Решение № 126 от 10.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно административно наказателно дело № 20241100605552 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с Глава XXI НПК.

С Решение № 20041179 от 09.06.2022 година, постановено по НАХД № 10696/2019г., по описа на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, е признал обвиняемия Г. Д. Д., ЕГН ********** за невиннен за това, че на 21.04.2019г., около 18:00ч., в гр. София, в заведение „Фреди“, находящо се на бул. ****, бутнал с двете си ръце В.К.Ч., като при падането Ч. ударил главата си от ръба на пейката, с което му причинил разкъсно-контузна рана на главата в тилната област – лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасна за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /извършено на обществено място, без личен мотив, при явно незачитане на установения в страната правов ред/, поради което и на осн. чл. 378, ал.4, т.2 и чл. 304 от НПК го е оправдал по внесеното обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК.

Срещу решението, в законоустановения срок, в деловодството на СРС е 1 постъпил протест от прокурор в СРП с вх. № 21011942/13.06.2022г. решение като неправилно и постановяването на ново, с което подс. Г. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК и да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, като му бъде наложено административно наказание.

Въззивният съд е намерил, че за правилното, обективно и всестранно изясняване на делото не е необходимо да се провежда въззивно съдебно следствие.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СГП счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, след пълен анализ, поотделно и в съвкупност на приобщените доказателства, да направи заключение относно релевантните по предмета на доказване факти. В частност, се посочва, че съдът е дал вяра на показанията на св. А.А., който е заявил, че не е видял точно какво става, но по негово виждане, подсъдимият не е блъскал пострадалия нарочно. Прокурорът изтъква, че съдът е дал вяра на показанията на св. Р.А. /разпитана в с.з. от 02.07.2020г./, която заявява, че пострадалият е паднал при залитане. Акцентира се, че съдът е стъпил на показанията на св. Т. Д. и св. И. И., които заявяват, че не са видели подсъдимия да блъска пострадалия В. Ч.. Цитираните свидетели, според прокурора, установяват три възможни версии за получаване на съставомерния престъпен резултат, които са в пълно противоречие с показанията на св. С.П. и св. И. С., които са категорични, че подс. Д. е връхлетял върху пострадалия, вследствие на което последният е паднал и получил инкриминираните, констатирани в постановлението на прокурора от СРП, телесни увреждания.

Според прокурора, показанията на св. П. и св. С. изначално кореспондират с показанията на пострадалия. Прокурорът счита още, че от прочита на съдебния акт не става ясно защо съдът приема различни фактически основания за извършване на престъплението и защо е дал вяра на доказателствени източници, които не са еднопосочни. Прокурорът смята, че показанията на св. С.П. и св. И. С., заедно с тези на пострадалия са еднопосочни от самото начало на производството, логични са и взаимодопълващи се и взаимоутвърждаващи се. Именно на това основание, Съдът следва да им даде вяра. Прокурорът предлага на въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 336, ал.1, т.2 от НПК.

Адв. М. – защитник на подс. Д., в съдебното заседание пред настоящата инстанция, намира първоинстанционното решение за правилно и моли за потвърждаването му. Изцяло оспорва неговия подзащитен да е извършил инкриминираното деяние. Намира първоинстанционните мотиви за подробни, с цялостно изследване на фактическата обстановка и правилното й установяване, както и на нейна база, направени правилни правни анализи и изводи. Според защитата, първоинстанционният съд е направил възможно най-доброто чрез допускане на съдебно следствие, макар и в диференцирана процедура, били са разпитани достатъчен брой свидетели, включително и сочения за пострадал. Защитата набляга и на обстоятелството, че събраните доказателства са разнопосочни, а свидетелите П. и У. и пострадалия са били 2 повлияни от алкохол. Защитата обръща внимание на това, че подс. Д. в голяма компания е празнувал сватба в хотел „Плиска“, където са пристигнали сочения за пострадал и компанията му. Последните употребили алкохол и започнали да пеят цинични песни и да повтарят неприлични словесни изрази за булката.

Защитата заявява, че по никакъв начин не твърди, че компанията е следвало да отмъсти, но именно заради песните с циничен текст се е стигнало до стълкновение, в което са участвали хора и от двете групи. Посочва се, че има достатъчно убедителни доказателства, че Д. не е нанасял удари и не е блъскал никого от присъстващите. Обръща се внимание, че СРП, която е внесла протеста, се е очаквало да го допълни с конкретни основания, след като излязат мотивите към присъдата, което не е сторено. В заключение, се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и се посочва, че Д. не е направил абсолютно нищо, за което да носи наказателна отговорност.

Във въззивното производство, обв. Д. не се явява и не взима участие.

Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, изложени от страните в съдебното заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Делото е образувано пред Софийския районен съд по внесено от Софийска районна прокуратура постановление, с което по реда на чл. 78а от НК във връзка с чл. 375 от НПК, е направено предложение обвиняемият Г. Д.

Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК, за това че: на 21.04.2019г., около 18:00ч., в гр. София, в заведение „Фреди“, находящо се на бул. ****, бутнал с двете си ръце В.К.Ч., като при падането Ч. ударил главата си от ръба на пейката, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата в тилната област, с което е реализирал медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено място, без личен мотив, при явно незачитане на установения в страната правов ред.

В постановлението на Софийската районна прокуратура е изложена фактическа обстановка, в която са посочени времето и мястото на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено. В постановлението са описани и медико-биологичните характеристики на полученото увреждане на В.К. Ч..

3

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава 28 НПК и е приключило с решение, с което съдът е признал обвиняемият Г. Д. Д. за невиновен в това, че на 21.04.2019г., около 18:00ч., в гр. София, в заведение „Фреди“, находящо се на бул. ****, бутнал с двете си ръце В.К.Ч., като при падането Ч. ударил главата си от ръба на пейката, с което му причинил разкъсно-контузна рана на главата в тилната област – лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасна за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /извършено на обществено място, без личен мотив, при явно незачитане на установения в страната правов ред/, поради което и на осн. чл. 378, ал.4, т.2 и чл. 304 от НПК го е оправдал по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е установил нови фактически положения, различни от изложените в постановлението на прокурора.

За да постанови атакуваният съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници, а именно: показанията на св. Р.А.-И.а, св. В. Ч., св. А.С., св. М.Г., св. М.Б., св. Т. Д., св.

С.П., св. Н. С., св. А.А., св. И. И., св. М.Ж.; писмените доказателства и доказателствени средства – СМУ № С-148/2018г. на обв. Д., епикриза № 434/25.04.2018г., медицинска документация от УМБАЛ „Света Анна“, протокол за разпознаване на лице по фотоснимка, справка съдимост, справка „АИС-БДС“, медицинска документация от ЦСМП, справка ГД „ИН“ – МП; както и заключенията на СМЕПД.

Пред въззивната съдебна инстанция не са представени и събрани нови доказателствени материали. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Въззивната инстанция намира необходимост да възпроизведе същата накратко.

Обвиняемият Г. Д. Д. е роден на ****г. в гр. Дупници, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като „офис-мениджър“, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес:

4 гр. София, ул. „Хемус“, бл. ****.

На 21.04.2018г., св. А.А. сключил граждански брак. Гостите на сватбата, сред които и обв. Д. били поканени на сватбено тържество в заведение „Фреди“, находящо се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, бл. 10.

Тържеството се провеждало във вътрешните маси на заведението, а градината била отворена за други клиенти. Пострадалият В. Ч., заедно със свои приятели - св. Н. С. и С.П., били решили да отидат на рок концерт. Преди него обаче, посетили градината на заведение „Фреди“, където видели други свои приятели, при които седнали и употребявали бира, вследствие което били и с приповдигнато настроение.

Около 17:00ч., гостите на сватбата започнали да пристигат и сред тях били и свидетелите Р.И., М.Г., Т. Д., И. И. и обв. Д.. Компанията на пострадалия Ч., виждайки посетителите на сватбата, започнала да пее песни с нецензурен текст. Една от тях била „Хей, ти булко“. В текста на песента се съдържали нецензурни думи, а освен тях, пеещата компания подвиквала в хода на песента и нецензурни изрази като:„****“. Провокирани от това и обидени, обв. Д., брат му – св. Т. Д., св. И., св. Г. и св. А. решили да отидат при пеещите и да ги помолят да не използват нецензурни думи, защото развалят тържеството им. Двете компании си разменили обидни реплики. Пострадалият Ч. се изправил и се насочил към обв. Д., но се спънал, изгубил равновесие, паднал и си ударил главата от ръба на пейка. Вследствие удара, започнала да тече кръв от главата на пострадалия Ч..

На място пристигнал екип на ООР – 01 – РУ – СДВР, в състав – св.

Спасов и св. Б.. Пристигнал и екип на спешна медицинска помощ.

Пострадалият Ч. бил закаран в УМБАЛ „Св. Анна“, където бил приет за лечение.