Решение № 2529 от 04.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2529 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110109123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. С. Ф., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителя С. Ф. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Шумен, ул. ******, срещу „УИЗ ЕЪР Унгария” Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоер стрийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

7, т. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 400 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет – повече от 3 часа /около 30 часа/ – полет W65758, излитащ по разписание в 21:50 часа на 24.06.2022 г. от летище Лондон Гетуик и пристигащ на летище Варна в 02:56 часа на 25.06.2022 г., изпълняван от авиокомпания „УИЗ ЕЪР”, ведно със законната лихва върху сумата 400 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № 2188/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 4624/2023 г. по описа на ВРС, LI състав.

В исковата си молба ищецът А. С. Ф. излага, че е сключил договор за превоз на пътник с ответника, по силата на който последният е поел задължение да осъществи въздушен превоз по направление летище Лондон Гетуик /LGW/ до летище Варна, България /VAR/. Превозът е следвало да се осъществи на дата 24.06.2022 г. с полет W65758, планиран за излитане от летище Лондон Гетуик в 21:50 часа и пристигане на летище Варна в 02:56 часа 1 на 25.06.2022 г. Твърди, че полетът е изпълнен с голямо закъснение – повече от 3 часа /около 30 часа/, поради което му се е наложило да организира сам пътуването си, като родителите му са закупили за себе си и за него билети за друг полет от Лондон Лутън /LTN/ за Варна на 25.06.2023 г. Поддържа, че е упълномощил клеймкомпания АвиоХелп да го представлява пред авиокомпанията във връзка с претенция за получаване на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г., която на 30.06.2022 г. е подала жалба до ответника, но до настоящия момент не е получен отговор, а за други пътници от същия полет са изплатени дължимите обезщетения. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 4624/2023 г. по описа на ВРС, 51 състав /погрешно е посочено в исковата молба, че делото е по описа на СРС, ГО/, като е предявил настоящия иск в законния срок по чл. 415 ГПК във връзка с постъпило от ответника възражение и дадени нарочни указания от съда в този смисъл. По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание всяка от страните депозира нарочна молба по хода на делото.

Ответникът признава главния иск и представя доказателства за платена сума в общ размер от 1699.25 лв., в това число: главница – 783.33 лв., законна лихва – 66.92 лв., съдебни разноски за заповедното производство – 425 лв. и съдебни разноски за исковото производство – 425 лв., платени на 18.12.2023 г.

С оглед на плащането моли предявеният иск да бъде отхвърлен, включително и за съдебните разноски.

Ищецът потвърждава заплащането на сумата в общ размер от 1699.25 лв. на 18.12.2023 г. Посочва обаче, че дължимата законна лихва върху главницата за периода 12.04.2023 г. – 18.12.2023 г. възлиза на сумата 68.60 лв., като с извършеното от ответника плащане е останало непогасено задължение в размер на 1.68 лв. Ето защо моли да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата 1.68 лв. – законна лихва.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.

„б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети.

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за превоз, по силата на който ответникът се е задължил да го превози с полет W6 5758, излитащ по разписание на 24.06.2022 г. от 21:50 часа от летище Лондон Гетуик и пристигащ на летище Варна, България по план в 02:56 часа на 25.06.2022 г.; че е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил цената за договорения превоз; че полетът е изпълнен с голямо закъснение – повече от 3 часа.

Всичко това се потвърждава както от приложените към заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба писмени документи, така и от направеното признание на иска от страна на ответника и извършеното от негова страна 2 плащане.

Не е спорно, че на 18.12.2023 г. ответникът е заплатил в цялост дължимата главница в полза на ищеца, а именно сумата 782.33 лв., представляваща левовата равностойност на дължимото обезщетение в размер на 400 евро.

В издадената заповед за изпълнение № 2188/13.04.2023 г. е постановено, че главницата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, в който смисъл е и искането на заявителя за присъждане на законна лихва.

Размерът на дължимата законна лихва за периода на забавата – 12.04.2023 г. – 18.12.2023 г., доколкото в хипотеза на извършено плащане на главния дълг /какъвто е и настоящият случай/, последният ден, за който се начислява лихвата за забава, е именно денят на плащането, съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва по валутни задължения в ЕUR/USD“ /обезщетението, съгласно горецитирания регламент, е дължимо в евро/. Същото възлиза на сумата 35.08 евро, чиято левова равностойност е посочената от ищеца сума в размер на 68.60 лв. Ответникът е заплатил на ответника законна лихва в размер на 66.92 лв., поради което му дължи допълнително сумата 1.68 лв.

В този смисъл направеното в молбата на ищеца от 19.06.2024 г. искане е основателно и следва да бъде уважено, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1.68 лв., представляваща дължимата неплатена част от законната лихва върху обезщетението в размер на 400 евро.

Предвид извършеното плащане на главницата и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Следва да се посочи, че към настоящия момент ищецът е навършил пълнолетие, с което е настъпила и пълната му дееспособност.

Доколкото обаче извършеното от ответника плащане е в хода на процеса – след връчване на препис от исковата молба, съдът приема, че същият е станал повод за предявяване на настоящия иск, поради което следва да понесе отговорността за сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

В заповедното производство същите са в размер на 425 лв., от които: 25 лв. – държавна такса и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, която следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство е довнесена държавна такса в размер на 25 лв. за воденето на установителния иск. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който в полза на процесуалния представител на ищеца е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност, като същият моли да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение в случая, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема това възражение за основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е проведено само едно открито съдебно заседания, както и с оглед обема на ангажирания в 3 производството доказателствен материал, съответно отчитайки направеното признание на иска и извършеното плащане. Изрично в молбата си от 19.06.2024 г. самата адв. Парисова-И. посочва, че не възразява адвокатското възнаграждение в исковото производство да бъде намалено от 800 на 400 лв.

Ето защо възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 400 лв., като в полза на страната в настоящото производство са дължими разноски в общ размер от 425 лв. /за държавна такса – 25 лв. и адвокатско възнаграждение – 400 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително ответникът е заплатил на ищеца както дължимите в заповедното, така и в исковото производство съдебно-деловодни разноски /сумата в общ размер от 850 лв./. Това плащане обаче следва да бъде съобразявано при евентуален бъдещ изпълнителен процес между страните и не води до неоснователност на претенциите за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, които са дължими, предвид обстоятелството, че същият е причина за водене на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „УИЗ ЕЪР Унгария” Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоер стрийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт, клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к.

Зона Летище София, сграда ИВТ, дължи на А. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ******, сумата 1.68 лв. /един лев и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неплатената част от законната лихва /цялата е в размер на 68.60 лв., а от ответника е заплатена такава в размер на 66.92 лв./ върху дължимото обезщетение в размер на 400 евро за изпълнен с голямо закъснение полет – повече от 3 часа /около 30 часа/ – полет W65758, излитащ по разписание в 21:50 часа на 24.06.2022 г. от летище Лондон Гетуик и пристигащ на летище Варна в 02:56 часа на 25.06.2022 г., изпълняван от авиокомпания „УИЗ ЕЪР”, която законна лихва е дължима за периода 12.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до 18.12.2023 г. – датата на извършеното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.

Шумен, ул. ******, срещу „УИЗ ЕЪР Унгария” Црт, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:

Лаурус Офиси, Кьоер стрийт 2/А, сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт, клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. Зона Летище София, сграда ИВТ, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 400 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет – повече 4 от 3 часа /около 30 часа/ – полет W65758, излитащ по разписание в 21:50 часа на 24.06.2022 г. от летище Лондон Гетуик и пристигащ на летище Варна в 02:56 часа на 25.06.2022 г., изпълняван от авиокомпания „УИЗ ЕЪР”, ведно със законната лихва върху сумата 400 евро /законната лихва в размер на 66.92 лв./, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата – 18.12.2023 г., която сума е предмет на заповед № 2188/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 4624/2023 г. по описа на ВРС, LI състав, поради извършено плащане на претендираната сума в хода на процеса.