Решение № 60 от 03.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Русе, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. М. М. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600125 по описа за 2026 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Русе срещу Присъда № 112/24.10.2025г. постановена по НОХД № 1378/25г. по описа на Районен съд – Русе, с която подсъдимия К. С. М. е признат за:

НЕВИНЕН в това, че на 25.02.2025 г. в гр. Русе, противозаконно пречил на орган на властта - старши полицай А.И.Л. и старши полицай Г.К.Б., полицейски служители в Група ППД в ***** при OД на МBP-Русе, да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - да осъществят контрол за спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства - като не изпълнил задължението си по чл.

103 от Закона за движението по пътищата, а именно - като водач на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес С180“, с номер на рама *******, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, не спрял плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на 1 службата за контрол място за извършване на проверка и не изпълнил техните указания, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по това обвинение (за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК );

ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2025 г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Мерцедес“ С 180, с номер на рама *******, си служил с два броя табели с регистрационен № ******, издаден за друго моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Нисан Интерстар“, с номер на рама ********, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му e наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 800 лева.;

ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2025 г. в гр. Русе е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Мерцедес“ С 180, с номер на рама *******, което не е регистрирано по надлежен ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, и чл. 140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба - Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“, поради което и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 800 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс.М. е наложено едно общо наказание – най-тежкото от така наложените му, а именно „ГЛОБА“ в размер на 800 лева.

Подсъдимият е осъден за заплати разноски, направени в двете фази на процеса.

Протеста е насочен срещу оправдателната част на присъдата, като в него и допълнителните съображения се излага оплакване за неправилност на присъдата в атакуваната й част, като противно на приетото с нея за несъставомерност поради неподаване в случая на сигнал за спиране от 2 контролните органи по предвидения за това ред (и от там, че за водача М. не възникнало задължение за спиране по начина посочен в ЗДвП) идентично на обвинението и пренията на прокурора пред първата инстанция, се настоява, че с подаването на звуков и светлинен сигнал установени като конкретика на изпълнение от страна на полицейските органи, за М. възникнало задължение за спиране, респективно като не го направил – противозаконно пречил на тези органи на властта да изпълнят задълженията си по чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП реализирал престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Сочи се, че установеното за конкретните действия на служителите (подаване на звуков и светлинен сигнал) като едновременна даденост с обстоятелства, въз основа на които несъмнено следва извода за възприемането на тези действия от страна на водача и съдържанието на психологичното му отношение към случващото се – знание, че сигналите се подават, за да му укажат спиране, което знание и в частност опита му противно на това, да избегне спиране, като увеличил скоростта и целял да препятства упражняване на контрол за движението по пътищата от страна на служителите, в достатъчна степен и по нужния начин, води до съставомерност по чл.270, ал.1 от НК. В частност, сочи се, че в случая било обективно невъзможно (освен с подаването на звуков и светлинен сигнал със служебен обозначен автомобил), да се подаде сигнал за спиране за извършване на проверка на автомобила, след като последния се движел пред полицейски автомобил и се опитвал да избяга от него.

Прави се искане за отмяна на присъдата в тази й, оправдателна ч а с т (за престъпление по чл.270, ал.1 от НК) и постановяване на нова, осъдителна от въззивната инстанция, и по това повдигнато обвинение.

Пред въззивната инстанция е подадено Възражение от адв.И. П., в качеството й на защитник на подсъдимия, срещу протеста, в което се развиват съображения (в съгласие с оправдателните доводи по присъдата) за неоснователност на същия и се претендира отхвърлянето му, чрез цялостно потвърждаване на присъдата

Протеста се поддържа в заседанието на въззивната инстанция.

Подсъдимия и защитника му (адв.И. П.) развиват съображение за неоснователност на протеста и за цялостно потвърждаване на присъдата.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната

3 по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след присъда, констатира правилност и законосъобразност на същата, съответно неоснователност на атакуващия я въззивен протест.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка достатъчно обстоятелствен и ясен анализ на установените фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно несъставомерност относно обвинението по чл.270, ал.1 от НК, въведено с обвинителния акт и за съставомерност, виновност и съответно ангажиране отговорността на подсъдимия по отношения обвиненията по чл.345, ал. 1 от НК и чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно предмета на делото, определен от наведеното обвинение, с ангажирани и събрани доказателства, се установява по несъмнен начин именно отчетената от първата инстанция фактология, основание за промяна в която не се констатира от въззивната инстанция, поради което не е необходимо само да се повтаря й тук. Същата не се оспорва и от протеста, доколкото с него се навежда твърдение за неправилна оценка на фактите и привеждане към твърдяната с обвинителният акт съставомерност касателно обвинението по чл.270, ал.1 от НК, а не конкретиката им.

Изводите на първата инстанция относно несъставомерност относно въведеното обвинение по чл.270, ал.1 от НК са правилни и изцяло се споделят от въззивната инстанция, съответно законосъобразно е простановено оправдаване по това обвинение. Фактите сочат, че конкретните действия, посредством които полицейските служители целели да предизвикат спиране на автомобила, управляван от М. на процесната дата, за да осъществят контрол по ЗДвП, не съответствали на законово предвидените такива (за да възникне по законово предвидения ред, съответно задължение на водача за точно това поведение – да спре автомобила). Не бил подаден „своевременно ясен сигнал със стоп палка“ – чл.170, ал.3, изр.1 от ЗДвП, нито след като времето е било нощно бил „подаден сигнал с описваща полукръг червена светлина“ – чл.170, ал.3, изр.2 от ЗДвП, нито бил „подаден сигнал само с ръка от униформен служител“ - чл.170, ал.3, изр.3 от ЗДвП – трите, хипотези част и от правилото по чл.207 от ППЗДвП. Както се въвежда от правилото по 4 чл.170, ал.3, изр.4 от ЗДвП, сигнал за спиране (чрез начините посочени в предходните изречения) може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Сигнал за спиране в случая не бил подаден и чрез последният възможен, регламентиран и допустим начин – от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри !“ – чл.207 от ППЗДвП. Поради това, за водача не възникнало задължение да спре автомобила по изисквания от ЗДвП начин, и неспирането му не представлявало противозаконно пречене на органите на власт да изпълняват задълженията си, по смисъла на чл.270, ал.1 от НК.

Съображенията по протеста се извличат от фактическите дадености, а не държат сметка за нормативно изисквания начин на изпълнение на дейността на контролните органи (в случая на полицейсктите такива по контрол на движението), като от правна страна при съблюдаването им, същите да породят насрещно задължение за водача, към когото били насочени да даде отговор по изисквания от закона начин – да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол, място за извършване на проверка.

Въззивната инстанция се съгласява с мнението по протеста, че следващо от съвкупността достатъчно сигурно се извежда поначало изискваното за съставомерност по този текст на НК, субективно отношение у М. при процесното събитие, но липсата на обективен признак от състава на престъплението – задължение за спиране, възникнало като даденост (породено) по предвидения от ЗДвП начин, категорично води до правилност на оценката на първата инстанция, съответно подкрепяна и от настоящата въззивна, за несъставомерност и от там - за правилност на постановеното оправдаване по обвинението, квалифицирано по чл.270, ал.1 от НК.

Наложилата се практика (вероятно в подражаване на общоизвестен подход с такава цел от полицейски служби на други държави и основно от англосаксонската система) полицейските служители в България да се отправят именно по този начин – чрез звуков и светлинен сигнал или само един от тях, разпореждане за спиране на движещи се автомобили, спрямо които са преценили, че следва да извършат контрол, не би могло да санира и да обуславя игнориране при правната оценка на такива ситуации, факта за несъответствието на такъв подход с горепосочените, изчерпателно въведени в 5 българското законодателство действия, чрез които да се подава сигнал за спиране.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 112/24.10.2025г. постановена по НОХД № 1378/25г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6