Решение № 44 от 22.07.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. М, общ. М, обл. В, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20261450200040 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Г. С. от град Р чрез пълномощник адв. Ю. Й. от АК Р е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 11167371, издаден от ОДМВР В, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Оплакванията са свързани с авторството на деянието, като в тази връзка се посочва, че процесното нарушение е било извършено от водач на товарен автомобил марка „С“ с регистрационен номер ... и това обстоятелство е станало ясно на жалбоподателя по време на посещението му в ОДМВР Р за предоставяне на заснетия с техническо средство снимков материал. На тази база се счита, че С. не следва да се разглежда като субект на административнонаказателна отговорност поради липса на противоправно поведение. На тези основания се иска отмяна на обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалният му представител адв. Ю. Й. от АК-Р с искане за отмяна на административния акт 1 поради наличие на основанията, изложени в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 25.07.2025 година служебен автомобил и служители на ОДМВР В се намирали в извън населено място на Главен път I-1 км. 159000 на територията на Община М, обл. В с посока на движение от град М към град В. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа стационарно преносимото техническо средство-система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала нормативно определената или въведена с пътен знак В 26, то заснемало автоматично автомобила. В 16:29:33 часа влекач марка и модел „С .“ с регистрационен № ... попаднал в обсега на действие на техническото средство. Последното отчело скорост на движение на превозното средство 86 км/ч при законово ограничение 70 км/ч. Тъй като влекачът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че часа влекач марка и модел „С .“ с регистрационен № ... е собственост на „....“ ЕООД със седалище и адрес на управление град С.

Въпреки това за констатираното нарушение от ОДМВР В бил издаден обжалваният в рамките на настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 11167371, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на П. Г. С. от град Р, като собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател на лек автомобил „Ф .“ с регистрационен № .....

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

2

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, подадена от П. С., приема, че същата е основателна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведената с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата скорост 70 км/ч за пътни превозни средства от категории В+Е, С+Е, D+Е /ДВ бр. 47/2012 година/. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че описаното в електронния фиш нарушение е извършено при управление на влекач марка и модел „С .“ с регистрационен № .... Основание за този извод се съдържа основно в приложената по делото снимка, снета от клип № 28127, заснет със система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 611 в 16:29:33 часа. Това веществено доказателствено средство /л.37 и л.38/ съдържа данни, които не са оспорени от страните, поради което съдът изцяло ги кредитира. В наличните писмени доказателства липсва информация за причините, поради които с обжалвания електронен фиш за горното нарушение е санкциониран жалбоподателят С. като собственик/ползвател на лек автомобил „Ф .“ с регистрационен № ..... По делото е безспорно установено, че същият няма отношение към деянието, описано в процесния административен акт и при това положение не може да бъде разглеждан като субект на административно-наказателна отговорност. Ето защо съдът счита за основателно искането на жалбоподателя за отмяна на издадения електронен фиш.

С настоящото решение този състав, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, реализирани в рамките на настоящото производство.

Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по 3 чл.193 ал.2 от същия кодекс, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от материалите по делото, жалбоподателя С. е ангажирал като процесуален представител адв. Ю. Й. от АК-Р по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. Не е приложен списък по чл.80 ГПК. От документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са направени разноски в размер на 150 евро /293,67 лева/, които са под минималният размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 година. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. §21 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата /ДВ бр.17 от 13.02.2026 година/ препраща към Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждение за адвокатска работа /Загл. изм. - ДВ бр.14/2025 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /25,56 евро/. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на П.

С. следва да се присъдят в пълен размер направените разноски за адвокатско възнаграждение, платими от ОД МВР В.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 11167371, издаден от ОДМВР В, с който на П. Г. С. от град Р е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата, административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.1 АПК вр. чл.63д ал.1 ЗАНН, ОДМВР В да заплати на П. Г. С. от град Р с ЕГН ********** сумата от 150 евро, представляващи направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд В в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

5