Определение № 3478 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3478 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901734 по описа за 2025 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И.

И. И. и на М. П. С. срещу решение №622от 14.05.2025 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2284/2024 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260251 / 25.04.2024 г. по гр.д. №8367/2019 г. на СГС, в частта за отхвърляне изцяло на иска на И. И. И. срещу „Дженерали Застраховане“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ в размер на сумата от 100 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо-П. С. на 29.10.2017г. при настъпване на ПТП, както и в частта, с която е първоинстанционното решение е било частично отменено в уважителната му част по иска на М. П. С. за разликата между 70 000 лева до предявения пълен размер от 200 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща-П. С. на 29.10.2017г. при настъпване на ПТП В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на въззивното решение при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД на ищцата М. С., както и за неправилно приложение на материалния закон относно извода за липса на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на И. И. за неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на 1 същата със становище за липса на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

СГС е бил сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. Установено било, че на 29.10.2017г. около 20.30ч. на пътя между с. Гайтаново и с. Априлово, община Горна Малина на път SF02170, на около 2км. от с. Априлово е настъпило ПТП.

Водачът., управлявал лекия автомобил „ Тойота Раф 4“ с рег. №6282 НВ, се бил движил с несъобразена скорост с атмосферните условия и навлязъл в насрещната пътна лента, където се намирал лек автомобил „Пежо 206“ с рег.

№ 8470 АТ , управляван от П. Д. С.. Настъпил е удар между двете МПС, при който е загинал последният. Образувано е досъдебно производство. Ищецът М. С. е дъщеря на загиналия, за която той е полагал грижи, помагал й е финансово. Тя е родила на 15години и скоро след раждането на детето се е разделила с баща му. Починалият й е помагал за отглеждането на внучката си.

С . и баща й са се чували почти всеки ден по телефона, а той е идвал през седмицата в гр. София и са виждали, а тя е пътувала до семейната им къща в с. Гайтаново, за да бъде с родителите си Била е силно привързана към него и все още не може да преодолее тежката му загуба. Тя е споделяла всичко с него, търсела е опора и подкрепа от него. Лекият автомобил „Тойота Раф 4“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към момента на ПТП М. С. претендира съдът да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., в едно със законната лихва от 29.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил „ Тойота Раф 4“ е била застрахована при ответника-застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. С нея се обосновава настъпването на елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Това определя пасивната легитимация на застрахователя по предявените искове.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която искът на С. е бил уважен за сумата от 40000лв., поради което има формирана СПН по отношение на наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Пред въззивния съд се е спорило по размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на тази ищца, по основателността на иска на И. И. и относно основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.

По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от М. С.:

Последната е дъщеря на загиналия при ПТП П. С. и е естествено да изпитва болка и страдание от смъртта му. Били са близки и са имали много добри взаимоотношения. Тя е приела тежко смъртта му, като е изпаднала в депресия.

2

Взаимно са си помагали и са поддържали близки отношения. Той й е оказвал помощ при отглеждане на дъщеря й, тъй като биологичният баща не е полагал грижи за нея, както и поради ранната възраст, на която М. С. е станала майка.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази и обстоятелството, че към 2017г. ищецът М. С. е била на 28 години, а баща й- на 58 години. Тя е формирана като личност, изградена като характер и ценностна система. Нуждата от родителска грижа към нея самата е в минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Тя е живеела отделно от баща си, създала е собствен начин на живот, което предполага изградена самостоятелност и възможност да полага грижи сама за себе си. Смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. По тези съображения ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговия близък, както и взаимоотношенията между тях. В тази връзка са били ангажирани гласни доказателства, от които се установявало силно влошеното емоционалното състояние на ищеца С. от смъртта на баща й. С оглед всичко изложено съдът е приел като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът е посочил, че е съобразил, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата конюктура в страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Определеният размер на обезщетение от 100 000 лв. представлява 217 минимални работни заплати за страната за 2017г./460 лв.

МРЗ за 2017г./ Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на живот в страната.

По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД са изложени следните съображения:

Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.

Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е 3 необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредите от починалия П. С. , тъй като е управлявал в МПС след като е употребил алкохол и се е движел в средата на платното за движение. Въззивният съд приема, че възражение за съпричиняване поради нарушение чл.137а, ал.1 от ЗДвП не е направено в процеса с отговора на исковата молба, поради което първоинстанционният съд неправилно го е разгледал и изложил правни изводи. С оглед на това по него настоящата инстанция не следва да се произнеся. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява управление на МПС след употреба на алкохол, а съгласно чл.174, ал.1 от същия закон концентрацията му в кръвта на водача не следва да е поголяма от 0,5 на хиляда. Нормите са императивни и са установени в обществен интерес и за защита на безопасността на участниците в движението. В случая от доказателствата по делото се установява, че загиналият водач-П.С. е управлявал лекият автомобил в пияно състояние при 3, 64 промила алкохол в кръвта. Допусната медицинска експертиза е посочила, че това е тежка степен на алкохолно опиянение, характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията, силно забавени реакции. Следователно водачът на МПС е бил повлиян от алкохола при управление на автомобила до степен да не може да съобрази пътната обстановка, да възприема създалата се опасност и по възможност да предприеме действия, за да я предотврати. Това негово състояние го е поставило в превишен риск за собствената му безопасност и е допринесло обективно за възникване на ПТП. Той се е движел в близост до мислената осева линия, тъй като от заключението на автотехническата експертиза се установява, че на платното за движение не е имало хоризонтална пътна маркировка. То е било двупосочно и в този случай правилото на чл.15, ал.1 от ЗДвП изисква водачът на ППС да се движи възможно най-вдясно по платното за движение. Като не изпълнил това произтичащо от закона задължение починалият при ПТП е допринесъл за вредоносния резултат, а именно своята смърт. По отношение на обема, в който е съпричинил вредите, следва да се съобрази, че от заключението на автотехническата експертиза се установява, ч е загиналият С. е нарушил правилата за движение по пътищата, но инцидентът е настъпил в неговата пътна лента, където е навлязъл другият водач без установена причина. Той е могъл да забележи фаровете на насрещно движещият се автомобил, но не и да определи, че той е в неговата пътна лента.

Т.е. , ако водачът на лек автомобил „Тойота Раф 4“ не беше навлязъл в лентата за насрещно движение, ударът не би настъпил. Починалият водач е бил в своята лента за движение, макар и в близост до мислената осева линия при липса на хоризонтална маркировка. Без навлизане двете превозни средства биха се разминали безопасно. Аварийното спиране от страна на С . не би 4 предотвратило удара, поради движението на другото МПС в лентата, където е бил той. За да избегне удара единствената му възможност е отклоняване надясно в банкета. Поради тежката степен на алкохолно опиянение, той не е предприел тази маневра. С оглед, на което изложеното съставът на САС е приел, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е основателно в обем от 30% и следователно и обезщетението на М. С. следва да се намали до размер от 70 000лв.