Акт от 15.11.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246 гр.

Велико Търново, 15.11.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретаря М. Недева и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева, разгледа докладваното от председателя касационно АХД № 10253/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по касационна жалба подадена от П.Ж.Н. ***, представляван по пълномощие от *** К.М. от ВТАК, против Решение № 389/14.07.2023 г. по АНД № 833/2022 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане за срок от 24 часа № 1739зз-142 от 22.05.2023 г., издадена от полицейски орган при ОДМВР - Велико Търново.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и не са обсъдени всички възражения на оспорващия относно пороците на процесната заповед. В тази връзка сочи, че в заповедта за задържане няма начален част, липсват мотиви и по-точно конкретни данни, обосновали предположението, че Н. е извършител на престъпление. На края, счита, че приложената ПАМ е несъответна и несъразмерна на законовата цел. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при ОДМВР - Велико Търново, издал оспорената пред районния съд заповед за задържане, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира становище по жалбата.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС – Велико Търново за правилно.

Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, жалбоподател в производството пред РС – Велико Търново, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, срещу съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения пред районния съд акт. Предвид горното, касационната жалба е редовна и процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Със Заповед № 1739зз-142 от 22.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор М.Н. при РУ гр. Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, от 20:50 часа е задържан за срок от 24 часа жалбоподателят П.Ж.Н.. При задържането си жалбоподателят е подписал декларации, в които е отразил, че е запознат с правата си и желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка в лицето на *** Р.И., който е уведомен в 21:22 часа. Извършен му е личен обиск, при който не са открити вещи даващи основание да се направи извод за съпричастност към престъпление, видно от приложения протокол от 22.05.2023 г., от 20:50 часа. Жалбоподателят е освободен на 23.05.2023 г., в 14:00 часа, като са му върнати и иззетите при обиска вещи. Във връзка със задържането са изготвени и Докладни записки, от които е видно, че същото е основано на наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. При задържане на лицето не били използвани помощни средства - белезници и физическа сила.

В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, Н. е оспорил заповедта за задържане пред Районен съд – Велико Търново. От жалбоподателя в това производство са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с матералноправните разпоредби на закона. От районния съд са събрани писмени доказателства и след преценката им, съдът е отхвърлил подадената пред него жалба, като е формирал извод за валидност, формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед, и съответствието на същата с целта на закона, вкл. издаването й при съобразяване принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК и изведените от практиката на ЕСПЧ, принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства. От страна на оспорващия не са направени никакви доказателствени искания и съдът е събрал всички допустими и относими писмени доказателства по делото.

При правилно установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.

Процесната Заповед за задържане е издадена от полицеаски орган в РУ при ОД на МВР – Велико Търново, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК – задържаният унищожил и повредил противозаконно чужди вещи – мобилен телефон и ляво странично огледало а автомобил. Цитираното съдържание на заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу наложената мярка. Освен това по-подробно описание на фактическата обстановка при задържането, както и на действията на задържаното лице и на полицейските служители, се съдържа в изготвените от последните докладни записки, а съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ - част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на административния акт /в този смисъл и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд/. Заповедта отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от него декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР и е упражнило тези от тях, които е намерило за необходимо. По този начин на същото е гарантиран принципът за защита от произвол, в съответствие с изискването на чл.

5, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

Правилни са и изводите на районния съд, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.

В тази връзка не кореспондира с действителното съдържание на акта твърдението, че нямало начален част на задържането – напротив, според заповедта точният част на задържането е 20:50 минути на 22.05., а на освобождаването - 14:00 часа на 23.05.

Следва да бъдат споделени и изводите за материална законосъобразност на оспорения пред него ВТРС административен акт. В обжалваното решение са изложени мотиви, че в конкретния случай прилагането на ПАМ е било необходимо предвид наличието на данни за съпричастност на задържаното лице към престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, както и че за прилагането на процесната принудителна мярка не е необходимо да са налице безспорни доказателства за осъществяване на престъплението, а е достатъчно данните за извършено престъпление да обуславят обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Настоящата инстанция споделя тези мотиви на решаващия съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК. Основното възражение на касатора е, че липсват мотиви за издаване на същата съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и не са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване.

Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. Като правно основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като полицейските органи имат провомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова.