Решение № 154 от 21.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110111294 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника АТ. Д. Д. , ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Варна, **** за сумите, както следва: 116,64лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 18.10.2018г. до 21.11.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр.

Варна, ****, магазин 4 по партида с аб. номер 62789, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 18,09лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 22.12.2018г. до 25.02.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 68/05.03.2021г. по ч.гр.д. № 3229/2021г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът като собственик е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в ****, магазин 4, отчитани по партида с платец 62789 за периода от 18.10.2018г. до 21.11.2019г. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл.

33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за периода от 18.10.2018г. до 21.11.2019г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му била натрупана като дължима главница в размер на 116,64лева и лихва за забава от 18,09лева. Посочва, че 1 задължението касае реално доставено и потребено количество вода отчитано чрез ползване на електронен карнет /таблет/. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3229/2021г. по описа на ВРС, срещу която длъжникът възразил. Предвид на това за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се оспорва като недопустим, евентуално като неоснователен. Оспорва ответникът да има качество на потребител- собственик или ползвател на доставяни от ищеца услуги в посочения имот. Оспорва да е била титуляр по партида с № 62789, като сочи да не са били изпълнени изискванията на чл. 59 ОУ по валидно откриване на партидата. Оспорва и за процесния период и обект на потребление да са били потребени количеството услуги, чиято цена е предмет на иска. Оспорва средството, с което са измерени процесните услуги да отговаря на изискванията на Наредба № 4, както и истинността на обективираните в издаваните фактури обстоятелства. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата се представлява от процесуален представител, който поддържа депозирания писмен отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 3229/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 68/05.03.2021г., срещу която ответникът е възразил в срок. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск. За неоснователността на възражението на ответника за недопустимост на иска, съдът е изложил съображения в определението си по чл. 140 ГПК, към които препраща без да ги преповтаря.

Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът, като собственик се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр на партида с № 62789 на адрес гр. Варна, ****, магазин 4; че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено и потребено, отчетено от метрологично годно СТИ и за което се дължи цена в сочения размер; падеж на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.

2

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

Партидата на водоснабден имот на адрес гр. Варна, **** с номер на платец 62789 се води на името на Д.П.Д., като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 22.11.2018г. до 25.11.2019г. възлиза в размер на 116,64лева- главница и 18,09лева – обезщетение за забава. А.Д. е преживяла съпруга на Д. Д. починал на 25.05.2020г. На 27.07.2020г. ответницата е вписала в особената книга водена при ВРС под № 369/2020г., отказ от наследството на съпруга си. Със заявление от 03.12.2019г. Анна Комарова, заявявайки се като собственик на имота въз основа на постановление за възлагане вписано на 21.11.2019г. е поискала промяна в титулярството на партидата. Вписано е в заявлението, че към нея дата показанието на СТИ е 265куб.м. От представения карнет се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната вода в имота се е осъществявало от водомер с № 7230194. Налице са отбелязвания в графа консумирана вода от 21.03.2018г. до 19.02.2019г. Подпис на абоната в карнета е налице само при отчета на 18.10.2018г., където е отразено показание 227 и е вписана консумация от 1куб. След това липсва подпис на абоната, респ. негов представител върху карнета и е наличен такъв само на инкасатора.

Следващите отчети са отразявани на електронен карнет, съдържащ вписвания на показания от 23.01.2019г. до 25.11.2019г., където е отразено последно показание- 265куб.м. Съобразно справка от Служба по вписвания на 19.10.2016г. е налично вписване на възбрана върху имота в полза на банка с длъжник ответницата. На 21.11.2019г. е вписано придобиване с постановление за възлагане на имота от трето лице и длъжници ответницата и съпругът й Д.

Д..

За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. В таблица вещото лице е отразило всички фактури издавани от дружеството за периода 22.11.2018г. до 25.11.2019г., на обща стойност 116,64лева. Констатирано е съответствие между записаните в карнетните листи показания и остойностяваните с фактурите количества. Лихвата за забава за този период върху така посочените главници, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 18,09лева, с уточнението че за периода 13.03-13.05.2020г. такава не е начислявана от ищеца. Плащания не са установени. Титуляри на партидата към 05.01.2022г. по информация от ищцовото дружество се водят ответницата и съпругът й, но е била открита преди повече от 10години.

Ответницата е оспорила качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги, като е твърдяла, че титуляр на партидата е не тя, а покойният й вече съпруг. Анализът на ангажираните писмени доказателства обосновава извод за обратното. В този смисъл съдът съобрази представената справка от СВп, от която е видно, че тя и съпругът й Д. Д. са били собственици на водоснабдения имот в процесния период до 21.11.2019г., когато с постановление за възлагане собствеността е придобита от трето лице, което на 03.12.2019г. е заявило и промяна в титулярството на партидата. Че ответницата е имала права в имота принципно не е било и оспорвано. Аргумент е и посочено от процесуалния й представител, 3 че с влязло в сила решение по гр.д. № 4420/2019г. на ВРС е прието, че Д. Д. дължи на ищеца стойност на услуги потребени в същия имот, бидейки потребител- собственик, но за предходен спрямо настоящия период. Ето защо, съдът намира, че бидейки собственик на имота, ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството , доколкото такова имат не само ползвателите, но и собствениците на имоти. В това й качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. С влизане в сила на ОУ, с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответницата, като собственик на водоснабден имот. Т.е сключване на индивидуален договор не е предпоставка за възникване на договорното правоотношение с обществения доставчик, както обратно е твърдял ответника. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 60 ОУ регламентираща правото на доставчика да открива, променя или закрива партида на потребител служебно въз основа на данни от домова книга, управителя на ЕС или друг документ удостоверяващ качество на потребител по см. на чл.2. Затова, само по себе си обстоятелството, че партидата е водена на Д. Д., а не на името на ответницата е ирелевантно. Още повече, че с ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус е приложим ЗРВКУ, но той урежда договора за продажба на ВиК услуги по сходен с този за топлинната енергия начин и свързва качеството на задължено да плаща цената на потребявани такива с качеството на собственик на имота. Направеният от ответницата отказ от наследството на съпруга й, починал м.05.2020г. е без значение, защото процесното задължение не се търси от нея в качеството й на негов наследник, а като собственик на имота. Същевременно обаче, противно на соченото от ищеца, установява се, че ответницата не е била едноличен собственик на имота и факт е, че партидата е водена на името на съпруга й. Приемайки, че за периода ответницата и съпруга й са били съсобственици в имота и след като съпругът е титуляр на партидата, поставя се въпрос какви са по обем правата на съсобствениците, в режим на СИО ли е бил той. Представената в случая извадка от справка от АВп, не дава информация за основанието на притежаваните от ответницата права и още по- малко техния обем. Наличието на съсобственост обаче е доказано, а и по този факт не е спорено. След като обаче качеството на потребител се обосновава от ищеца именно с качество на собственик /съгласно уточняваща молба от 09.08.2021г./, то тогава 4 отговорността на ответницата следва да бъде ограничена само до размера на правата притежавани в съсобствеността. Доколкото е неясно основание за възникване на съсобственост, липсва основание за приемане и солидарност в дълга по см. на чл. 32 СК, доколкото изначално липсват твърдения задължението да касае покриване нужди на семейството. Затова и извод относно това, че ответницата следва да отговоря за цялото задължение за периода не може да бъде обоснован. От ангажираните доказателства не може да бъде обоснован и извод относно обема на правата на ответницата имащи пряко отношение към основанието и размера на иска, което е достатъчно за приемане претенцията за недоказана.