „Канализационна мрежа с пречиствателна станция за отпадни води“ на хотелски комплекс „..., местност „....

В резултат на посоченото и на 15.09.2021 г. в гр. Бургас и в тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, З. Н. (младши експерт) съставила против дружеството - жалбоподател АУАН № 93/15.09.2021 г.

Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ. В словесен вид вмененото административно нарушение било, че резултатите от собствения мониторинг за посочения по-горе обект не били представени в РИОСВ Бургас в определение в процесното Разрешение за заустване срок.

На 11.11.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, .... - директор на РИОСВ - Бургас, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, било идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са 2 непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

АУАН е съставен в отсъствие на представител на санкционираното дружество, без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а от друга АУАН не е бил предявен и връчен при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение, съдът квалифицира като съществено такова, опорочаващо процедурата по издаване на наказателното постановление и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Действително, разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя, но само при условие, че последният е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акт. Това означава, че само при наличие на надлежно връчена покана и неявяване на нарушителя в определения ден и час, би било допустимо съставянето на акт в негово отсъствие, съгласно посочената разпоредба. В конкретния случай, няма данни дали и как представител на дружеството е бил поканен и дали се е явил.

АУАН е бил съставен формално в присъствие на упълномощено лице, но по административно наказателната преписка, няма данни дали това е така.

Лицето .... не е управител на дружеството – жалбоподател и макар последният да е посочил, че разполага с пълномощно, такова няма приложено в кориците на делото, поради която липсват надлежни доказателства, удостоверяващи предявяването на АУАН на законния представител на санкционираното дружество.

Административнонаказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е бил връчен и предявен на надлежно упълномощен представител 3 на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване.

Невръчването на АУАН на нарушителя, представлява нарушение от категорията на съществените. Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство в т.ч., правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение, да направи възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и т.н. На практика в случая, цялото производство е проведено без участието на законен или на надлежно упълномощен представител на фирмата-жалбоподател, което безспорно е довело до ограничаване правото му на защита. Ето защо, при допуснатото съществено процесуално нарушение се опорочава изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление, съдът може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 93/11.11.2021 г. на Директор на РИОСВ-Бургас против „...., с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4

5