Определение № 679 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500519 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт С.Д. против разпореждане № 308/28.01.2026г. по ч.гр.д. № 125/2026г. по описа на РС Карлово, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК подадено от «Агенция за събиране на вземания» ЕАД против З. А. М. за вземания по договор за потребителски кредит от 11.02.2025г., сключен с Микро Кредит АД и цедирани на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото съдът неправилно изисква представяне на договора за цесия на вземането и уведомлението за това до длъжника, защото това не се изисква от закона. Сочи се че съгласно чл.410 от ГПК, за разлика от чл.417 от ГПК не е необходимо представяне на договор за цесия и уведомление до длъжника, защото съдът в това производство не разполага с правомощия по чл.418 ал.2 от ГПК да проверява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Карлово правилно приема, че на база тълкуването дадено в т.4г от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл.410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99 ал.4 ЗЗД). Приема 1 се, че това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл.410 или по чл.417 от ГПК).

Неоснователно е възражението, че съгласно чл.410 от ГПК, за разлика от чл.417 от ГПК не е необходимо представяне на договор за цесия и уведомление до длъжника, защото съдът в това производство не разполага с правомощия по чл.418 ал.2 от ГПК да проверява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. С промените направени в производството по чл.410 от ГПК с ДВ 100/2019г., то съдът и в това производство в хипотезата на договор сключен с потребител изисква от заявителя представяне на редица документи /договор, приложения, анекси и общи условия/ и е длъжен да преценява наличието на неравноправни клаузи в договора или наличие на обоснована вероятност за това. Ето защо предвид факта, че сме изправени в хипотеза на договор сключен с потребител, то изискването за представянето на всички договори, които касаят и могат да рефлектират върху правното положение на потребителя е законовообсновано с изискването на заповедния съд да прави преценка за неравноправни клаузи в договора и в настоящото производство по чл.410 от ГПК.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 308/28.01.2026г. по ч.гр.д. № 125/2026г. по описа на РС Карлово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2