Определение № 2766 от 10.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 09.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20241100605305 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. чл. 250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.П., повереник на частния тъжител Д. А., срещу Разпореждане № 7701 от 21.06.2024 г. по НЧХД №1265/2024 г. по описа на СРС, НО, 17-и състав, с което наказателното производство е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Районният съд неправилно бил приел 16.02.2023 г. като дата на узнаване от страна на тъжителя на инкриминираните твърдения. Съдът не бил съобразил представеното по делото допълнение към тъжбата, в която било изрично посочено, че датата на узнаване била 16.01.2024 г. Ето защо срокът по чл. 81, ал. 3 НПК бил спазен и тъжбата била допустима. Искането към СГС е атакуваният акт да бъде отменен.

Софийски градски съд, XIII въззивен състав, като съобрази изложеното в частната жалба и материалите по делото, извърши проверка на обжалвания първоинстанционен акт и намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законния 7дневен срок по чл. 342, ал. 1, изр. второ НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 250, ал. 4, изр. второ вр. ал. 1, т. 1 НПК по реда на Глава двадесет и втора.

Разгледана по същество се явява основателна.

На 26.01.2024 г. в СРС е входирана тъжба от А. срещу Т.Д.. В тъжбата е заявено, че Д. е изрекла пред И.М. твърдения, които тъжителят счита за клевета спряно него. Като време на узнаване от А. на извършеното от Д. деяние е посочена датата 16.02.2023 г. на която тъжителят провежда разговор 1 с М..

В документ, входиран в СРС на 07.02.2024 г., и озаглавен „Допълнение към тъжба“, повереникът заявява, че в тъжбата е допусната грешка в пресъздаване на обстоятелствата и датата при които А. е узнала за деянието на Д.. Като дата на узнаване е посочена 16.01.2024 г., а като дата на извършване на деянието е потвърдена отбелязаната в тъжбата 16.02.2023 г. Като причина за грешката се сочи, че адв. П. бил възприел неправилно изложената му от тъжителя фактическа обстановка.

Обжалваното разпореждане е постановено в закрито съдебно заседание на 21.06.2024 г. Районният съд е преценил, че видно от тъжбата А. била узнала за твърденията на Д. на 16.02.2023 г. поради което шестмесечният срок по чл.

81, ал. 3 НПК бил изтекъл на 17.08.2023 г. Доколкото тъжбата била заведена в съда на 26.01.2024 г., то тя била просрочена и на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 3 НПК производството по делото следвало да се прекрати.

Контролираният съд не е коментирал допълнението към тъжбата, в което се прави изменение на датата на узнаване от тъжителя на процесните твърдения на Д. - сочи се 16.01.2024 г. вместо упоменатата в тъжбата 16.02.2023 г.

Допълнението към жалбата е входирано в съда на 07.02.2024 г. и се намира в кориците по делото. Този документ е следвало да бъде обсъден от районния съд, тъй като чрез него е отстранена допусната в тъжбата фактическа грешка. Отговор на въпроса дали тъжителят има това процесуално правомощие е даден в Тълкувателно решение № 34 от 03.08.1990 г. по н. д. № 29/1990 г., ОСНК. В т. 2 от него е указано следното: „Когато съдът констатира в съдебно заседание, че тъжбата на пострадалия от престъплението не е подадена в шестмесечния срок по чл. 57, ал. 4 НПК , той може да допусне поправка в тъжбата на датата, на която пострадалият е научил за извършеното престъпление, ако е направено искане от него преди изтичане на този срок“.

Мотивите на върховната съдебна инстанция са кратки и е уместно да бъдат цитирани: „По наказателните дела от частен характер не се извършва предварително разследване. Поради това всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебното заседание. В тази фаза съгласно чл. 12 НПК съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. В пределите на официалното начало по чл. 12 НПК влиза и задължението за проверка дали тъжбата е просрочена, наказателното производство следва да се прекрати с определение на основание чл. 21, ал. 3, т. 2 НПК . Ако към датата на съдебното заседание, в което е направена такава констатация от състава на съда служебно или по искане на подсъдимия, шестмесечният срок не е изтекъл, съдът не следва да прекрати производството, ако тъжителят поиска поправка на датата, на която е узнал за извършеното престъпление. Когато към датата на 2 съдебното заседание този срок е изтекъл, съдът не следва да прекрати производството, ако по искане на тъжителя констатира, че се касае за фактическа или техническа грешка, допусната при изготвяне на тъжбата. В този случай той следва да се произнесе с определение и да допусне или не поправка на тъжбата.“

Това Тълкувателно решение е постановено при действието на Наказателно процесуален кодекс, обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г., (отм.), но неговите постановки са актуални и при сега действащия процесуален закон. В НПК няма ограничение за поправяне на съдържанието на тъжбата, ако това е сторено в рамките на срока по чл. 81, ал. 3 НПК (така Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о., НК, и Решение № 93 от о2.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I н. о., НК).

В процедурата по чл. 252, ал. 4 НПК районният съд е следвало да съобрази депозираното „допълнение към тъжба“, тъй като то представлява процесуалният документ, чрез който тъжителят упражнява своето право да повдига и поддържа обвинение пред съд. В изпълнение на посоченото Тълкувателно решение районният съд е трябвало да се произнесе по въпроса дали приема направената поправка. Доколкото тъжбата е входирана в съда на 26.01.2024 г., допълнението към жалбата на 07.02.2024 г., а като дата на узнаване от страна на тъжителя на твърденията на Д. е посочена 16.01.2024 г., то срокът по чл. 81, ал. 3 НПК е спазен.

Ето защо в обжалваното разпореждане е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като са нарушени правата на тъжителя, поради което то следва да бъде отменено.

Поради изложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен съдебен състав, намира подадената частна жалба за основателна, а атакуваният с нея съдебен акт – за неправилен и незаконосъобразен. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на производството.

Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4 НПК , Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7701 от 21.06.2024 г., постановено по НЧХД № 1265/2024 г. по описа на СРС, НО, 17-и състав, с което наказателното производство е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на 3 съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4