Решение № 37 от 10.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. ******, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200522 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Х. Д. Х. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш, Серия К №10606900, издаден от ОД на МВР – ******, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 50.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени аргументи, свързани с незаконосъобразността на същия поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В съдебни заседания, въззивникът не се явява, а така и упълномощеният му процесуален представител, като от страна на последния са представени писмени доводи в подкрепа на изложеното в жалбата. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП****** не изпращат представител в проведеното съдебно заседание, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез юрисконсулт, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 27.03.2025 г. П. П., полицейски служител на РУ-******, ОД МВР ******, работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на 1 правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана на път III-208 км.7+100 в общ.****** и насочена към пътуващите МПС в посока към гр.

******, снимаща и в двете посоки. В 15:50 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил „Мерцедес Гл 350 Блутек 4 Матик“ с регистрационен номер ******, със скорост от 110 км/ч. За установеното инсп. П. изготвил Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на автомобила - а именно на „АБЦ България“ ЕООД, с посочен ползвател „МФ 79“ЕООД, на осн.чл.189, ал.4, въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта, на Х. Д. Х. с ЕГН ********** - в качеството му на законен представител на дружеството ползвател бил издаден Електронен фиш Серия К №10606900, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.2 от ЗД в П на въззивника било наложено наказание „Глоба“. В същия било посочено, че на процесния пътен участък е разрешена стойност на от 90 км/ч, установената скорост на движение - 110 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 20 км/час.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприема с доверие и кредитира изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата –27.03.2025 г. в 15.50 часа, лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Гл 350 Блутек 4 Матик “ с регистрационен номер В 3220 ВН, се е движел със скорост от 110 км/ч. на път III-208 км.7+100 в общ.******, извън населено място, в участък с разрешена скорост от 90 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, а така и изискана справка от АПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от приложения по преписката /противно на изложеното в жалбата/ Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 27.03.2025 г., в периода 15: 20ч. – 18:

30ч., на път III-208 км.7+100 в общ.****** с ограничение от 90 км/ч, същото е регистрирало 27 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /15:50 ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 27.03.2025 г. в 15.50 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост - 110 км/ч /след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването - 114 км/ч. е с номер ******. Доколкото посочената снимка е изготвена със 2 система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства относно техническото средство, с което е установено нарушението, както и от служебно извършената от съда справка на ел. сайт на Българския институт по метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при Българския институт по метрология, който е общодостъпен в интернет, се установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, противно на изложените за обратното аргументи от страна на въззивника. В действащата към 27.03.2025 г. разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС.

Неоснователни са възраженията, касаещи компетентността на органа, издал електронния фиш, както и липсата на дата и подпис на издаването му.

От регламентираната в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП процедура става ясно, че в електронният фиш се посочва само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, но не и конкретен орган. В случая мястото на нарушението е в община ******, област ****** и съответната териториалната структура на Министерството на вътрешните работи е ОДМВР ****** която е посочена в оспорения електронен фиш. Относно липсата на дата и подпис на издаване – такива няма, защото това не е реквизит на електронния фиш във вида му, утвърден от министъра на вътрешните работи, каквото е изискването на законовата норма – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер ****** в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил „Мерцедес Гл 350 Блутек 4 Матик“, собственост на „АБЦ България“ ЕООД, с ползвател „МФ 79“ЕООД, със законен представител Х. Д. Х.. „МФ 79“ЕООД е ползвател на посоченото в ЕФ МПС, като на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства дружеството е вписано като ползвател. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо 3 лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.

Според нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Според ал. 2 на същата, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е представил декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което е прието, че той е управлявал МПС. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на законния представител на регистрирания ползвател на превозното средство, а именно Х. Х., чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред, противно на изложените за това от страна на въззивника доводи.

Във връзка с наведените доводи за липсата на изплнена законосъобразна процедура по връчване на оспорения ЕФ, съдът намира следното:

Връчването на електронния фиш или на административен акт подлежи на доказване от администрацията, поради което при отсъствие на данни и начин на връчване, както е в конкретния случай – жалбата е подадена редовно по признак – срок. Безспорно, редовното връчване на електронния фиш гарантира възможността, предвидена в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП/действаща към датата на подаване на жалбата/ , сочеща, че "В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. " В тази връзка, доколкото към производството по ЗАНН субсидиарно се прилагат правилата на НПК, включително и принципа за разкриване на обективната истина, настоящият състав намира, че жалбоподателят е имал обективната възможност да упражни посочените възможностите на чл. 189 от ЗДвП, и след узнаване за издадения ЕФ, респ. и в провелото се съдебно производство, но не го е сторил.

Настоящият въззивен състав счита, че начинът на връчване на ЕФ не обуславя сам по себе си незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като разпоредбите, свързани с връчването, касаят възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, каквото в случая, пред ПРС е упражнено. Цитираните законови разпоредби на ЗДвП уреждат административния ред за защита против наложено административно наказание с издаден ЕФ и упражняването на тези правни възможности в случая не е осуетено. Не са представени доказателства въззивникът след узнаване за съставения ЕФ да е опитал да упражни правата си да подаде декларация за управляване от друго лице на МПС, или възражение, или да е поискал да заплати глобата в намален размер от 70%, и реализирането на тези права да му е било отказано от АНО.