Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 789 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1459/2024
Вид
Решение № 789
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №18918/31.05.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес град *********, срещу разпореждане от 09.04.2024 г. по изпълнително дело №2434/2017 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция.

Твърди се, че такава е настъпила, тъй като делото е образувано на 06.12.2017 г., наложени са запори, а насрочените описи на 13.03.2020 г., 19.08.2020 г., 29.10.2021 г. и 25.10.2023 г. са отменени, не са се състояли и не са годни да прекъснат давността. Разпореждането на ДСИ за насрочване на опис на движими вещи не е изпълнително действие, прекъсващо преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В периода 10.05.2018 г. – 10.05.2020 г. не са искани или извършвани изпълнителни действия. Иска се атакувания отказ да се отмени и да се присъдят в полза на жалбоподателя разноски, както и на адв. П. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за предоставена правна помощ на близък в размер на 400 лв.

Взискателят Районен съд Пловдив депозира възражение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи се, че в случая няма бездействие на взискателя за период от повече от две години. В 1

ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. За това е необходимо и предприемане на действие, а не – извършването му от ДСИ. На 10.05.2018 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника. Насрочени са и посочените описи на движими вещи, които не са се състояли, но поради причини, за които взискателят не отговаря. Първият опис е отменен по обективни причини – на основание чл.5, ал.2 от ЗМДВИППП. За останалите описи длъжникът не е бил призован или е бил нередовно призован. Ако не се възприемат тези съображения, се излагат доводи за разликата между давност и перемпция.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ДСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД

№2434/2017 по описа на СИС при РС Пловдив, същото е образувано на 08.12.2017 г. с разпореждане на ДСИ от същата дата, въз основа на възлагателно писмо от РС Пловдив с приложен изпълнителен лист от 04.12.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила определение по гр.д.

№13111/2016 г. по описа на РС Пловдив срещу И. Г. Д. за сумата от 108 лв. държавна такса и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С писмото е поискано да се пристъпи към изпълнение с посочените способи, а именно: запор върху вземания на длъжника – трудово възнаграждение, 2 пенсия, банкови сметки и др.; запор на регистрирани на името на длъжника МПС, както и опис и ПП на същите; опис и ПП на всички секвестируеми движими вещи на длъжника. При липса на друго имущество или вземания, да се впише възбрана, извърши опис и ПП на секвестируемите недвижими имоти на длъжника, включително земеделски земи и гори, както и да се наложи запор върху дружествени дялове на длъжника във всички дружества, в които се установи, че има участия.

От ДСИ са изискани справки за трудови договори и имущество на длъжника, както и информация за публични задължения и банкови сметки.

Изпратена е ПДИ, но същата е върната цяла с отбелязване, че лицето не е открито. Изпратена е нова ПДИ, но тя отново не е връчена.

С разпореждане от 21.02.2018 г. (л.17 ИД) е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в четири банки за вземанията по изпълнителния лист и 126991.96 лв. публични задължения.

С разпореждане от 27.03.2018 г. (л.27 ИД) е изискана информация от КАТ Пловдив за притежаваните от длъжника МПС.

На 17.04.2018 г. е наложен запор върху притежаваното от длъжника МПС.

С разпореждане от 09.05.2018 г. (л.39 ИД) е наложен запор върху дружествените дялове, собственост на длъжника, в две дружества. Отново е разпоредено да се връчи ПДИ, както и да се уведоми за вписаните запори.

С разпореждане от 10.01.2020 г. (л.55 ИД) е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 23.03.2020 г. от 10 до 12 часа. Същият не е проведен на основание чл.5 ЗМДВИППП (протокол на л.60 ИД), като с разпореждане от 19.05.2020 г. е насрочен нов опис на движими вещи на 19.08.2020 г., който не се е състоял, тъй като длъжникът не е бил призован.

С разпореждане от 30.08.2021 г. (л.95 ИД) е насрочен нов опис на движими вещи в дома на длъжника на 29.10.2021 г., който не се е състоял поради непризоваване на длъжника.

На 11.11.2022 г. е наложен запор върху притежавани от длъжника МПС (л.112 ИД), а на 19.09.2023 г. е насрочен нов опис на движими вещи на 25.10.2023 г., който отново не е осъществен поради нередовно призоваване на длъжника.

Междувременно са правени различни справки за имуществото на длъжника и родствени връзки.

С молба от 03.04.2024 г. длъжникът чрез адв. П. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция в периода 10.05.2018 г.

– 10.05.2020 г., по повод на която е постановено атакуваното разпореждане.

Същото е връчено на пълномощника на 24.04.2024 г., като в посочения двуседмичен срок е постъпила жалбата – предмет на настоящето производство.

В случая следва да се отчете, че в разпоредбата на чл. 3, т. 1 от 3

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочения период обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело са предприемани редовно действия.

Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, на което се позовава жалбоподателя, е свързано с изтичането на двугодишен срок, през който взискателят, респективно – ДСИ, не е предприел изпълнителни действия. Настоящата инстанция счита, че такива действия са извършвани регулярно по изпълнителното дело. В нито един момент не е изтекъл период, по - дълъг от две години, между две изпълнителни действия, като не е изтекъл перемпционния срок, след който делото е прекратено по право. Насрочването на опис с разпореждане от 10.01.2020 година представлява изпълнително действие, прекъсващо давността, макар да не е последвало извършването му.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че само извършването на действието на принудително изпълнение, а именно описа, представлява изпълнително действие, като разпореждането за насрочването му не е такова.

Насроченият с разпореждане от 10.01.2020 година опис на движими вещи в дома на длъжника прекъсва давността, въпреки че не е бил осъществен реално от ДСИ, тъй като същият е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ - изпълнение върху движими вещи, намиращи се в дома на длъжника. Самият опис на движими вещи по смисъла на член 265 от ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този смисъл в точка 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година на ВКС, ОСГТК, се приема че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на опис, обективирано в разпореждане за насрочване. Липсват основания да се приеме, че е налице бездействие на взискателя по делото.

Съдът намира, че възраженията в жалбата, че перемпция е настъпила, следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на изпълнителното дело се установява, че регулярно са предприемани принудителни действия от ДСИ. Не е налице настъпила перемпция, като правилно ДСИ е отказал да прекрати производството. Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без уважение.

4

Разноски са поискани от жалбоподателя, но, с оглед изхода на делото, не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №18918/31.05.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес град **********, срещу разпореждане от 09.04.2024 г. по изпълнително дело №2434/2017 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5