Решение № 20232 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20232 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.ЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110109812 по описа за 2023 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 03.05.2023г., ищецът „ТЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от тримата ответници да му заплати поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответницата М. И. А. да заплати: 794,86 лв, представляващи 4/6 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 152,48 лв, представляващи 4/6 части о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г. ; 21,66 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 5,19 лв, представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното плащане ;

- ответницата Ц. М. А. да заплати:

198,71 лв, представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, 1 находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв, представляващи 1/6 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г. ; 5,41 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното плащане , и

- ответникът М. М. А. да заплати: 198,71 лв, представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ****, с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.; 38,12 лв, представляващи 1/6 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 09.02.2023г. ; 5,41 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 1,30 лв, представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 05.03.2020г. до 09.02.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 24.02.2023г. до окончателното плащане

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 11.10.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответниците М. И. А. , Ц. М. А. и М. М. А. оспорват предявените искове видно от изявленията им в представения по реда на чл.131 ГПК на 16.06.2023г. общ отговор на исковата молба. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност за част претендираните от ищеца вземания. Посочва се , че не е доказано ответниците да са потребители на топлинна енергия , защото няма доказателства за правото им на собственост или за павото им на полване относно процесния имот. Твърди се , че претенцията за сума за дялово разпределение е недопустима, тъй като тази услуга се предоставя не от ищеца , а от друго лице- дружество за дялово разпределение. Отбелязва се , че ответницата Ц. А. е заявила отказ от наследството на М. М. А., който е един от първоначалните съсобственици на процесния имот.

В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 11.10.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не са се явили представители на ответниците.

Подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за 2 установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № ***. и № ***г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр.

София), представени с исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № ***., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., част от който е и процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. , е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Падежът на 3 вземането по фактура № ***г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № ***. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е изтекъл на 15.09.2023г.

, а за втората фактура

№ ***г. е започнала да тече от 15.09.2021г. , и е изтекъл на

15.09.2024г.

Исковата молба е предявена на 24.02.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете против ответницата Ц. М. А. :

Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на ответницата Ц. М. А. по предявените срещу нея искове с твърдение , че тя е една от наследниците по закон на М. М.

А. , който е един от бившите съсобственици на процесния имот (видно от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996г. – б.с.), и е починал на 08.11.2021г. видно от представеното по делото удостоверение , изх. № РПД23ВК08-470/27.04.2023г. за наследниците му , издадено от Столична община, район „Подуяне”.

Като писмено доказателство по настоящото дело е приета Справка от 20.05.2024г. от началника на АС”Съдебно деловодство ІІІ ГО” на СРС , изискана служебно , с която е удостоверено , че в особената книга на СРС е вписан под № 2351/16.12.2021г. отказ от наследство , оставено от М. М. А., ЕГН: **********, от страна на наследника Ц. М. А. , ЕГН: **********.

Поради отказа на ответницата Ц. М. А. от наследството , оставено от М. М. А., тя не отговаря за задълженията на наследодателя , включително и за възникналите негови задължения относно доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.

По делото няма доказателства през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. ответницата Ц. М. А. да е притежавала право на собственост или право на ползване върху процесния имот , т.е. за нея да са възникнали задължения за плащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответницата Ц. М. А. по предявените срещу нея осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е 4 въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца вземания против ответницата Ц. М. А. , предявеният от него главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ против тази ответница е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният иск чл.86,ал.1 ЗЗД против тази ответница , чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

Относно основателността на исковете против ответниците М. И. А. и М. М. А. :

Тези искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответницата М. И. А. и нейния съпруг М. М. А. като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в техния съсобствен имот ( което се установява от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996г. –б.с.),намиращ се в сградаетажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ със съсобствениците на имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от съсобствениците на имота специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.