Решение № 766 от 21.04.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 766

Кърджали, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА канд № 20267120600013 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е и М“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез упълномощен от управителя адвокат. Оспорва се Решение №185/ 30.11.2025 г., постановено по а.н.д. №644/ 2024 г., по описа на РС-Кърджали.

Претендира се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Оспорват се, като неправилни, изводите на районния съд за доказаност на посоченото в НП административното нарушение и липсата на допуснати процесуални нарушение в административнонаказателното производство.

В касационната жалба се излага довод, че събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че св. Х. е била в обекта на проверка по лични причини и среща с Д. К. и С. К., а не да осъществява трудова дейност, респ., такава дейност не е била осъществявана от лицето по време на извършената проверка от служителите на „Инспекция по труда“. работен процес на това лице по време на проверката. Лицето е попълнило декларация по чл.402, ал.1 т.З от КТ, но районния съд въобще не е преценил и анализирал обстоятелствата и данните, при които същата е попълнена и изготвена, с оглед показанията на останалите свидетели разпитани по делото.

Изразява се становище, че АНО е участвал в проведеното административнонаказателно производство, което е недопустимо. Това обстоятелство се установявало от писмо, с изх. № ДОК №24000734/ 16.01.2024 г. и писмо, с изх. № ДОК №24002097/ 12.02.2024 г., и двете с издател АНО, изготвени преди съставянето на АУАН, във връзка с който е издадено и обжалваното НП. В същите ясно проличавало предубедеността на АНО в проведеното производство.

Излагат се съображения и за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, поради неизвършване от АНО на проверка по направеното от жалбоподателя писмено възражение. Вместо това АНО подал сигнал за дисциплинарно нарушение срещу св. Ю., която имала други възприятия относно проверката и наличието въобще на нарушение, описано в НП.

Искането е да се отмени оспореното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление на директора на ДИТ - Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. В становище, подадено от пълномощник, се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се деловодни разноски за две инстанции.

Ответникът – директор на ДИТ – Кърджали оспорва жалбата като неоснователна и моля за нейното отхвърляне. В писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 644/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която решението, в оспорената част, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-000033 от 09.04.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда"- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на „Е и М“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.

РС – Кърджали е приел за установено, че на 24.11.2023г. инспектори в ДИТ - Кърджали, извършили проверка в [обект], находящ се в [населено място], [жк], в района на [обект], експлоатиран от „Е и М“ ООД. На посочената дата в 14.00 часа по време на проверката те установили единадесет жени, сред които и лицето Д. Х., които работили по работни места, представляващи маси, върху които почиствали и сортирали диворастящи гъби. Х. се намирала на маса най-отпред и същата обработвала гъби като всички останали работници. На работещите били представени декларации по чл.402, ал.1, т.З от КТ, които да попълнят, като в своята декларация Х. посочила, че работи за фирма „Е и М“ ООД като [длъжност], в [обект], както и че няма сключен нито трудов, нито граждански договор. От С. К., която изпълнявала ръководни функции и също била установена на обекта при проверката, били дадени писмени обяснения, в които посочила, че всички работници в [цеха] са дошли на работа в 8.00 ч. и днес им е първият работен ден, но трудовите им договори все още не са регистрирани. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ- Кърджали, като при извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че работника Д. Х. нямала сключен трудов договор с „Е и М” ООД, като такъв не бил представен и до приключване на проверката. Предвид горното контролните органи приели, че работодателят „Е и М” ООД не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето, преди постъпването му на работа в проверения обект, за което срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено и процесното НП.

Районен съд - Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не е споделил доводът, че не било доказано да е осъществен състава на процесното нарушение на трудовото законодателство. Приел е, че изводът за извършеното административно нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите очевидци Д. В. и Е. Ю., които са установили на място лицето да полага труд за жалбоподателя в нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.

Решението е правилно.

Не са налице сочените касационни основания, водещи до неправилност на оспореното решение. Описаните в АУАН и в НП факти, които са от значение за установяване на процесното нарушение, в това число и тези, свързани с осъществяването на трудова дейност от работника Д. Х., кореспондират със събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е подробно, и по същество стигнал до извода, че визираното в АУАН и в НП нарушение е доказано. Този извод на съда напълно се споделя от настоящата инстанция.

Въведените в касационната жалба доводи, че не е установено лицето Д.Х. да е извършвало трудова дейност в полза на касатора към момента на проверката, са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая, от показанията на свидетеля Д.В. се установява, че към момента на извършване на проверката, в 14.00 часа на 24.11.2023 г., Д.Х. е осъществявала дейност, типична за [длъжността], като е почиствала и сортирала диворастящи гъби. Това обстоятелство е декларирано от Х., в попълнената от нея декларация, а също така е потвърдено и в писмено обяснение на С. К., която е имала представляващи функции при проверката и също била установена на обекта. При тези доказателства изводът в оспореното решение, че е доказано извършване на трудова дейност от Д. Х. в полза на „Е и М” ООД, [населено място], е обоснован.

В случая липсва спор, че трудов договор с Х. не е сключен, което е основание за ангажирането на административнонаказателната отговорност при установено престиране на труд от нейна страна в полза на дружеството-касатор.

Твърдение в касационната жалба, че свидетелските показания на Д.К., Т.В. и С.К. сочели, че Х. не е извършвала трудова дейност в деня на проверката, не се споделят от касационния състав на АС – Кърджали. В тази връзка, РС – Кърджали правилно не е съобразил показанията на тези лица в тази част, тъй като те се различават от всички събрани доказателства относно обстоятелството дали посоченото лице е осъществявало трудова дейност в полза на касатора, а освен това същите се отличават с липса на безпристрастност, които обстоятелства са отчетени и от въззивния съд.

Следващото оплакване в касационата жалбата е за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, поради това, че АНО е участвал в производството по съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП. В тази връзка в жалбата се коментират писма, с изх. № ДОК24000734/ 16.01.2024 г. и № ДОК24002097/ 12.02.2024 г., и двете на директора на ДИТ – Кърджали, адресирани до ИА ГИТ. Същите обаче не са част от административнонаказателното производство по налагане на административно наказание на касатора, а касаят предоставянето на факти и обстоятелства, свързани с откриване на дисциплинарно производство на служител от ДИТ – Кърджали, съответно – не обуславят каквото и да намеса на АНО при съставянето на АУАН. Т.е. не са налице основанията по чл.51 от ЗАНН спрямо административнонаказващия орган.

Поради изложените съображения АС – Кърджали намира, че оспореното решение, с което е потвърдено, като законосъобразно, наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 185/30.11.2025 г., постановено по а.н.д. №644/2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: