Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 26.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1612/2025
Вид
Решение № 972
Подписан
26.08.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11, ал. 3, пр. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 16 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330201612 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000564/ 03.12.2024 г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУ-Труд, с което на С. М.

Д., ЕГН **********, са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 28.02.2025г., а жалбата е подадена на същата дата), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.07.2024г. св. Е.Х.Т. закупила от Ф.И.К. МПС „Мицубиши Каризма“ с рег. № **** с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС. Същата отишла до поделение на КАТ заедно с жалб. Д., но поради проблем с адресната й регистрация не могла да регистрира автомобила.

Междувременно жалб. Д. заминал да работи в С..

През септември месец жалб. Д. се завърнал в гр. С.. На 16.09.2024 г. същият управлявал автомобила МПС – „Мицубиши Каризма“ с рег. № ****, в гр. С., като около 14:30 ч., на бул. 6-ти септември, му била извършена проверка от полицейски служители, сред които бил Р. М.. При извършената проверка се установило, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация считано от 11.09.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За така установеното, полицейският служител Р. В. М. съставил АУАН с бл. №.0551710/ 16.09.2024 г., в който констатирал, че на 16.09.2024 г. е извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

По отношение на така установеното управление на МПС с прекратена регистрация била сезирана РП-Пловдив, която с Постановление от 21.11.2024 г. отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратила преписката по компетентност на началника на РУТруд при ОДМВР-Пловдив за разрешаване на въпроса за административнонаказателната отговорност. След връщането на преписката, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП.

Видно от справката за прекратяването на регистрацията на процесното МПС се установява, че за МПС „Мицубиши Каризма“ с рег. № **** е регистриран договор за покупко-продажба на лек автомобил с документ № 3829/ 10.07.2024 г. от Нотариус № 071, като заявлението е подадено по електронен път. Договорът е представен по административно-наказателната преписка. Липсват данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила 2 новият собственик Т., да го е регистрирала, поради което и след изтичане на законовия двумесечен срок, на 11.09.2024 г. регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е била прекратена служебно.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От представените по делото справка за регистрация и справка за собственост на автомобила, както и от представения договор за покупкопродажба се установяват датата на закупуване на МПС-то от св. Т. и датата на прекратяването на регистрацията на процесното МПС. От показанията на св.

Т., които съдът кредитира като логични, последователни и неопровергаващи се от други доказателства по делото, се изясняват обстоятелствата около закупуването на автомобила, опитът същият да бъде регистриран и взимането му от жалбоподателя за управлението му до центъра на гр. С..

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието си на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка, като е бил предоставен и срок за възражения.

При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е издаден на 16.09.2024 г. за нарушение от същата дата, а НП е издадено на 03.12.2024 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното нарушение – управлението на автомобил от страна на жалбоподателя, датата на предприетото управление, датата на закупуването на същия от новия собственик, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на 3 регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира. Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.

Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случаят при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС4 Пловдив по сходни казуси – Решение № 2450 от 14.12.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2806/2021 г.;Решение № 1835 от 24.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2266/2022 г.;Решение № 2443 от 13.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2409/2021 г.;Решение № 1292 от 23.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1139/2021 г.;Решение № 626 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 490/2021 г.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е видно, че за да е налице административно нарушение, не се изисква кумулативното наличие както на липса на регистрация на МПС, така и на отсъствие на табела с регистрационен номер. Достатъчно е да е налице само едно от тези обстоятелства. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания:

1. както МПС да е регистрирано, така и

2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“, доколкото, както вече се посочи, нарушението ще е налично и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените правила в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят С. Д. е управлявал процесния лек автомобил, поради което е имал качеството на 5 водач на МПС. Автомобилът е бил управляван на път, отворен за обществено ползване – в гр. С., и към датата 16.09.2024 г. е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Следва да се обърне внимание и на субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляванато от него МПС е с прекратена регистрация. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи. Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. В тази връзка следва да се съобрази, че дължимото поведение при поемането на управление на чужд автомобил не изключва водачите от задължение да извършат определените проверки за спазването на изискванията на закона, а напротив – следва да положат допълнителни усилия да се уверят, че автомобилът е годен да бъде управляван по пътищата – било то за спазване на изискването за сключване на застраховка ГО (при които между другото законодателят е предвидил санкциите за водачитенесобственици да са по-високи от санкциите за водачите-собственици), преминат технически преглед или регистрация. Действително към момента в държавата липсва общодостъпна система, от която всеки гражданин да се информира за дадено МПС дали е с прекратена регистрация. Същевременно обаче нищо не пречи на водачите, при поемане на управление на чуждо МПС, да поискат СРМПС на автомобила, и в случай, че предаващото лице е различно от лицето, което е вписано в СРМПС като негов собственик, да проверят, запитвайки предаващия, кой е собственикът на автомобила, а впоследствие и да се уверят, че са спазени изискванията за регистрацията му.