Решение № 156 от 22.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000478 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 262093/27.05.2021г. на Л О В. от гр. Шумен, представлявана от адв. П.С. от САК, и въззивна жалба вх. № 262227/14.06.2021г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр.

София, ЕИК 200299615, подадена чрез адв. Н.Л. от САК, срещу решение № 260020/26.04.2021г., постановено по т. д. № 67/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 262093/27.05.2021г. се атакува решението на ОС-Шумен в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата – ищец иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за сумата 10 000 лв., представляваща разликата над 20 000лв. до 30 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания в резултат на ПТП на 25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, застрахован при ответното дружество по застрахователна полица BG/30/119002215042 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази 1 сума, считано от 02.07.2020г. до окончателното й изплащане. Твърди се неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според страната е занижен, респ. не е адекватен на интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и други негативни преживявания.

Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в заявения размер от общо 30 000 лв., ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.

Въззивна жалба вх. № 262227/14.06.2021г., подадена от застрахователответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за сумата 5 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до присъденото обезщетение в размер от 20 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на посоченото по – горе ПТП. Застрахователят също релевира оплакване за неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но твърди, че справедливият размер за обезщетяване на доказаните имуществени вреди е с 5 000 лв. по – нисък от присъдената от окръжния съд сума. Сочи се също, че установени налични заболявания на ищцата – деформираща спондилоза и остеохондроза, са дали пряко отражение на получените травматични увреждания и за тях застрахователят не може да носи отговорност. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за посочената разлика от 5 000 лв.

Процесуалният представител на Л О В. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

2

Шуменският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Л О В. от гр. Варна срещу „ДаллБогг: Живот и здраве” АД – гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „ГО на автомобилистите" по застрахователна полица BG/30/119002215042, ведно със законната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задълженията.

Решението на ОС – гр. Шумен, с което осъдителният иск за обезщетяване на неимуществени вреди и акцесорната претенция за законна лихва са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 04.05.2020г. ищцата е предявила пред застрахователя писмено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е образувана щета № 0801-001980/2020-01, е отказано изплащане на обезщетение с уведомление от 02.07.2020г.

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е настъпването на вредите, причинно – следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.

В конкретния казус - въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования 3 увреждащ автомобил, за причиняване на неимуществени вреди по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на определение от 20.05.2020 г. по НОХД № 854/2020 г. по описа на РС – Шумен, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, е одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Шумен и подсъдимия И Т И.

В жалбата няма оплаквания срещу направените от окръжния съд изводи относно наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК , сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП от 25.01.2020г., причинено от И Т И; претърпени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.

1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от застрахователното събитие, подлежащ на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и дали са установени обстоятелства, изключващи причинна връзка между деликта и част от вредите от ПТП, за които застрахователят не може да носи отговорност - налични заболявания на ищцата / деформираща спондилоза и остеохондроза/.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е резултат от 4 правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата: малка рана на главата, слепоочно в ляво, хематом в челната област на главата; контузия на гръден кош: фрактура на ІV ребрена дъга вляво странично; контузия на крайник: фрактура на лявата ключица в средната й трета с лека дислокация.

Проведено е консервативно лечение, без данни за усложнения, като възстановителният процес е приключил в рамките на около два месеца. Към 05.03.2020г. фрактурата на ключицата е с оформен калус (новообразувана костна тъкан, при заздравяване на счупената кост), липсва болка в областта на фрактурата при активни и пасивни движения на горния крайник. На пострадалото лице са назначени физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, но поради епидемиологичната обстановка раздвижване на крайника е проведено в домашни условия. Най - изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първия месец след ПТП, след което, предвид липсата на усложнения, болките са започнали да намаляват и отзвучават.

Неудобствата, които е изпитвала ищцата, са свързани с ограничените и болезнени движения на левия горен крайник, а през първия месец и от болезненото и частичното ограничено движение на снагата.

Към момента на изготвяне на експертизата ищцата е клинично здрава по отношение на получените при ПТП травми, движенията в левия раменен пояс са възстановени. Налице е непостоянна болезненост при промяна на времето и при физическо натоварване на крайника. Обективно е регистрирана лека болезненост при сгъване и протягане на крайника в раменната става.

Не намират основание в медицинската документация и в заключението на вещото лице д–р В В – съдебен лекар, оплакванията на застрахователя, че в конкретния казус окръжния съд е следвало да съобрази при определяне вида и интензитета на претърпените болки и страдания, които са в причинна връзка с ПТП, налични заболявания на пострадалата - деформираща спондилоза и остеохондроза.

В епикризата от хоспитализация за период от четири дни след ПТП , която е била предмет на обсъждане от експерта със специални знания по 5 медицина, не са поставени диагнози за установени заболявания в резултат на дегенеративни процеси, а е обективиран резултат от рентгеново изследване на шийни прешлени - данни за деформираща спондилоза и остеохондроза, т.е. начални изменения на шийни прешлени. В експертизата не е направен извод за причинна връзка между възстановяването на пострадалото лице от травмите на главата, ребрената дъга и лявата ключица, и някакви установени дегенеративни промени на шийни прешлени, които да са се отразили неблагоприятно по отношение на рехабилитацията от получените травми в други области на тялото и възможността за пълно възстановяване, или да са в причинна връзка с периода на възстановяване.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания са ангажирани и гласни доказателства пред първоинстанционния съд, като е разпитана свидетелката П Ж С – дъщеря на ищцата. Предвид близката родствена връзка между свидетелката и пострадалото лице следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират.