Решение № 6031 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6031 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7329/24.04.2025г. по гр.д. № 62587/2023г. по описа на СРС, 88 състав, е отхвърлен предявеният от „Софийска вода“ АД иск за признаване за установено, че Ю. Б. Г. дължи по предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 914.64лв., представляваща цена за доставена и потребена вода за периода от 11.05.2015г. до 05.12.2021г. за имот в гр.София, ж.к. ****, както и сума в размер на 222.99лв. мораторна лихва за периода от 11.06.2015г. до 05.12.2021г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 14.03.2022г. по ч.гр.д. № 10344/2012г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Софийска вода“ АД, с която се иска отмяна изцяло на постановеното решение като неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът неправилно приел, че ищецът не е доказал наличие на облигационно правоотношение между страните, доколкото по делото били приети неоспорени от другата страна писмени доказателства, от които се установявало, че ответникът е съсобственик на имота за процесния период.

Приемайки, че по делото не били представени достатъчни доказателства, 1 съдът достигнал до грешен извод, съответно довел до неправилно решение.

На следващо място, поддържат се доказателствените искания за допускане на КССчТЕ, с които да се докаже доставка на ВиК услуги до имота за процесния период и в претендирания размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител на ответника. В същия се оспорват твърденията за неправилност на постановеното решение. Поддържа се, че приетите доказателства не доказват по безсъмнен начин качеството „потребител“ на ответника, вкл. че не са налице процесуални нарушения при недопускане на доказателствените искания, след като не е установено, че ответникът не е потребител.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 10344/2022г. се установява, че въз основа на заявление от 28.02.2022г. на 14.03.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Ю. Б. Г. да заплати на Софийска вода АД сумата от 914.64лв., главница за потребена вода за имот в гр.София, ж.к. ****, кл. № 1004029317, сметка № 2800046740, за периода от 11.05.2015г. до 05.12.2021г., ведно със законната лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва от 222.99лв. за периода от 11.06.2015г. до 05.12.2021г., ведно с разноски от 75лв. В изпълнение на дадени указния по чл.415, ал.1, т.2 ГПК в срок е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, с които се претендира дължимостта на сумите по издадената заповед.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител като собственик на имота, за което представя справка от ИКАР, а в процесния период е ползвал предоставени от ищеца ВиК услуги, но не ги е заплащал, поради което се претендират изискуемите суми, ведно с мораторна лихва.

В отговора на исковата молба се оспорва качеството потребител, доколкото от справката за процесния имот не ставало ясно как е прехвърлен имота, съответно фигурира и друго лице, която евентуално е носител на права и задължения, съответно вписването на възбрана не представлявало доказателство за собственост. Горното не доказвало пълно и главно вещни права, а само индиция за такива и след като липсвал индивидуален договор 2 между страните, то не е доказано качеството потребител като собственик.

Релевирано е възражение за давност, както и се оспорва реалното доставяне на претендираните ВиК услуги.

По делото е приета Справка № 1396081/11.11.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/Ю.дическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998г. до 11.11.2021г. по партидата на ответника, от която се установяват следните вписвания: от 17.03.1998г. на н.а. № 253, том4, 1998г. книга Прехвърляния с тип на акта – придобиване от общия, със страни - отчуждител ТОА ВРЪБНИЦА и приемател Ю. Б. Г. и М.А.Г., касаещо процесния недвижи имот /гр.София, ж.к. ****/; от 19.11.2018г. за налагане на възбрана върху недвижим имот с длъжници Ю. Б. Г. и М.А.Г..

Първоинстанционният съд е концентрирал спора по делото по въпроса за наличие на облигационно правоотношение между страните, приел е, че не е доказано качеството потребител, доколкото справката от ИКАР не установява вещни права и не била годна до установи обстоятелството, поради което е отхвърлил исковете.

Пред настоящата инстанция е прието заключение на вещи лица по Комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза (КСТСчЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че процесният имот е водоснабден, има монтирани четири водомера, пред процесния период е било изразходвано количество вода, измервано, определено и отчитано на три месеца по реални отчети и самоотчет, вкл. при последващ реален отчет консумацията била изравнявана, като за процесния период от 11.05.2015г. до 05.12.2021г. изразходваното количество ВиК услуги по реален отчет били в обем от 352,649 куб.м. вода.

Стойност на предоставени ВиК услуги, по които задължения нямало постъпили плащания, за периода от 21.12.2018г. до 05.12.2021г. е в размер на 509.39лв., а законната лихва върху тези задължения е 65.45лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата 3 на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи, вр. чл. 1 ал. 2 ЗРВКУ вр. чл.198о ЗВ.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.

Настоящият въззивен състав приема за установено от приетата справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр.

София, че в процесния период ответникът е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот (с оглед чл.30, ал.2 ЗС). Действително, представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство. Ответникът не е провел насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот. В допълнение индиция за притежаване право на собственост по отношение на процесния имот е и съвпадащите постоянен и настоящ адрес на лицето. Оттук съдът приема, че ответникът в процесния период за 1/2 ид.ч. от процесния имот притежава качеството потребител на ВиК услуги по см. на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ ДР ЗРВКУ 4 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.

2 ЗВ, който в конкретния случай е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че е упражнено правото на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

С оглед приетото заключение по КСТСчЕ се установява, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към ВиК мрежата на ищеца, доставени са ВиК услуги през процесния период по реален отчет, но дължими в квота от 1/2 спрямо ответника.

С оглед въведеното възражение за погасяване на сумите по давност – съдът намира, че същото е частично основателно. Вземането е с периодичен характер и се прилага кратката 3г. давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД /ТР № 3/2011 на ОСГТК на ВКС/, като към датата на заявлението по чл.410 ГПК /28.02.2022г. – релевантна с оглед фикцията по чл.422 ГПК/ са погасени по давност вземанията за периода от 11.05.2015г. до 20.12.2018г. /с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП/, а необхванати от погасителната давност са вземанията от 21.12.2018г. до 05.12.2021г., които доставени ВиК услуги са на стойност общо 5 от 509.39лв. или 260,44€ / с оглед заключението по КСТСчЕ/. поради което дължими от ответника са 1/2 от същите или сумата от 130,22€, до който размер е основателен искът, съответно дължимата мораторна лихва е 65.45лв. или 33,46€, съответно дължими от ответника са 1/2 от същите или сумата от 16,73€.