Протокол № 306 от 17.12.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд: Окръжен съд - Силистра
Дело: Въззивно гражданско дело 362/2025
Вид: Протокол № 306
Подписан: 17.12.2025
В сила: 17.12.2025
Състав: Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
чл.59 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 306 гр. Силистра, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500362 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподател: С. А. М. – р.пр., не се явява. За нея се явява адв.Б..

Ответник по жалбата: М. И. Н. – р.пр., не се явява. За нея се явява адв.Ч..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

В предходното съдебно заседание съдът спря производството по делото като прецени, че има престъпни обстоятелства, от които зависи изхода му.

Апелативният съд, с определение № 817 от 27.11.2025г. по ВЧГД № 654/2025г. отмени това определение и счете, че тези обстоятелства не влияят върху резултата по делото.

Междувременно се получи от Окръжна прокуратура-Силистра постановление, с което е изпратена преписката по наказателното 1 производство на Районна прокуратура-Силистра.

АДВ.Б.: Не възразявам да се приеме полученото доказателство.

АДВ.Ч.: Също нямам възражения да се приеме.

По представеното доказателство съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага по делото Постановление на ОП-Силистра от 09.12.2025г.

Страните заявяват, че нямат искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.Б.: Както заявихме в предходно съдебно заседание, поддържаме подадената въззивна жалба на основанията, на които сме оспорили първоинстанционния съдебен акт, с исканията, с които сме Ви сезирали като въззивна инстанция. Посочили сме основно няколко порока на първоинстанционното решение. Разискани са подробно в жалбата затова няма да се спирам подробно на всеки от тях.

Най-напред считам, че диспозитивът, с който се е произнесъл първоинстанционния съд така, както се е произнесъл: Отхвърля предявения иск от С. за заплащане на сумата, с която неоснователно М. Н. се е обогатила, наподобява произнасяне по чл.59 от ЗЗД. Предявеният иск е по чл.55, ал.1, предл.“първо“ от ЗЗД и в този смисъл считам, че съдът е обсъждал в мотивите си правното основание по чл.55, но се е произнесъл, самите думи в диспозитива „за заплащане“ би следвало да бъдат „за връщане на сумата …“, т.е. не се отчита, че решението противоречи на приетата правната квалификация с определението по доклада от първата инстанция, както и противоречи на самите мотиви, където се разисква повдигнатото правно основание.

На следващо място, в хода на производството пред първоинстанционния съд по предявената искова претенция, ответниците, по пътя на възражението се опитаха да оборят това правно основание, което е заведено срещу тях, като посочиха, че доверителката ми С. М. изпълнявала неин нравствен дълг. Това възражение изцяло е оборено в хода на производството и въпреки, че изрично 2 е отбелязал това, първоинстанционният съд на съвсем друго основание приема, че ответницата не дължи сумата. По този начин нито се е произнесъл по предявения иск като го е отхвърлил, нито се е произнесъл по възражението за изпълнение на нравствен дълг.

Първоинстанционният съд по някакъв странен начин е разисквал, че средствата били на трето лице, сина на доверителката ми, по поръчение на който С. М. е изпращала сумите. Това се опроверга в хода на делото и съдът също го отбеляза. По-фрапиращото в случая е, че явно съставът на първоинстанционния съд вижда, че сумите са преведени без правно основание и ответникът също не е установил основание, каквото е неговото процесуално задължение. Същото е отбелязано и в определението на ВнАпС. В доводите на ВнАпС, на стр.2, абзац 3 изричано е посочено, че е обективирано изявлението на ответницата, че двете жени не са били в добри отношения и от там считам, че това възражение за изпълнение на нравствен дълг е изцяло оборено.

На следващо място, пак в същото определение на апелативния съд, в самия диспозитив това, което е приел съставът е, както си е от самото начало, че процесуално задължение на ответника е да установи основанието и част от това установяване не е наличието или липсата на престъпно обстоятелство.

Наличието на основание трябва да бъде установено от ответника и то не беше установено в хода на процеса, напротив, исковете бяха изцяло признати по размер и с изключение на няколко преводни нареждания в размер на 1970лв. всички останали разписки нямат основание. След като ответникът не го установи и след като съставът на съда неглижира това обстоятелство, ние сме посочили част от порочността на решението - немотивираност.

Немотивираността винаги сочи на противоречие с материалния закон, защото не са установени ония относими факти, с които съдът е обвързан да се произнесе по закона, не само по вътрешното си убеждение, както е сторил РССилистра.

Във връзка с повдигнатите пред Вас доводи и възражения, моля да се произнесете по исканията ми, като отмените първоинстанционното решение и се произнесете по съществото на спора, а ако счетете, че са налице основанията, свързани с противоречието на диспозитива на решението с правната квалификация, да обезсилите решението и да го върнете на първата инстанция за произнасяне по заведения иск.

Претендираме разноски за една инстанция съгласно списъка, който представям.

АДВ.Ч.: Поддържам изцяло подадения писмен отговор за неоснователност и необоснованост на подадената въззивна жалба по сочените в нея твърдения за допуснати процесуално-правни и материално-правни нарушения при постановяване на решението на СРС. Считам, че постановеното решение изцяло кореспондира с така очертания правен 3 предмет на иска пред районния съд, а това е първата кондиция на неоснователното обогатяване, реализирана в чл.55, ал.1 от ЗЗД като считам, че в нито един етап на проведеното производство пред районния съд не са допуснати нарушения в тази връзка, както и че не са разгледани предпоставките на общия иск на неоснователното обогатяване, разписан в чл.59 от ЗЗД. Подробни мотиви съм изложила в писмени бележки, които ще представя.

В заключение искам да кажа, че не може да иска връщане онзи, който изпълни един нравствен дълг. Това е едно специално правило, което изключва възможността за искане връщане на платеното. Това е едно съзнателно признато морално задължение, което се изпълнява по съвест. То не е разписано в законите. Ключовия момент тук е осъзнаване, съзнателно извършване на това плащане. Считам, че точно в настоящия казус е и извършеното плащане от С. М., като в 1/3 част от разписките, с които е изпращала сумите, е записала „семейна подкрепа и дарение“, т.е. тя е изпълнила своя нравствен дълг към семейството, чийто член и нейния син Борис Пашов, доказано безспорно в проведеното производство.

Предвид гореизложеното моля да отхвърлите въззивната жалба и потвърдите решението на СРС, като претендираме и за сторените по делото разноски. Представям договор и списък.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 17.12.2025г.

Заседанието приключи в 10:20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

----- следващ документ -----