Решение № 7554 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7554 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100501700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21358/25.11.2024 г., постановено по гр.д. № 15647/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, съдът е признал за установено, че на основание чл. 422 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Н. В. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1351,70 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от 08.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 230,76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 26.10.2023г., както и суми за дялово разпределение 15.64 лева главница за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., като исковете са отхвърлени в останалата част. Н. В. Ц. е осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, разноски в размер на 500 лв., а „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, е осъдено да плати по чл.38 ЗАдв. на адв.

Н.И.И. 30 лв., разноски, а в полза на адв. С.Й.Д. сумата от 14.40лв. (с оглед определение № 269/06.01.2025г., с което е изменено постановеното решение в частта за разноските).

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца Термокомплект ЕООД.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от Н. В. Ц. чрез адв.

Л., с която се обжалва решението в частта, в която е признато за установено, че същата дължи сумата от 230,76лв. мораторна лихва върху главницата за цена за топлинна енергия 15.09.2021г. до 26.10.2023г. с твърдения, че в тази част решението е неправилно. Изложените 1 конкретни съображения, че по делото нямало отправена покана по см. на чл.84 ЗЗД, а общите условия (чл.33, ал.4 вр. чл.32, ал.2) изисквало ищецът да докаже, че имало издадена фактура, поради което не била доказана изискуемост на задълженията, за да възникне отговорност за лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец – „Топлофикация София“ ЕАД, в който се оспорва като неоснователна.

Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Наличието на главен дълг е установено по делото (вкл. с оглед влязлото в сила решение в необжалваните части касателно дължимата главница). Неоснователни са оплакванията в частта относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите общите условия /за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация С." ЕАД на клиенти в гр.

София, одобрени на 27.06.2016 г./, в чл. 32, ал. 1 от същите се предвижда, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Според чл. 33, ал. 1 и ал.

2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016 г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана.

По отговорността за разноски:

2

С право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал такива за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в минимален размер от 100лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21358/25.11.2024 г., постановено по гр.д. № 15647/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, В ОБЖЛАВАНАТА ЧАСТ, в която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Н. В. Ц. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ********, дължи на основание чл.86 ЗЗД на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

831609046, сумата от 230,76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 26.10.2023г., за която има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 61453/2023г. по описа на СРС, 53 състав.

Решението е влязло в сила в необжалваните части, в които е признато за установено, че Н. В. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1351,70 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от 08.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение 15.64 лева - главница за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., както и в частта, в която са отхвърлени исковете за: разликата над уважената част от главницата до пълния претендиран размер от 1 388,86 лева, разликата над уважената част от мораторна лихва до пълния претендиран размер от 242,72 лева, сумата 3,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 26.10.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Н. В. Ц. с ЕГН: **********, гр.

София, ж.к. ********, да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, разноски за въззивното производство в размер на 100лв.

Решението е постановено при участието на Термокомплект като трето лице-помагач на страната на въззивамия „Топлофикация София” ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3