Решение № 660 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330112167 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Ц. К., ЕГН **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева - представляваща платена без основание сума по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 29.07.2009 г., за периода от 11.07.2009 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2026 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 394.83 лева /201.87 евро/ – представляваща платена без основание сума по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 29.07.2009 г., за периода от 11.07.2009 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между ищцата и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ бил подписан договор за кредитна карта * * от 29.07.2009 г., по силата който ищцата получила кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 750 лева, като следвало да върне усвоената сума по кредитната карта на всяко 1-во число от месеца. Дължало се и годишна лихва за ползване на револвиращия кредит, като тя се начислявала върху усвоения кредитен лимит.

Сочи, че договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, като бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. Размерът на шрифта, на който договорът бил изготвен, бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като по-малък бил и размерът на погасителния план, както и на застрахователните полици, които според ищцата били част от договора, съгласно чл. 11, ал.

1

1, т. 19 ЗПК.

Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието й с материалния закон и поради противоречието й с добрите нрави. При изчисляване на ГПР не били взети предвид всички оскъпявания по кредита, както и месечната такса за обслужването му. С невярното посочване на ГПР се допускало нарушение на чл. 143, ал. 1, т.18 ЗЗП.

Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 вр. с чл. 19, ал. 2 ЗПК. Излага, че било допуснато и нарушение на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като липсата на точен размер на ГПР, респ. оскъпяване на кредит въвеждало в заблуждение ищцата и се допускало нарушение на добрите нрави при сключване на договора.

Недействителността на договора за потребителски потребителят връща единствено заемната сума по договора. кредит означавала, че

Твърди се, че договорът бил изплатен изцяло на ответника и това мотивирало правния интерес на ищцата да претендира заплащане на сумата от 50 лева, платена над заемната сума, която била платени при изначална липса на основание.

С уточняваща молба се посочва, че съгласно приложение към общите условия били договорени следните условия по договора: годишна такса за обслужване на картата в размер на 25 лева, годишна такса за обслужване на допълнителна карта в размер на 10 лева, като допълнително били договорени и подробно описани такси при неизпълнение на изисквания по договора. Дневният лимит на за теглене в брой бил 400 лева, минималната месечна вноска за плащане 5%, минимум 20 лева, при годишен лихвен процент при покупки- 17,9% и годишен лихвен процент при теглене на пари в брой- 18,9%, както и обезщетение за забава върху дължимите плащания на годишна база- 10%.

Падежът на договора за кредитна карта бил всяко 15-то число на месеца.

Допълнително към договора била предвидена и застраховка като допълнително оскъпяване на кредита. Тъй като сключеният договор касаел повече от 15-годишен период от 29.07.2009 г. до датата на исковата молба, то с уточняваща молба ищцата посочва петгодишен период на претенцията си от 11.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба- 11.07.2024 г.

Предвид изложеното се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит за периода от 11.07.2019 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2026 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 394.83 лева /201.87 евро/ – представляваща платена без основание сума по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 29.07.2009 г., за периода от 11.07.2009 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който излага съображения, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

Не оспорва, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищцата на 29.07.2009 г. е сключен Заявление-договор за издаване на кредитната карта *.

Оспорва всички други твърдения, изложени в исковата молба. От ищеца не били ангажирани доказателства, според които същият имал качеството потребител, а всички възражения относно действителността на горепосочения договор били основани на 2 разпоредбите на ЗПК. Твърди, че съгласно §5 от ПЗР на ЗПК, разпоредбите му не се прилагали за договори за потребителски кредит, сключен преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагали за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. В настоящия случай се смята, че исковата претенция е неправилно основана на неприложими разпоредби от ЗПК, в сила от 2010 г., а приложими били изискванията на отменения ЗПК.

Твърди, че ищецът неправилно сочи, че процесният договор бил недействителен, тъй като размерът на шрифта, на който бил изготвен, бил по-малък от 12. Сочи, че изискването за определен размер на шрифта на договорите за потребителски кредит било въведено с редакцията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила на 23.07.2014 г./, на която не била дадена обратна сила. Според ответника в случая приложим е чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.), в който е предвидена писмена форма за действителност на договорите за кредит, а в разпоредбата на чл. 13 е регламентирано задължителното им съдържание да бъде възпроизведено ясно, недвусмислено и четливо, които норми според него били спазени.

Излага, че разпоредбите на действащия в момента ЗПК относно изчисляването на ГПР не са приложими в настоящия случай. Счита, че ищцата неправилно развива аргументи за недействителност на заемното споразумение, които са относими към стандартен договор за потребителски паричен кредит. При договор за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, не било налице предварително усвоена сума и изготвен погасителен план за възстановяването й. Поради това не била налице предварителна яснота каква сума ще се възстановява, както и не бил ясен размерът на дължимата договорна договорна лихва, защото лихвата зависела от усвоения кредит, както и от начина на усвояване на кредита. Сочи, че поради гореописаните специфики в чл. 10 ЗПК (отм.) се съдържа отделна норма, уреждаща специално съдържанието на договора за потребителски кредит, свързан с ползването на кредитна карта. Изискванията, регламентирани в чл. 7, т. 4т. 14 ЗПК (отм.) не били приложими към този вид заеми.

Твърди, че в процесния договор са отразени относимите и приложими в случая изисквания на чл. 10 ЗПК (отм.). Ясно било посочено, че кредитният лимит по кредитната карта можел да бъде минимум 200 лева и максимум 6000 лева за кредитна карта * Electron.

Към него били приложими Общи условия за издаване и използване на кредитни карти *, носещи подписа на ищеца, с който същият декларирал, че бил запознат и приема. Подробно били посочени всички възможни разходи, които биха могли да възникнат за потребителя при използване на кредитната карта, както и приложимия годишен лихвен процент, при покупки-17,9% и при теглене на пари в брой- 18,9%.

Към процесния договор не били приложими изискванията за посочване на ГПР и поради това такъв не се съдържал в споразумението. Месечна такса не била предвидена, а клиентът се присъединил към застрахователна програма „Защита на плащания“, като на същия ясно била посочена стойността на месечната застрахователна премия по застраховката, като ищцата декларирала съгласие сумата по месечната застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта. На заявена от Р. К. електронна поща били изпращани ежемесечни извлечения, в които били отразени всички операции, извършвани с процесния платежен инструмент, както и дължими лихви, такси и други разходи, отразени в Приложението към общите условия.

Сочи, че от представените доказателства безспорно се установявало, че на ищеца била предоставена пълна, точна и ясна информация относно всички негови задължения, които биха възникнали при използване на кредитна карта. Клиентът направил обоснован избор да ползва кредитната карта за продължителен период от време. Насрещната страна не била въведена в заблуждение и не били нарушени разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП, както и не била налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО.

3

Кредитополучателят имал правото да прекрати договорните отношения с картоиздателя във всеки един момент, без да дължи обезщетение за това.

Счита, че претенция е неоснователна, поради изтекла погасителна давност, като прави възражение за това.

Поради изложеното се иска да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищцата на 29.07.2009 г. е сключен Заявление - договор за издаване на кредитна карта *. /виж Определение от 22.03.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Заявление- договор за издаване на кредитна карта * от 29.07.2009 г. /л. 76 – в оригинал/, се установява, че между ищеца Р. Ц. К. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/, е сключен Договора, като кредитната карта е предадена на ищеца на същата дата.

На ищцата са й известни общите условия /л. 77 – в оригинал/, приложими към правоотношението, като екземпляр от тях й е надлежно предаден при сключване на договора /съобразно декларацията, обективирана в договора за кредитна карта/.

От приетите по делото заключения по изготвените първоначална съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по силата на Заявление – Договор за издаване на кредитна карта от 29.07.2009 г. на Р. Ц. К. по сметка в „Юробанк България“ ЕАД – София е предоставен кредитен лимит в размер на 750 лева по кредитна карта № ***. Установява се още, че ищцата за периода от 11.07.2019 г. – 11.07.2024 г. е усвоила, чрез теглене в брой сума в размер на 100 лева на 06.05.2022 г. Вещото лице установява също, че направените от кредитополучателя вноски /плащания към „Юробанк България“ АД – по кредита за периода от 11.07.2019 г. – 11.07.2024 г. са в общ размер на 1244.83 лева, разпределени до пера, както следва: договорни лихви – 688.20 лева, лихви за просрочие – 330.53 лева, такса ползване на суми в брой/тегления – 9 лева, такса годишно обслужване – 145 лева, такса блокиране на кредитна карта – 45 лева, обезщетение надвишен кредитен лимит – 187.84 лева и застрахователна премия – 114.72 лева. Вещото лице установява също, че с извършените плащания в периода 11.07.219 г. – 11.07.2024 г. в общ размер на 1244.83 лева са разпределени по пера, както следва: 73.40 лева – главница, 431.05 лева – погасени договорни лихви, 238.82 лева – погасени лихви за просрочие, 386.84 лева – погасени такси и 114.72 лева – погасена застрахователна премия. От Приложение № 2 към допълнителната съдебно – счетоводна експертиза се установява още, че общият размер на усвоените суми от ищцата за периода от 19.08.2009 г. – 05.07.2024 г. възлиза на 726.90 лева.