Решение № 294 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500397 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №271/28.02.2026г., постановено по гр.д.

№3519/2025г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е осъдил на основание чл.4, вр. чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД, ПРОКУРАТУРА на РБ, да заплати на Б. П. А., ЕГН**********, от с. ***, обл..

П., ул. Г.К., №* сумата от 2045,17 евро /4000лв /., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за незаконно обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, по образувано ДП №ЗМ- 366/2023г. по описа на Първо РУ, пр. пр.№3308/2023г. по описа на РП Плевен, прекратено на основание чл.

24, ал.1, т.1 от НПК, за периода 01.06.2023- 15.05.2024г, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер от 5112,92 евро /10 000лв/, е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

С решението съдът е осъдил на основание чл.4, вр. чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА на РБ, да заплати на Б. П. А., ЕГН**********, от с. ***, обл.. П., ул. Г.К., №*, сумата от 1022,60 евро /2000 лв./., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за незаконно обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, по образувано ДП №6128/2024г по описа на РП Плевен, ЗМ№461/2024г. по описа на Второ РУ ОДМВР Плевен, прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, за периода 24.09.2024г.- 29.04.2025г, ведно със законната лихва, считано от 1

15.05.2025г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер от 5112,92 евро /10 000лв/ е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби, депозирани от Г. Д. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен и от Б. П. А., ЕГН:********** чрез процесуалния му представител адв. П. Я..

Във въззивната жалба на прокурор Д. се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с достатъчно доказателства. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че израза „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува разширително. Излага становище, че на ищеца не са били налагани мерки за процесуална принуда, както и че са останали недоказани твърденията за преживени отрицателни изживявания. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Б. П. А., ЕГН:********** не депозира отговор на въззивната жалба.

Във въззивната жалба на Б. П. А., ЕГН:********** се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, като се сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че първоинстанционният съд е присъдил занижен размер на иска за неимуществени вреди, както и на адвокатското възнаграждение. Поддържа се, че районният съд не е взел предвид всички негативи, търпени от страна на ищеца във връзка с двете досъдебни производства. В заключение се прави искане съдът да измени първоинстанционното решение като присъди повисок размер на претърпените неимуществени вреди и присъди всички сторени по делото разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател Б. П. А. не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител адв. П. Я., който заявява, че поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Диана Илиева, която поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на Б. П. А..

Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от активно 2 легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което въззивните жалби са допустими и редовни.

Разгледани по същество, ВЪЗЗИВНИТЕ

ОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:

ЖАЛБИ са

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че то е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявени от Б.

П. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на Р. България за заплащане на сумата от 10 000лв.- за всеки иск, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение в две последователни наказателни производства за деяния, по чл. 343б, ал.3 от НК – по ЗМ№336/2023г. по описа на Първо РУ-МВР Плевен, пр. преписка №3308/2023г. по описа на РП-Плевен, за периода 01.06.2023-15.05.2024г. и по ДП №461/2023. по описа на Второ РУМВР Плевен, пр. преписка №6128/2024г. по описа на РП-Плевен, за периода 24.09.2024-29.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановленията за прекратяване на наказателното производство- съответно от 15.05.2024год. и от 28.04.2025год., до окончателното им изплащане, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.

За да уважи исковете в посочените размери, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява факта на образуване на ДП №ЗМ-366/2023г. по описа на Първо РУ, пр. пр.№ 3308/2023г. по описа на РП Плевен, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за това, че на *** в гр. П., е управляван лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. №***, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установени по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000. Съдът е приел, че по делото се установява, че ДП №ЗМ-366/2023г по описа на Първо РУ Плевен е прекратено, въз основа на Постановление за прекратяване от 29.04.2025г, на основание чл. 243, ал.1, вр . чл. 24, ал.1, т.1 от НПК - поради липса на престъпление, което постановление е влязло в сила на 30.05.2024г. Съдът е мотивирал, че от доказателствата по делото се установява, че по образуваното ДП ищецът Б. А. не е бил привлечен в качеството на обвиняем, както и че видно от приложения АУАН №966642/01.06.2023г., съставен на ищеца Б. А., след отчитане на положителен резултат за амфетамин с Дрегер Дръг тест 5000, на същия е отнето СУМПС и два бр. регистрационни табели на автомобила, както и че е издадена Заповед за налагане н ПАМ от *** въз основа на която, на ищеца е наложена ПАМ –„прекратяване на регистрацията 3 на ППС“ за срок от 6 месеца.

Съдът е анализирал доказателствения материал по делото, като е приел за установено, че на 24.09.2024г. е образувано Досъдебно производство №6128/2024г по описа на РП Плевен, ЗМ№461/2024г. по описа на Второ РУ ОДМВР Плевен, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за това, че на посочената дата, в гр.П., е управляван лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№***, след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установени по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000. Съдът е приел, че видно от приложеният АУАН №1424065/24.09.2024г., съставен на ищеца Б.

А., след отчитане на положителен резултат за амфетамин с Дрегер Дръг тест 5000, на същия е отнето СУМПС и два бр. регистрационни табели на автомобила, както и че ДП №6128/2024г. е прекратено, въз основа на Постановление за прекратяване от 29.04.2025г, на основание чл. 243, ал.1, вр . чл. 24, ал.1, т.1 от НПК- поради липса на престъпление, което постановление е влязло в сила на 15.05.2025г. Съдът е приел за безспорно, че по образуваното ДП ищецът Б. А. не е бил привлечен в качеството на обвиняем.

Съдът е анализирал разпитите на свидетелите В. А. и Е. Г., въз основа на които е приел, че в процесния период ищецът е станал затворен и понеобщителен след случилото се, че в селото бързо се е разчуло за случилото се, както и че ищецът се е притеснявал от отношението на приятелите си, които са започнали да странят от него, както и че трудовият му договор е бил прекратен, през което време ищецът Б. е бил потиснат, стоял е сам, а приятелите му са се отдръпнали от него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратура на РБ, като без значение за възникване на тази отговорност е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Съдът е приел, че лицето, срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Съдът е развил тезата, че употребеният в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ се тълкува по широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл и обезщетение се дължи, когато и без да е повдигнато обвинение, са извършени такива процесуални действия против лицето, които за него създават несъмнено усещането, че се явява единствен възможен извършител на престъпното деяние, предмет на разследването.

За да определи размера на дължимото обезщетение по всеки от предявените искове, съдът е съобразил продължителността на воденото ДП, съответно по първият иск, касаещ ДП№ ЗМ№336/2023г. – периодът 01.06.2023- 15.05.2024г.-11 месеца и 15 дни и по вторият иск, касаещ ДП №461/2024г. периодът 24.09.2024г. -29.04.2025г- 7 месеца. Съдът е приел, че за 4 ищеца са произтекли неимуществени вреди, като е приел за нормално наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния му живот и да е рефлектирало върху честта и достойнството му. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2045,17 евро /4000лв/- по първия иск и в размер на 1022,60 евро /2000 лв/- по втория иск, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ арг. ТР№3/2005г на ВКС/съответно- на 30.05.2024г. по първия иск и от 15.05.2025г.- по втория иск, като до пълният предявен размер от 10 000 лв исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Неоснователни са възраженията на Прокуратурата на РБ, че в настоящия случай не са налице доказателства за причинени неимуществени вреди в резултат на две незаконни обвинения спрямо ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение.

По делото е доказано наличието на образувано на 01.06.2023г. наказателно производство по ДП №ЗМ-366/2023г. по описа на Първо РУ, пр. пр.№ 3308/2023г. по описа на РП Плевен, за извършено престъпление по чл.