Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4216 от 25.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13751/2023
Вид
Решение № 4216
Подписан
25.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110113751 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба вх. №78714/24.10.2023г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260 срещу П. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2924,92 лв., представляваща мораторна лихва, дължими за периода:

29.06.2021г. - 09.11.2022г.

В исковата молба се излага, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД било образувано ч.гр.д. №18/2023 г., по описа на PC- Варна, срещу П. А. Ц.. В рамките на същото производство, съдът разпоредил подаденото заявление да бъде частично уважено относно претендираната главница и договорна лихва, а по отношение на претендираната мораторна лихва, същото да бъде отхвърлено, като дал указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно отхвърлената част от вземането си.

По същество излага, че П. А. Ц. ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредитна карта № МК109014. На дата 29.06.2021г. било преустановено плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като длъжникът по договора за кредит изпаднал в забава. Формирано било просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главница и лихва - 29.05.2021г. С оглед формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 28.09.2022 г., като до длъжника била изпратена покана. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България" АД. За главницата и договорната лихва бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18/2023 г., по описа на PC- Варна, въз основа на който било образувано изпълнително дело №662 от 2023г. ; по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 1 на КЧСИ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител с писмена молба поддържа исковата молба, моли за постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск и да му се присъдят направените по делото разноски.

С протоколно определение №5900/30.10.2024 г. от открито съдебно заседание съдът е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

От ищеца са представени писмени доказателства, както следва: копие от Договор за издаване на кредитна карта № МК109014 от 30.08.2019 г., копие от общи условия по договора, копие от допълнително споразумение към договора от 11.06.2020 г., копие от придружително писмо изх. № 18724/14.09.2022 г., копие от покана за изпълнение, копие от констативен протокол изх. № 24969/05.10.2022 г., два броя копия от покана за изпълнение, копие от разписка, копие от уведомление изх. № 23243/15.09.2022 г., копие от съобщение за възлагане връчване на книжа изх. № 23245/15.09.2022 г., копие от Справка НБД, копие от извлечение от счетоводни книги изх. № 2907, копие от молба за образуване на изпълнително дело, копие от изпълнителен лист № 1394/03.04.2023 г., копие от Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1912/03.04.2023 г.

Приобщено е и ч.г.д. №18/2023 г. на ВРС. Видно от същото с Разпореждане №12412/31.03.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 срещу М. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. А. В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 о т ГПК за сумата 1999,18 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 29.06.2021 г. – 09.11.2022 г. при лихвен процент 19,9 %, както и сумата 925,74 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху договорната лихва за периода 29.06.2021 г. – 09.11.2022 г. при лихвен процент 19,9 %, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. Разпореждането е потвърдено с определение №3475/12.09.2023 г. по ч.в.т.д.

№1811/2023 г. на ВОС.

Доколкото процесният договор е сключен от ответника в качеството му на физическо и за лични негови нужди, то процесният договор е потребителски такъв и съответно към него е приложим Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ищецът в настоящото производство претендира заплащането от потребителя на мораторна лихва в общ размер на 2924,92 лв., дължими за периода: 29.06.2021г. - 09.11.2022г. върху главницата и договорната лихва в общ размер от 3175,74 лв. Изчислен обаче при условията на чл.33, ал.1 от ЗПК размерът на законната лихва върху главницата и договорната лихва за посочения период възлиза на 440,19 лв., а не на претендираните 2924,92 лв. Същият лихвен процент следва да бъде приложен и съгласно чл. 9.6. от 2 договора за потребителски кредит. Ищецът не се позовава на някаква специална разпоредба, която да дерогира разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, респ. чл.9.6. от договора за потребителски кредит, нито на специално качество на длъжника, изключващо приложението на ЗПК.

Поради изложеното претенцията над размера на законната лихва за процесния период до размера на заявената лихва се явява неоснователната и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Доколкото исковата претенция се явява частично неоснователна, съдът намира, че следва да отмени протоколно определение, с което е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение и да постанови решение по чл.235 от ГПК.

С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал.1от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 8,80 л в . , представляваща припадащата се част от заплатена от ищеца държавна такса от 58,50 лв., съобразно с уважената част от иска. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в производството по ч.г.д. №2879/2023 г. на ВРС в общ размер на 8,80 лв., представляваща припадащата се част от заплатена от ищеца държавна такса от 58,50 лв., съобразно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ свое протоколно определение №5900/30.10.2024 г. от открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2023г., с което съдът е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение на осн. чл.239 от ГПК, на осн. чл.253 от ГПК.

ОСЪЖДА П. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ДА ЗПАЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260 сумата от 440,19 лв.

(четиристотин и четиридесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 2250,00 лв. и договорната лихва от 925,74 лв., дължими по договор за потребителски кредит МК109014 от 30.08.2019 г., за които е е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1912/03.04.2023 г. по ч.гр.д. №12412/2023 г. на ВРС, 20 състав за периода от 29.06.2021 г. 28.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 440,19 лв. до предявените 2924,92 лв., на осн. чл.33, ал.1 от ЗПК, вр. чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „П. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260 сумата от 8,80 лв. (осем лева и осемдесет стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 8,80 лв. (осем лева и осемдесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 18/2023г. по описа на ВРС.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4