Определение № 1833 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902417 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. К. от гр. Стара Загора - чрез адв. Б. Л., срещу решение № 369 от 07.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 41/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е отменено решение № 702 от 30.05.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Г. К. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., с който „Белвю проперти“ ООД е обезпечило вземанията на „Посеви груп“ ЕООД по договор за заем от 07.12.2018 г., сключен с Ивайло Константинов Константинов, чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин № 4 (по строителни книжа) или обект № 4 (по кадастрална схема) с местонахождение в сграда на адрес гр. София, ул. „Бързарица“ № 26; Потвърдено е решение № 1046 от 22.08.2023 г. по т. д. № 1008/2022 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.250 ГПК е допълнено решение № 702 от 30.05.2023 г. и са отхвърлени предявените от Г. К. против „Белвю проперти“ ЕООД и „Посеви груп“ ЕООД искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., сключен между ответниците за обезпечаване на вземанията на „Посеви груп“ ЕООД по договор за заем от 07.12.2018 г. с Ивайло Константинов Константинов, с който „Белвю проперти“ ЕООД е учредило ипотека върху собствените си недвижими имоти, индивидуализирани в решението - 2 бр. магазини и 4 бр. паркоместа в сградата на ул. „Бързарица“ № 26 в гр. София, ведно с прилежащите им идеални части от общите части на сградата и от 1 правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата;

Осъден е Г. К. да заплати на „Посеви груп“ ЕООД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 4 154 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът излага оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че сключеният между ответниците договор за ипотека има възмезден характер. Позовава се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като поддържа, че въззивният съд не е обсъдил защитните му доводи във въззивната жалба в подкрепа на твърдяната относителна недействителност по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД на договора за ипотека в частта относно двата магазина и паркоместата, които не са обект на сключения с „Белвю проперти“ ООД предварителен договор за покупко - продажба, а само е препратил по реда на чл.272 ГПК към съображенията за неоснователност на исковете, изложени в мотивите на първоинстанционното решение.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : „1. Какви критерии следва да бъдат взети предвид при определяне на един договор за ипотека като възмезден или безвъзмезден;

Възмезден ли е договорът за ипотека, когато ипотекарният длъжник не е страна по главното задължение, което обезпечава ипотеката, и липсват облигационни връзки между ипотекарния длъжник и длъжника или кредитора по главното задължение; 2. Длъжен ли е въззивният съд да формира вътрешното си убеждение, спазвайки правилата на формалната логика, опита и научното знание; 3. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (решение № 97/30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г. на ІV г. о. и решение № 238/15.01.2019 г. по т. д. № 2668/2017 г. на І т. о. - относно първия въпрос, решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV г. о. и решение № 246/28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ІV г. о. относно втория въпрос, и решение № 85/30.03.2015 г. по гр. д. № 4750/2014 г. на ІV г. о., решение № 186/02.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2017 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 2

990/24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г. на І г. о., решение № 134/30.12.2023 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о., решение № 271/15.120.2013 г. по гр. д. № 1403/2012 г. на ІV г. о. и решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ІV г. о. - относно третия въпрос).

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Посеви груп“ ЕООД със седалище в гр. Ямбол - чрез адв. С. К., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Ответникът по касация „Белвю проперти“ ЕООД със седалище в гр.

София не е подал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, която не е оспорена с подадените от ищеца Г. К. и от ответника „Посеви груп“ ЕООД въззивни жалби, а именно :

На 07.12.2018 г. е сключен договор за заем между „Посеви груп“ ЕООД в качеството на заемодател и Ивайло Константинов Константинов в качеството на заемател, с който дружеството е предоставило на заемателя паричен заем в размер на 350 123 евро с цел рефинансиране на сключен от последния договор за кредит с „Маршал кредит груп“ ООД. В чл.5 на договора е предвидено, че за обезпечаване на задълженията на заемателя „Белвю проперти“ ООД ще учреди в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в сграда на ул. „Бързарица“ № 26 в гр. София. С договор от 07.12.2018 г., сключен във формата на нотариален акт от 07.12.2018 г. с № 44, т.ХVІІ, рег. № 32264, д. № 2510/2018 г., „Белвю проперти“ ООД е учредило в полза на „Посеви груп“ ЕООД ипотека върху собствените си недвижими имоти, подробно описани в акта, за обезпечаване на предоставения на Ивайло Константинов паричен заем (като впоследствие ипотеката върху част от имотите е заличена по молба на ипотекарния кредитор).

Преди сключване на договора за ипотека е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 06.07.2017 г., с който „Белвю проперти“ ООД в качеството на продавач се е задължило да прехвърли с окончателен договор в срок до 10.08.2017 г. на Г. С. К. - купувач, правото на собственост върху обект № 4 (апартамент № 16, идентичен с магазин № 4 по кадастралната схема), находящ се на четвъртия етаж в сграда № 1 на ул.

3

„Бързарица“ № 26 в гр. София. В чл.4 на предварителния договор продавачът е декларирал, че имотът не е ипотекиран и че върху него няма учредени ограничени вещни права в полза на трети лица, а също така е поел задължения да не прехвърля собствеността върху имота на трети лица, да не го ипотекира и обременява с права в полза на трети лица. С искова молба вх. № 403749/01.06.2022 г. купувачът Г. К., който е заплатил в пълен размер уговорената продажна цена от 65 000 евро, е предявил срещу „Белвю проперти“ ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 06.02.2017 г. за окончателен. С постановление за възлагане от 22.08.2022 г. по изп. д. № 201218510402103 по описа на ЧСИ М.

Петков с рег. № 851 на КЧСИ имотът, обект на предварителния договор, е възложен на „Посеви груп“ ЕООД с отбелязване, че върху имота е учредена договорна ипотека с нотариален акт от 07.12.2018 г. в полза на „Посеви груп“ ЕООД - присъединен по право взискател.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че е изпълнено изискването на чл.135, ал.1 ЗЗД ищецът Г. К. да има качеството на кредитор на ответника - ипотекарен длъжник „Белвю проперти“ ООД, което качество произтича от сключения на 06.02.2017 г. предварителен договор за покупко - продажба на обект (магазин) № 4, върху който е учредена ипотека със сключения между двамата ответници договор от 07.12.2018 г. За осъществени са счетени и другите два елемента от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД - увреждане на кредитора в резултат на учредената ипотека върху имота и знание на продавача - ипотекарен длъжник за увреждането. Съобразявайки процесуалните позиции на страните, въззивният съд е преценил, че за разрешаването на спора е необходимо да се изясни дали договорът за ипотека е възмезден или безвъзмезден и оттук - дали уважаването на иска е предпоставено от установяване на знание за увреждането и от страна на ипотекарния кредитор - ответникът „Посеви груп“ ЕООД. За да се произнесе дали договорът за ипотека има възмезден или безвъзмезден характер, въззивният съд е изходил от практиката на ВКС, формирана с решение № 97 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 на ІV г. о. В цитираното решение са разгледани различни възможни хипотези на възмездност на договора за ипотека, в т. ч. и хипотезата, в която между главния договор, чието изпълнение се обезпечава с ипотека, и договора за ипотека съществува такава връзка на взаимна обусловеност, при която главният договор изобщо не би бил сключен без учредяване на ипотеката.

Съобразявайки факта, че обезпеченият с ипотеката договор за заем е възмезден, тъй като съдържа уговорка за заплащане от заемателя на лихва за целия период на действието му, и след като е приел, че договорът е сключен не само заради уговорката за лихви, а и заради поисканото и получено от заемодателя обезпечение под формата на учредена от трето лице ипотека, въззивният съд е направил категоричен извод, че в конкретния случай договорът за ипотека има възмезден характер. Изводът за възмездност на ипотечния договор е подкрепен с клаузата на т.5 от договора за заем, 4 възпроизведена в раздел ІІ на нотариалния акт за учредяване на ипотека, съдържаща уговорка, че заемът се отпуска срещу задължението на „Белвю проперти“ ЕООД да учреди ипотека за обезпечаване на вземанията на заемодателя. Въззивният съд е преценил, че посочената уговорка предвижда учредяването на ипотека като предпоставка за отпускане на договорената заемна сума и създава корелация между двете задължения - за предоставяне на заема и за учредяване на ипотеката. С оглед извода за възмездност на ипотеката съдът е приел, че за основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД ищецът трябва да е доказал знание за увреждането и у третото лице, съконтрахент на неговия длъжник, т. е. у ответника „Посеви груп“ ЕООД.

След като е установил, че по делото няма доказателства - нито преки, нито косвени, че „Посеви груп“ ЕООД чрез своите органни представители е знаело за задълженията на „Белвю проперти“ ООД към ищеца, произтичащи от предварителния договор за продажба, въззивният съд се е произнесъл, че липсва знание у третото лице - съконтрахент на длъжника по увреждащата сделка, което изключва възможността договорът за ипотека да бъде признат за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца Г. К..