Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 20.07.2026, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 122/2026
Вид
Решение № 40
Подписан
20.07.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Мариела Анастасова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 63, ал. 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Карнобат, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200122 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Н. Г. с ЕГН ********** от ******** против заповед № 283зз-89/14.05.2026г. за задържане на лице, издадена от А. В. Г. младши експерт в група КП при РУ- Карнобат. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваната заповед.

В с.з. защитникът поддържа жалбата.

Насрещната страна по жалба не се явява и не изпраща представител, но депозира писмено становище.

Процесната жалба е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема следното:

На 14.05.2026г. около 10:30ч. св.И. Д.-служител в РУ Карнобат, заедно с А. В. Г. се прибират към сградата на РУ Карнобат. Двамата служители са цивилни и се движат с небрандиран служебен автомобил по ул. С. К. /ул. К./ в гр.Карнобат, която свърза бул. Девети септември с ул. Кирил и Методий, 1 възлови улици в града. В участъка след общинския паркинг в централната градска част, в посока РУ Карнобат, до бул. Девети Септември, улицата е еднопосочна, без обозначени самостоятелни ленти за движение, като в лявата й част паркират автомобили. Така свободната част улицата позволява преминаване само на едно МПС-лек автомобил или микробус.В посочения участък от улицата, преди сградата на РУ Карнобат, св.Д. забелязва лек автомобил М., който се движи назад към техния автомобил, като в последствие водачът се опитва да паркира между два вече паркирали автомобила, но не успява. След това спира автомобила успоредно до вече паркирал такъв, с което на практика блокира движението по улицата.

Свидетелят и колегата му остават в автомобила, като между временно след тях в улицата влизат и други автомобили и остават запушени в нея. В интервал от време, не по-голям от 5 минути, водачът не предприема никакви действия, освен престой в самата улица. Останалите водачи започват да свирят с клаксони, няколко от тях излизат от автомобилите, за да установяват какво се случва, а някои и правят опити да разговарят с водача на лекия автомобил М.. В тази ситуация двамата служители на РУ Карнобат слизат от автомобила си и се отправят към водача на лекия автомобил М., който св.Д. описва като възрастен мъж, с „леки данни за употреба на алкохол“. Двамата служители се легитимират на български език като представят и служебните си карти, а водачът на автомобила прави опит да вземе тази на св. Д.. Последният му разпорежда да представи документи за самоличност или да премести автомобила. На неясен български език той им казва да се махат и да не го занимават, и като цяло иска от тях да прекратят проверката.Предвид факта, че нито представя документ за самоличност, нито освобождава улицата, по която вече има образуваната тапа, както и поради факта, че същият е непознат на двамата служители, водачът е изведен от автомобила и задържан на тротоара пред присъствалите граждани и отведен в сградата на РУ Карнобат, разположена в непосредствена близост.Там той отново не е оказва никакво съдействие, въпреки наличие на униформени служители, като при извършения му обиск в него са установени документи за самоличност. След установяването му полицейските служители се свързват с колегата им, отговарящ за с. А., както и с кмета на селото за съдействие. В сградата пристига и упълномощен от жалбоподателя адвокат.

За извършения обиск е надлежно съставен протокол (приложен към 2 преписката), а за останалите действия е изготвена докладна записка от осъществилия ги полицай (също приложена към преписката). След установяване на самоличността, извършване на проверки за наличие на алкохол в кръвта, които се оказват отрицателни, и издаване и връчване на актове по ЗДвП, същият е освободен.

От правната страна съдът намира следното:

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал.

3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 4от ЗМВР , овластява полицейските органи да задържат лица при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 с.з. В заповедта ясно е посочено фактическото основание, а именно, че лицето е било задържано поради отказа му да представи документ за самоличност. По-подробно обосноваване на заповедта не е необходимо, тъй като съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР невъзможността органите на реда да установят самоличността на едно лице в случаите и по начините, посочени в чл. 70, е достатъчно основание за задържане на лицето.От приложената докладна записка, а и от разпита на св.

Д., се установява, че преди да задържат лицето органите на реда няколкократно са поканвали Г. да представи документ за самоличност.

Очевидно жалбоподателят е разбрал, че двамата са служители на РУ Карнобат, както и какво са искали от него, след като в съдебно заседание е направено признание, че той ги е нарекъл мошеници, тъй като не им е повярвал. Същият упорито е отказвал да се легитимира, не е преустановил извършваното от него нарушение, и същевременно не е бил познат на служителите. При това правилно и обосновано е бил задържан и отведен в сградата на полицията, където да може да бъде установен и санкциониран.

Именно чрез осъщественото задържане, явило се и основание за направения обиск, личната карта на лицето е било открита и самоличността му е била установена.

Оплакванията за нарушение на

3

Конституцията и

ЕКЗПЧ са неоснователни, доколкото по делото не се доказа неправомерно задържане или злоупотреба с власт. Полицейските служители са изчаквали в своя автомобил жалбоподателят да извърши маневра и не са се намесили незабавно след блокирането на трафика. Сторили са това едва след като други граждани са започнали да излизат от автомобилите си и да се опитват да разговарят с жалбоподателя, очевидно без резултат. Едва тогава служителите са се намесили, като не са предприели незабавно арест, а са опитали да разрешат ситуацията спокойно- искали са водача или да освободи улицата, или да се легитимира. Очевидно до този момент нито опитите на останалите граждани, нито опита на служителите на РУ Карнобат са успели да го накарат да освободи трафика по улицата. Не се доказаха и твърденията за употреба на прекомерна сила спрямо възрастен човек, какъв безспорно е жалбоподателят.

Арестът е извършен на оживена улица в централната част на града преди обяд в работен ден, където е имало доста хора, пред които полицейските служители са извършили ареста.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Карнобатският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. с ЕГН ********** от ******** против заповед № 283зз-89/14.05.2026г. за задържане на лице, издадена от А. В. Г. младши експерт в група КП при РУ- Карнобат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщението. гр.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4