Решение № 5661 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5661 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110204869 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И. П. И., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. срещу наказателно постановление № 22 - 4332 – 009905/02.06.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2 вр. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания – „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се претендира приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като към датата на подаване на жалбата в процесния участък с пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта от 70 км./час, което е заменило общоважимото ограничение за населено място от 50 км./час. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно вписан е неправилен постоянен адрес на нарушителя, не е посочено от кой нормативен акт са разпоредбите, въз основа на които същият е наказан, както и не е посочена длъжността на лицето, издало обжалваното наказателно постановление.

Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган и изправността на техническото средство, заснело нарушението, като се поддържа, че не е ясно дали същото е стационарно или мобилно. От съда се иска отмяна на наказателното постановление, алтернативно изменението му при приложение на чл. 3, ал. 2 1 от ЗАНН вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, че представлява се от адв. И.а, надлежно упълномощена, която застъпва тезата за наличие на основание за приложение на по-благоприятен закон. Посочва, че номерът на фотоснимката не съвпада с номерата за снимките, направени с процесното техническо средство и които са отразени в представения по делото протокол за използване на техническо средство. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Началник група „АНД“ при отдел „Пътна полиция“ в СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 05.10.2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743ЕЕ преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 44-СГИСИС/05.10.2021 г.

На 27.03.2023 г. в 15:24 часа в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ било управлявно моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5 М50Д“ с рег. № СВ7585НВ, собственост на жалбоподателя И. П. И.. До № 28 горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ЕЕ заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 112 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – И. П. И., ЕГН **********. Във връзка с това на 27.04.2022 г. жалбоподателят в качеството си на собственик на заснетото МПС подал в отдел „Пътна полиция” декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която отразил, че не може да посочи към 27.03.2022 г., 15:24 часа кой е управлявал собственото му МПС. С оглед така подадената декларация на същата дата - 27.04.2022 г. Ема Маринова Божилова – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР съставила срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 027541/27.04.2022 г. за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил екземпляр от същия.

Възражения не постъпили и впоследствие.

2

Въз основа на така съставения АУАН началник група

„Административнонаказателна дейност” при отдел „Пътна полиция” при СДВР на 02.06.2022 г. издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 15.02.2023 г., а на 24.02.2023 г. по пощата била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: декларация по чл. 188 ЗДвП от И. П. И. удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с протокол от последваща проверка № 44-СГ-ИСИС/05.10.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 27.03.2022 г., фотоснимки, справка за собственост на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 М50Д“ с рег. № СВ7585НВ, справка „Картон на водач”, копие от заповед № 513з-5069/21.07.2015 г., издадена от директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10. 2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при СО, ведно с проект за организацията на движението в гр.

София, бул. „Пейо Яворов” при административен адрес № 28, фотоснимки.

При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и протокол от последваща проверка № 44-СГ-ИСИС/05.10.2021 г. настоящият състав взе предвид факта, че същите се отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства използваната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е била вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване съгласно Закона за измерванията под № 4835, като срокът на валидност на одобряването е бил до 07.09.2027 г. Видно от протокола за последваща проверка към 27.03.2022 г. преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743ЕЕ е била технически изправна, тъй като същата е преминала последваща проверка на техническата й изправност на 05.10.2021 г. При прегледа на протокола за последваща проверка № 44-СГИСИС/05.10.2021 г. е видно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. При анализа на изложените дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до годността на техническото средство, използвано за установяване на процесното нарушение съдът същите за пълни, ясни и обективни, поради което счита, че липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Неоснователно е възражението, че в НП не е посочено, дали техническото средство е стационарно или мобилно – това обстоятелство е без значение, тъй като законът допуска използването и на двата вида технически средства.

Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на приложения по делото снимков материал – извлечение от паметта на техническото средство – снимка № 0265172. При анализа на посоченото веществено доказателствено средство настоящият състав взе предвид факта, че същото е съставено чрез използването на одобрен тип измервателно средство по смисъл на Закона за измерванията, което е преминало 3 последваща проверка на техническата си изправност. Ето защо съдът се позова на обсъждания снимков материал по отношение на времето и мястото на извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на процесното МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение от 112 км/ч.

/преди отчитане на възможната грешка от 3 %/. Действително в НП е посочена установена скорост на движение на МПС от 109 км./час, но това обстоятелство е съобразено с отразеното в протокола за последваща проверка на използваната мобилна система, а именно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Следователно отразената в НП скорост на движение на автомобила е след приспадане на възможната грешка от 3% от измерената скорост, което обстоятелство е изцяло в полза на нарушителя.

От протокола за използване на автоматизираното техническо средство или система и от справката от ОПУ е видно, че на мястото, на което е установено нарушението към датата на нарушението не е имало пътен знак В 26, въвеждащ максимално допустима скорост на движение различна от общото ограничение от 50 км/час, валидно за населено място. Това обстоятелство се подкрепя писмото на директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, видно от което на бул. „Пейо Яворов“ в района на № 28 на 08.12.2022 г. е поставен пътен знак, с който е въведено ограничение на максимално разрешената скорост на движение от 70 км./час. Посоченото ограничение от 70 км./час обаче е въведено почти девет месеца след датата на извършване на процесното нарушение.

В протокола за използване на техническото средство с фабричен номер 11743ЕЕ е отразена датата на използването му – 27.03.2022г., часовия интервал от 12:30 часа до 15:30 часа /видно от приложената снимка същата е направена в 15:24 часа/, мястото на контрол, който съвпада с този, посочен в снимката, режима на измерване /стационарен/, както и посоката на задействане – при приближаващи ППС. Наличното разминаване между номера на приложената по делото снимка и номерата на снимките, вписани в протокола от използването на техническото средство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, както твърди представителят на жалбоподателя.

Действително такова несъответствие съществува, но съдът намира, че по делото е категорично доказано, че процесното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, което към датата на нарушението е било технически изправно, налице е пълно съответствие между време, място, фабричен номер на техническото средство, посочени в представената снимка и протокола от използването му. На следващо място тъй като част от данните в протокола са попълвани на ръка в т.ч. и номерата на снимките, които са били изготвени е напълно възможно несъответствието да се дължи на техническа грешка при попълване на протокола за използване на техническо средство.

От приетата справка от АИС – КАТ се установява, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 М50Д“ с рег. № СВ7585НВ е собственост на жалбоподателя И. П. И., като видно от представената декларация по чл. 188 ЗДвП същият е заявил, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му.

Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи, от които се установява компетентността на актосъставителя и АНО.