Решение № 241 от 18.05.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 34/2023
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 21, т. 3 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 25, ал. 1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 27 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 29, ал. 2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 30а ал. 1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430200034 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на С. В. Л., с ЕГН: ********** от *** против Наказателно постановление № 4Х от 15.12.2022 на *** Второ РУ Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ е наложил на С. В. Л. глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва.
В депозирана до съда жалба се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и с адв. В. П. от АК – гр. Плевен.
1
Поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена.
В ход по същество се представят подробни съображения изложени в писмени бележки и моли НП да бъде отменено.
За ответната страна по жалбата *** Второ РУ – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № Наказателно постановление № 4Х от 15.12.2022 на *** Второ РУ - Плевен е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с бланков № 338053 от 21.12.2022 г., в който е отразено, че на 19.11.2022 г. около 14:05 часа в гр.
Плевен, стадион Плевен“ – град Плевен по време по време на футболна среща /около 35-тата минута на двубоя/ между отборите на ОФК „Спартак“ – Плевен и ПФК „Локомотив“ – София с начален час 13:30 часа, като посетител на мероприятието, е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/, изразяващо се в преодоляване на преградно приспособление и нахлул на пистата. По време на деянието лицето се намира пред сектор, обособен за гостуващата агитка, като прави опит за физическа саморазправа с феновете на ПФК „Локомотив“ – София, АУАН е съставен на основание докладна записка, с рег. № 3391р-12678 от 14.12.2022 г. по описа на Второ РУ – Плевен, изготвена от *** М. К..
В АУАН-а е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 21 т. 3 от ЗООРПСМ.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Спорният въпрос по делото е дали жалбоподателят е извършил противообещствена проява – спортно хулиганство, изразяващо се в преодоляване на преградно приспособление и нахлуване на пистата, т.е. дали 2 същият е извършил изпълнителното деяние по чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ, представляващо противообществена проява по смисъла на този закон и даващо повод за налагане на административно наказание. Отговорът е отрицателен.
От дадените свидетелски показания и на двете групи свидетели, т.е. и от свидетелските показания на защитата на жалбоподателя и тези на ответната страна се приема, че жалбоподателя се е намирал на стадион „Плевен“.
По никакъв начин не се установява жалбоподателят да е преодолявал по какъвто и да е начин преградното приспособление и да е нахлувал на пистата на стадиона.
Показанията им се кредитират от съда изцяло, като логични, последователни, преценени и в условията на непосредственост.
Същите напълно кореспондират и с даденото обяснение от страна на жалбоподателя непосредствено след събитието.
По делото липсват писмени показания на свидетелите на противообществената проява, липсват приложени други материали, които да послужат като доказателства за факта на твърдяното нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз основа на които материали, именно съгласно чл. 30а ал. 1 от ЗООРПСМ, административният орган следва да вземе своето решение.
Наличието само на докладна записка № 3391р-12678/14.12.2022 г., в която липсват каквито и да е било данни за процесния случай е крайно недостатъчна за доказване на вмененото от административния орган.
Въз основа на анализирания доказателствен материал се приема, че не са налице предпоставките за съставяне на АУАН и НП спрямо жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ.
Самото разпознаване на конкретно лице в условията на масова суматоха, каквото в случая безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и противообществената му проява /спортно хулиганство/, било чрез свидетелски показания или видео запис/снимков материал с безспорно индивидуализиране на конкретното лице, приобщени към административната 3 преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани въпреки изричните указания на съда.
Агресивното поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на административната отговорност на всички присъствали на стадиона без да се държи сметка на индивидуалния принос и поведение на конкретното лице.
По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ, т. е. ответникът не доказва по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които, относимата правна норма в случай като процесния, свързва с налагането на наказание глоба в размер на 1000 лв.
Към изпратената административната преписка от страна на административно-наказващият орган – ***а на Второ РУ – Плевен, не е приложен видео запис, а такъв се намери на л. 12 от делото, на електронен носител (направен при провеждане на футболната среща), който съдът не цени като годно доказателствено средство, тъй като административния орган не е представил протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ за надлежното му приобщаване към административното производство.
В случай, за да се наложи наказание глоба на жалбоподателя е необходимо лицето, по време на провеждане на спортни мероприятия, да е извършило противообществена проява. Конкретната противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ, която се твърди да е извършена от жалбоподателя С. В. Л., е тази по чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие.
С оглед на което, необходимите предпоставки за предодоляване на преградно приспособление и нахлуване на писта от конкретното лице, като самото действие следва да бъдат осъществени "в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие", като доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е изцяло на ответника.
4
ЗООРПСМ, в чл. 26, ал. 1 и чл. 27 е разписал правилата, че в тези случаи се съставя АУАН по реда на ЗАНН, като към него се прилагат:
1.писмените обяснения на нарушителя;
2.писмените показания на свидетелите на противообществената проява;
3.справка от Единния автоматизиран регистър;
4.други материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.
В случая, такъв АУАН безспорно е съставен на жалбоподателя С. В.
Л.о, като същият му е надлежно връчен.
Според съда, обаче, това не е достатъчно, за да се установи в условията на пълно доказване, възприетата фактическа обстановка.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление имат различна правна природа.
В този смисъл констатациите изложени в АУАН са част от процеса на доказване, който следва да проведе административния орган, без да изключва и визирани в разпоредбата на чл. 27 от ЗООРПСМ начини на установяване на противообществената проява.
По делото липсват писмени показания на свидетелите на противообществената проява, липсват приложени други материали, които да послужат като доказателства за факта на твърдяното нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз основа на които материали, именно съгласно чл. 30а ал. 1 от ЗООРПСМ, административният орган следва да вземе своето решение.
Наличието само на докладна записка № 3391р-12678/14.12.2022г., изготвена от М. К.– *** при Второ РУ – Плевен, в която липсва каквито и да е било данни за процесния случай и снетите обяснения от лицето, които сами по себе си, без подкрепа на други доказателства, не могат да бъдат ценени във вреда на лицето, са крайно недостатъчни за доказване на вмененото от административния орган.
Действително, по делото не се спори относно факта, че развилите се събития са именно на стадион „Плевен“, в гр. Плевен, спортен обект по 5 смисъла на закона, по време на спортното мероприятие - футболната среща между отборите на ОФК „Спартак“ – Плевен и ПФК „Локомотив“ - София, с което е изпълнена една от кумулативните предпоставки очертани по-горе.
Не се установиха обаче останалите такива.
Напротив от дадените свидетелски показания на свидетелите по делото, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, преценени и в условията на непосредственост, се установява, че, жалбоподателя се намирал на стадион „Плевен“, в гр. Плевен, но не е преодолявал преградно приспособление и не е нахлул на пистата.
Действително в показанията си жалбоподателя заявява, че след като към края на първото полувреме агитката на гостите е започнала да хвърля камъни и да псуват лица, които са се намирали покрай него, същият е слязъл при охраната, за да разговаря с тях, а не по насилствен начин да преодолява прегради приспособления и да нахлува на пистата, като това обстоятелство не доказва хулиганска проява по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ.
Самото разпознаване на конкретно лице в условията на масова суматоха, каквото в случая безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и противообществената му проява (спортно хулиганство), било чрез свидетелски показания или видео запис/ снимков материал с безспорно индивидуализиране на конкретното лице, приобщени към административната преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани.
Агресивното поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на административната отговорност на всеки от участниците в конфликта.
По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ.
По отношение на исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производство, съдът взе предвид следното:
С оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя, същия претендира и доказва разноски в размер 500.00 лв. – заплатена адвокатска 6 възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022 г., в който изрично е отбелязано заплащането на договорена сума.
Поради което, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена изцяло сумата съдебни разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящият случай жалбата се явява основателна и наказателното постановление следва да се отмени в цялост.
Водим от горното, Съдът