Решение № 34 от 01.07.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Свищов, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20244150200054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Р. К., ЕГН ********** от гр. гр. Велико Търново, чрез адв. Ж. Д срещу Електронен фиш, Серия К №8109488 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, TFR1-M на ОД на МВР Велико Търново, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 600 лева за извършено нарушение в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4490201/12.10.2022г. по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, с които било накърнено правото му на защита, като твърди, че неправилно е приложен и материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания Електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д, поддържа жалбата. Счита, че електронният фиш е издаден при нарушение на правилата за издаването му. Наложена му била глоба при условията на повторност, без 1 наказващия орган да е доказал по несъмнен начин, че първият ЕФ 4090201, въз основа на който е прието, че е налице повторност, е влязъл в сила. От представените по делото доказателства се установявало, че ЕФ 4090201 бил издаден на 15.02.2021 г., връчен на 02.12.2022 г., а за дата на влизане в сила от представената справка, било видно, че е влязъл в сила на 12.10.2022г., която дата била преди датата на връчването. Поддържа, че посочените дати са взаимоизключващи се, което поставяло под съмнение действителната дата на влизане в сила на посочения ЕФ и същият бил в невъзможност да разбере било ли е спазено правилото на т.33 от ДР на ЗДвП, а именно, че повторно е нарушението извършено в 1-годишния срок, а в случаите а чл. 174, ал. 2 в 2 – годишния срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото му наказание е било наложено като нов водач. Твърди, че наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да почиват на предположения и съмнения, поради което моли съдът да отмени изцяло процесния електронен фиш.

Наказващият орган ОД на МВР, редовно призован, не се явява и не взема становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2023г. в 09,53 часа в обл. В. Търново, общ. Свищов, ПП І-3, км. 24+000, до местност „Чешмата“ в посока гр. Плевен, при ограничение 60 км./ч., въведено с пътен знак В26, МПС – лек автомобил „В“ с рег.№ * се движел със скорост 91 км/ч. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1М565/12, за което е съставен съответен клип, като при заснета скорост от 94 км./ч. е приспаднат толеранс от 3 км./ч., при което е фиксирано превишение на скоростта от 31 км/ч. Въз основа на така заснетото и съответно приложения клип, е издаден електронен фиш, след установяване на собствеността на автомобила чрез съответна справка в системата на ОДМВР В.Търново. С горепосочения електронен фиш за извършено нарушение в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4490201 на 12.10.2022г., на основание чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, ал.

2

4, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства. Приложеният снимков материал от заснет клип с техническо средство радар №565, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. В представения по делото Протокол за използване на АТСС от 11.09.2023г. е надлежно отразено, че устройството, при стационарен режим на работа, осъществява измерване на скоростта на движещи се МПС по посока от гр. Бяла към гр. Плевен, в двете посоки, а то е поставено на ПП І-3, км. 24+000, при ограничение 60 км./ч., въведено с пътен знак В26. Надлежно отразени са 15 броя установени нарушения в същия пътен участък.

Представено е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от което е видно, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR1-M е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Видно от представеното по делото писмо рег. № 3286р12416/12.03.2020 г. на Директорите на СДВР и ОДМВР е указано, че въпреки посочения срок на валидност до 24.02.2020 г. на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение тип TFR1-M, на основание чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, при изтекъл срок на валидност намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, да се считат за одобрен тип. Уведомяват също, че със системата TFR1-M е възможно да бъде извършван контрол на правилата за движение по пътищата, стига да отговоря на изискванията на чл. 43 от Закона за измерванията. От представения Протокол №3-7-23 за проверка, се удостоверява техническото състояние - налична годност, на ползваното за измерване на скоростта на преминаващите МПС, към дата 30.03.2023г.

Приложено по делото е заверено копие на разпечатка на снимков материал за разположението на АТСС при използването му на 11.09.2023 г.

Не се спори по делото, че МПС - лек автомобил „В“ , рег. № * е собственост на жалбоподателя, видно и от приложената по делото справка за 3 собствеността на МПС.

Видно от справка за нарушител/водач, по отношение на жалбоподателя са влезли в сила две наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, има издадени на негово име 35бр. фишове, част от които са влезли в сила, други са отменени или обжалвани. Видно от справката е, че фиш серия К№4490201, издаден на 15.02.2021г. е връчен на 02.12.2022г. Според справката същият е потвърден, но не е отразена дата на потвърждаването му.

Представен е по делото справка от ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив за фиш серия К№4490201, от която е видно датата на издаване – 15.02.2021г., дата на връчване – 02.12.2022г. и дата на влизане в сила– 12.10.2022г.

Представена е по делото и схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация на път I-3 „Бяла – Плевен“ от км. 24+000 до км.

24+800, към 21.09.2023г., установяваща наличието на пътен знак В26 в двете посоки в този участък, като действието на пътния знак в посоката на движение на процесния автомобил се прекратява с пътен знак В 34 на км.

24+350.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Електронният фиш е връчен на дата 03.02.2024г., като жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в ЗДвП, а именно на 16.02.2024г., като на жалбоподателя съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14- дневен срок да плати глобата, или да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. Липсват данни, не се и твърди в указания срок, К. да е представил декларация по чл. 188 от ЗДвП или да е направил възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). По същество жалбата е частично основателна:

Действително по делото не е спорно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - движение със скорост надвишаваща позволената за пътния участък със 31 км/ч. От доказателствата по делото се установява, че контролът е извършен с АТСС TFR1-M на ОД на МВР Велико Търново, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка, видно от представения Протокол №3-7-23 за проверка, с който се удостоверява техническото състояние 4 налична годност към дата 30.03.2023г. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения, подпис и фамилия на контролния орган.

Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – ПП I-3, км. 24+000, местност „Чешмата“, времето на работа с него, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Електронния фиш, обаче не се ползва с доказателствена стойност относно всички възприети в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество - аргумент от чл. 189, ал. 10 и, ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства. В случая доказателства за твърдяната повторност не са налични, наказващият орган не ангажира доказателства в тази насока и твърдяната повторност остава недоказана. Не е представен по делото ЕФ К№4490201 и решението, с което същия е потвърден с отбелязване на датата на влизане в сила. От представената справка от жалбоподателя на ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив за фиш серия К№4490201, е видно, че датата на издаване на същия е 15.02.2021г., връчен е на 02.12.2022г., а за дата на влизане в сила е отбелязана – 12.10.2022г. От това следва, че дата на 5 влизане на сила на ел. фиш К№4490201 е преди връчването на самия ел.фиш.

От справката за нарушител се установява, че посоченият електронен фиш обуславящ съставомерността на квалифициращият признак „повторност“, е съставен на 15.02.2021 г. и е връчен на 02.12.2022 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева и същият е със статус „потвърден“, което сочи, че същият е обжалван. Съдът намира, че посочената в справката на ОД МВР Пловдив за дата на влизане в сила на ел. фиш – 12.10.2022 г. за некоректно изчислена и отбелязана, предвид логическото проследяване на процеса по връчване на ел.фиш – връчен два месеца, след влизането му в сила, евентуално неговото обжалване. Тъй като липсва действителна дата на влизане в сила на санкционния акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност, не може да се определи дали процесното нарушение, извършено на 11.09.2023 г. дали попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП ("Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл. 174, ал. 2 - в двугодишен срок, от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.). Законът обвързва повторността не с датата на извършване на предходно нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание за това нарушение, като последната може да е и след извършване на второто нарушение Т.е. влизането на сила на първото нарушение да е след извършване на второто нарушение, при което не е налице повторност.