Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2934 от 12.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1342/2024
Вид
Определение № 2934
Подписан
12.11.2024
В сила
12.11.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 12.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002901342 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. М. А. против решение №83 от 18.03.2024 г. по т.д. №441/2023 на Варненски апелативен съд.

Ответникът по касация- ДЗИ „ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът А., чрез пълномощниците си – адв. М.Я. и адв. В. З. е посочила основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Поставила е въпроса – 1/„ Какви следва да са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69 при наличие на биологична връзка на произход, но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица?“, №2 / „Следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между майка и нейния син при наличие на биологична връзка на произход но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица за да се направи изключение от разрешението залегнало в ППВС № 4/61 и ППВС № 4/69 …?“, №3 „ Доколкото понятието „ близост“ има само чисто емоционално 1 измерение за преценката за съществуването й следва ли да се обсъдят и коментират в цялост всички обстоятелства, формиращи решаващата роля на съда с оглед определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди причинена смърт на техни близки, на лица от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69?“, 4/“Какви са критериите, които следва да определят отношението между биологична майка и нейния син, при наличие на и биологична връзка на произход но при липса на реално съжителство между лицата в едно населено място и на един и същи адрес и поради обстоятелството, че полагането на ежедневни грижи са от трети лица за да е налице изключителност на връзката между тях?“ и 5/ „ Противоречи ли на съдебната практика едновременно уважаване на искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лицата от кръга на посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69, така и от баба и дядо и лица извън посочените в ППВС № 4/61 и ППВС5/69?“.Направени са общи и кратки оплаквания, че съдът не бил изследвал житейската връзка и близост между пострадалия и ищцата. Цитирана и разгледана е част от мотиви на решение на САС и други три решения, за които съд не е посочен. В заключение лаконично е отбелязано, че „ процесния казус бил подобен“. Във връзка с въпрос № 5 са изброени решения на ВКС, третиращи присъждане на обезщетение на лицата от разширения кръг. Други доводи не са развити.

Касаторът А. не обосновава приложно поле на касационно обжалване.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първите четири въпроса имат еднаква насоченост и сходно съдържание.

Дори, обаче, от тях да бъде изведен релевантен, който да ги обобщи, то налице би било единствено общо основание. Страната не е защитила допълнителен критерий, тъй като не е развила доводи по поддържаните само като текст основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че решенията на съдилищата / цитирани непълно но приложени към изложението, са ирелевантни към основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Други актове и доводи не са посочени- липсва разглеждане на противоречиво разрешаване на поставените въпроси /всеки едни от тях/ съпоставени с подобни разрешения от ВКС, респ. ВС, в различен смисъл.

Липсват и каквито и да било доводи по основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, 2 причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Петият поставен въпрос, освен неясен е и ирелевантен спрямо случая въобще, тъй като въпросът за присъждане на обезщетение на лица извън указаните в ППВС № 4/61 и ППВС5/69, нито е поставян, нито е разглеждан.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т 1 -3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №83 от 18.03.2024 г. по т.д. №441/2023 на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3