Решение № 547 от 14.02.2024, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 547 гр. Велико Търново, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря М. Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева, разгледа докладваното от председателя касационно АХД № 10359/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано след като с Определение №10431/01.11.2023г. по адм.д. № 10342/2023г. по описа на ВАС, Административен съд – Велико Търново е определен за местно компетентен съд на основание чл.133, ал.6 от АПК за разглеждане на КАНД №141/2023г. по описа на Административен съд – Габрово. Същото е образувано по касационна жалба, подадена от В.К.Д.-С., чрез адв. С.Т. от ГАК, против Решение № 136/03.08.2023 г. по ЧНД № 562/2023 г. на Районен съд Габрово. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против Заповед за задържане на лице рег. № 1752зз - 60 от 23.03.2023 г., издадена от младши полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП при РУ Габрово.

Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните й оплаквания са, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и не са обсъдени всички възражения на оспорващата относно пороците на процесната заповед. В тази връзка сочи, че в заповедта липсват мотиви и по-точно конкретни фактически основания, мотивиращи задържането й. Накрая счита, че приложената ПАМ е несъответна на законовата цел, доколкото задържането не е било наложително. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени заповедта.

В съдебно заседание, касаторката, чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски само за първата инстанция.

Ответникът по касационната жалба - младши полицейски инспектор в група ТП, сектор ОП на РУ Габрово – А.П.А., издал оспорената пред районния съд заповед за задържане, редовно призован, се явява и оспорва жалбата като неоснователна, тъй като решението на РС Габрово е правилно.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС – Габрово за правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС – Габрово, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 30.09.2022 г. било установено складирането и съхраняването на материали – метрови дърва в обхвата на път GAB 3046, находящ се в с. Драганчетата, като бил установен и собственикът им, а именно В. К.Д.-С.. На същата неколкократно били давани предписания за отстраняване на дърветата, включително й било издадено НП №1012/20.10.2022 г., с което била санкционирана за нарушение по Закона за пътищата.

Със Заповед

№512/17.03.2023 г. на кмета на Община Габрово, на Д.-С. бил даден срок за доброволно отстраняване на дърветата – до 23:59 часа на 21.03.2023 г., като й било указано, че при неотстраняването им в указания срок ще бъде извършено принудителното им отстраняване. Предвид неотстраняването им в дадения срок, със Заповед №551/22.03.2023 г. на кмета на Община Габрово било наредено отстраняването на последиците от нарушението – отстраняване на складираните дърва за огрев, които възпрепятстват извършването на дейности по възстановяване на пътната настилка в с. Драганчетата, общ. Габрово. Определена била и дата за принудително отстраняване – 23.03.2023 г. Организацията по принудителното отстраняване на дърветата била възложена на К.К.– главен инспектор в ОИ. Предвид изричното указание, заповедта била връчена на Началника на РУ Полиция – Габрово за сведение и съдействие.

На посочената дата – 23.03.2023 г., младши полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП при РУ Габрово А.П.А., съвместно с ПИ Н.С., били изпратени в с.

Драганчетата, общ. Габрово за оказване на съдействие на служителите на Община Габрово за изпълнение на заповедта. При пристигането си на мястото, последните запознали собственичката на дървата – В.Д.- С., със заповедта, указваща принудителното премахване на разположената пред къщата дървесина. Последната отказала доброволно да изпълни заповедта, застанала пред репатриращата техника, заявявайки, че няма да позволи преместването на автомобила и дървата.

Последвалото устно разпореждане на полицейски инспектор А.за отдръпването й също не било изпълнено. Горното наложило задържането на лицето, за което от младши полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП при РУ Габрово А.П.А. била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 1752зз - 60 от 23.03.2023 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР В. К.Д.-С. *** била задържана за срок от 24 часа поради това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречила на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Заповедта е издадена на 23.03.2023 г. в 09,10 часа, връчена на лицето при отказ, удостоверено от свидетеля Н.Ц.С.. В заповедта за задържане е отразено, че лицето е освободено в 13,00 часа на 23.03.2023 г.

В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, Д.-С. е депозирала пред Районен съд – Габрово жалба срещу заповедта за задържане, като с Решение №67/07.04.2023г. по ЧНД №305/2023г., постановено в закрито съдебно заседание, същата е била отхвърлена като неоснователна.

Посоченото решение било оспорено пред Административен съд – Габрово, който с Решение 98/06.07.2023г., постановено по КНАД № 85/2023г. е обезсилил Решение №67/07.04.2023г. по ЧНД №305/2023г. на Районен съд Габрово и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В резултат на това е било образувано ЧНД №562/2023г. по описа на Районен съд Габрово и е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което съдът е отхвърлил подадената пред него жалба, като е формирал извод за валидност, формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и съответствието на същата с целта на закона.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства. От страна на оспорващата не са направени никакви доказателствени искания и съдът е събрал всички допустими и относими писмени доказателства по делото.

При правилно установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Габрово е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.

Процесната Заповед за задържане е издадена от младши полицейски инспектор в група ТП при сектор ОП при РУ Габрово, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т.

1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като „след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба в с. Драганчетата във връзка със Заповед № 551/22.03.2023 г. на община Габрово“.

Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу наложената мярка. Освен това няма как да се приеме, че за задържаната е останала неизвестна причината за нейното задържане, след като още преди задържането й е връчена цитираната в заповедта за задържане Заповед № 551/22.03.2023 г. на кмета на община Габрово, със съдържанието на която последната се е запознала, вкл. с придаденото и предварително изпълнение.

Съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ - част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на административния акт (в този смисъл и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд).

Заповедта отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от нея декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т.

6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо.

По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в съответствие с изискването на чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Правилни са и изводите на районния съд, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.

Следва да бъдат споделени и изводите на РС Габрово за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на което основание е издадена оспорената пред районния съд заповед, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Предвиденото с посочената разпоредба основание за задържане цели създаването на условия за полицейските органи да изпълняват служебните си задължения дори и в случаите, при които съответните лица създават такива пречки. Задържането на лице, което и след предупреждение не преустановява действията си, с които препятства реализирането на предвидените със ЗМВР правомощия, има за цел да отстрани създадените от това лице затруднения и да предостави възможност на полицейския орган да изпълни възложените му задачи. В така посочената хипотеза задържането на лицето не е насочено към неговото санкциониране, а по същността си представлява временна мярка, отстраняваща създадената от същото това лице пречка в съответствие с регламентираната с чл.22 от ЗАНН цел, според която разпоредба за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Законосъобразността на задържането на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: