Решение № 1524 от 13.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101700 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че е с решение * по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на *е възстановено правото на собственост спрямо недвижими имоти, намиращи се в *. Изтъква се, че на 15.11.2006г. единственият наследник на собственика на имота *с ищеца договор за продажбата му, за което е съставен нотариален акт *. Твърди се, че след смъртта на продавача, неговият наследник М. Д. М. е сключил на 19.06.2019г. с Г. М. Р. договор за продажба на същия имот, обективиран в нотариален акт *, както и че приобретателят по сделката го владее без основание. Ищецът твърди, че разпоредителната сделка от 15.11.2006г. отговаря на изискванията на закона и е породила транслативния си ефект като последващият приобретател не е придобил вещни права спрямо имота тъй като същият е изваден от патримониума на праводателя му. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че по силата на договора за продажба от 15.11.2006г. ищецът е собственик на процесния имот както и за осъждането на ответника Г.

Р. да предаде владението спрямо него. Налице е и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът М. Д. М., в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като изразява становище, че към *** сключване на договора от 19.06.2019г. е бил собственик на процесния имот.

Ответникът Г. М. Р., в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на претенцията по чл. 108 от ЗС. Излага становище, че след продажбата от 19.06.2019г. в продължение на 5 години е упражнявал непрекъснато владение спрямо имота 1 като е сключвал договори за наем, поради което и на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС е придобил собствеността му. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С решение * по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на * е възстановено правото на собственост спрямо три недвижими имота, намиращи се в *. На 15.11.2006г. ****** с ищеца договор за продажбата на процесната нива, за което е съставен нотариален акт *. Прехвърлителят починал на * като оставил за свои наследници по закон * М. Д. М. и *. На 19.06.2019г. между М. М. като продавач и Г. Р. като купувач е сключен договор, обективиран в нотариален акт *, относно продажбата на всички земеделски земи, предмет на решението *.

За периода от 01.07.2019г. до 01.06.2023г. по отношение на същите земеделските земи са сключени пет договора за наем от ответника Г. Р., с които на ***** е предоставено възмездното им ползване за срок от една година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

* е единствен наследник на *като към момента на реституцията по наследствено правоприемство е била едноличен собственик на процесната нива. Вещните права спрямо земеделската земя валидно са прехвърлени от нея в полза на ищеца с разпоредителната сделка от 15.11.2006г., която отговаря на формалните изисквания на закона за сключването й. Поради това към момента на откриване на наследството на * тези права не са били част от наследственото имущество и не са преминали в патримониума на ответника М. М.. След като последният е нямал вещни права спрямо имота, договорът за продажба сключен с ответника Г. Р. не е породил вещнопрехвърлителен ефект и на това основание приобретателят не е станал негов собственик. По делото не се оспорва, че от 19.06.2019г. купувачът по втората разпоредителна сделка е започнал да упражнява фактическа власт спрямо нивата *като владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Срокът по чл. 79, ал. 2 от ЗС, обаче е прекъснат на 07.06.2023г. с предявяване на ревандикационния иск срещу него съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС, поради което възражението за придобиване на правото на собственост по давност е недоказано. От изложеното се достига до извод, че ищецът е едноличен собственик на имота и че ответникът Г. Р. го владее без основание, тъй като фактическата власт е установена след сключване на разпоредителна сделка с несобственик, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото претенцията на ответника Г. Р. за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 512,50 лв., представляващи направени по делото разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника Г. Р. за прекомерност на 2 заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС е неоснователно, защото възнаграждението не надвишава размера по чл. 7, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на М. Д. М. с ЕГН: ********** * и Г. М. Р. с ЕГН:

********** *, че *, в качеството на купувач по Договор за покупко-продажба от 15.11.2006г., *, е придобил правото на собственост спрямо *.

Осъжда Г. М. Р. с ЕГН: ********** *, да предаде на *, владението спрямо *.

Осъжда М. Д. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 512,50 лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда Г. М. Р. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 512,50 лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3