Определение № 7175 от 12.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7175 гр. София, 12.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100103715 по описа за 2023 година

Производството е било образувано пред СРС по предявен от Г.О.С. срещу Г. О. С. и Б. О. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 30 с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, с площ от 80.05 кв.м., с прилежащо избено помещение № 23 с полезна площ от 6.81 кв.м. и с 3.77% ид.ч. от общите части на сградата.

Страните по делото били наследници на родителите си О. С., починал на 09.08.2005 г., и Я. С., починала на 28.06.2019 г.

О. С. оставил саморъчно завещание от 23.03.1992 г., с което завещал своята ½ ид.ч. на Г. С. и Г. С.. Приживе, на 21.11.2007 г. Я. С. продала своята ½ ид.ч. от апартамент № 30 на дъщеря си Г. С.. По този начин Г. С. притежавал ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота, а Г. С. – ¾ ид.ч.

Искът за делба С. предявявал и срещу Б. С. в качеството й на законен наследник.

В подадения от Б. Д. писмен отговор е оспорено завещанието на О. С. в полза на Г. С. и Г. С. с твърдения, че то е нищожно: не е написано и подписано от О. С.. Оспорва се и сделката по покупко-продажба на ½ ид.ч. от апартамент № 30 с продавач Я. С. и купувач Г. С., като тук твърденията са относими към искове по чл. 33 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, без да са надлежно конкретизирани. При условията на евентуалност предявява иск за възстановяване на запазената й част.

1

С протоколно определение от 10.11.2022 г. съдът е указал на Б. Д. да уточни претенциите си по възражението от 09.09.2022 г., като посочи дали предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане на О. С., кой е порокът, водещ до нищожност и срещу кого предявява този иск; да посочи пороците, от които твърде, че страда сделката от 21.11.2007 г. и какъв иск предявява.

С молба от 09.12.2022 г. Б. О. Д. е заявила, че предявява иск за нищожност на завещанието, оставено от О. С., тъй като то не е написано и подписано от него; при условията на евентуалност и в случай, че се установи действителност на завещанието, предявява иск по чл. 30 от ЗН – за възстановяване на накърнената й запазена част - 5/18 ид.ч. от наследството.

Изрично е посочила, че прави „възражение за относителна недействителност на сделката, извършена от Г. О. С. – сънаследник на О. Д., с която тя чрез дарение прехвърля на сина си собствеността на процесния имот“. Пояснено е, че сделката е относително недействителна относно разпореждането с ¼ ид.ч. от правото на собственост.

С протоколно определение от 23.02.2023 г. съдът е докладвал предявените от Б. С.Д. два обективно съединени, при условията на евентуалност, искове по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 30 от ЗН и направеното възражение за относителна недействитеност на дарствената сделка от Г. С. в полза на сина й през 2021 г. Тъй като оспореното с иск завещателно разпореждане касаело целия имот, а данъчната му оценка надхвърляла 25 000 лева, сезираният съд стигнал до извода, че делото е подсъдно на СГС. Обусловен от изхода на спора по иска за нищожност бил и искът по чл. 30 от ЗН и „искането“ за обявяване на относителна недействителност на дарствената сделка, поради което не приел за разглеждане в делбеното производство на двата иска по ЗН и на възражението за относителна недействителност на сделката, извършена от Г. С. и изпратил делото на СГС. Делбеното производство пред СРС спрял с протоколно определение от 23.02.2023 г.

Настоящият съдебен състав счита, че производството пред СРС неправилно е прекратено по предявените искове по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал.

1 от ЗН и чл. 30 от ЗН и изпратено по подсъдност на СГС.

Всяко пълнолетно и дееспособно лице може да се разпорежда със 2 своето имущество за след смъртта си чрез завещание. До смъртта си О. Д. С. е притежавал имота в режим на СИО като придобит по време на брака си с Я.

В. С. на 11.07.1989 г. При прекратяване на имуществената общност (в случая със смъртта на бащата на страните по делото – чл. 44, т. 1 от СК) бездяловата СИО се превръща в дялова, при равенство на дяловете, или по ½ ид.ч. (чл. 28 от СК).

Не следва нещо различно от твърденията на която и да е от страните в производството. Г. С. и Г. С. считат, че всеки от тях притежава по половината от завещаната ½ ид.ч., или по ¼ ид.ч., а Б. Д. – че в тази част завещанието не е породило действие, евентуално – че е накърнена запазената й част.

Съгласно указания в т. 1А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК – данъчната оценка на имота. В случая завещателното разпореждане се отнася до ½ ид.ч., породило е действие (в хипотеза на действителност на саморъчното завещание) само до този размер и за него е налице интерес на Б. С. да оспорва завещанието. Макар и О. С. да е заявил, че завещава апартамента след своята смърт на Г.О.С. и Г. О. С., завещанието е за притежаваната от него към 07.08.2005 г. ½ ид.ч. от правото на собственост върху този имот. При данъчна оценка от 37 697.20 лева, цената на иска по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН е 18 848.60 лева, което обосновава родовата му подсъдност на районен съд.

Искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоценяем и е подсъден на районния съд (в този смисъл определение № 60092/30.06.2021 г., ч.гр.д. № 1507/2021 г. на ВКС, I г. о.).

Отделно от това, той не е предявен като евентуален иск – при условие, че установителният иск за нищожност на завещанието от 23.03.1992 г. бъде отхвърлен, в производство по общия исков ред, а в рамките на особеното производство за съдебна делба по глава XXIX от ГПК, в което се разглеждат и исканията за намаляване на завещателни разпореждания (чл. 343 от ГПК).

Всяко от горепосочените основания изключва родова компетентност на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН на СГС.

Настоящият съдебен състав намира, че иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК не е предявен, а е въведено възражение от Б. С. за недействителност 3 на дарствена сделка, сключена от Г. С. на 28.10.2021 г. Дори и да се приеме, че Д. е формулирала петитум в този смисъл, от изложеното на л. 75 от молбата от 09.12.2022 г. се установява, че недействителността се отнася само до ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота, или на половината от тази ½ ид.ч., която Г. С. е получила по наследство от О. С.. Цената и на този „иск“ е под 25 000 лева (9 424.30 лева), поради което той е подсъден на СРС и следва да се разгледа в рамките на делбеното производство.

При така установеното по делото, съдът не споделя изводите на докладчика по гр.д. № 61313/2021 г. по описа на СРС, 55 състав, че предявените с молбата от 09.12.2022 г. искове на Б. О. Д. са подсъдни на СГС.

Налице са основания за повдигане на препирня по въпроса кой е съдът, който дължи да разгледа предявените от Б. О. Д. искове по молбата от 09.12.2022 г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Повдига пред САС препирня относно компетентния съд да разгледа предявените от Б. О. Д. в производство за съдебна делба искове по молба вх.

№ 274726 от 09.12.2022 г.

Делото да се изпрати на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4