Решение № 2309 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2309 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502585 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20074939 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 54000/2019 г. по описа на СРС, 59 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от К. Л. К. с ЕГН **********, против „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК 121683408 и „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК 130765203, искове с правно основание чл.510 от ГПК за сумата в размер на 1 101, 39 лева, представляващи дадено вместо плащане вземане на „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК 130765203, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Изгрев, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет. 5, ап. 18, с постановление на ЧСИ 808 З.Д., ОС - Варна от 21.08.2019 г. по изп.дело № 683/2017 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 24.09.2019 г. до окончателното изпълнение.

Решението е постановено при допусната очевидна фактическа грешка в наименованието на ответника „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК 130765203, като вместо „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК 130765203 същият е посочен като „ВИКИНГ - Н." ЕАД с ЕИК 130765203.

Решението, в частта на отхвърляне на иска срещу

„СТОЛИЧЕН

АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК от ищеца К. Л. К., с изложени доводи, че е нищожно, недопустимо и неправилно.

Поддържа, че е кредитор на дружеството „ВИКИНГ - Н." ЕООД на основание 1 влязло в законна сила решение и издаден изпълнителен лист. Въз основа на последните било образувано изпълнително производство, по което бил наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания на настоящия ответник „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД. Въпреки това на полученото запорно съобщение същия отговорил, че няма задължения към „ВИКИНГ - Н." ЕООД. Въпреки това задълженията се превеждали на дружеството Карат 119 ООД макар дружествата „ВИКИНГ - Н." ЕООД и „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД да имали сключени договори за обществена поръчка. Поддържа, че на 17.05.2017 г. ответникът „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД е открил процедура за обществена поръчка, която е завършила със сключване на договори на 13.10.2017 г. /№ А11.А112 и А113/. На 16.10.2027 г. „ВИКИНГ - Н." ЕООД съобщил на „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД , че е цедирал вземанията си по договорите и наредил плащанията по търговски фактури да се извършват на третото лице- фактор - „Карат - 119“ ЕООД.

Поддържа, че на 13.12.2017 г. с акт № 35096/30.11.2017 г. и № 716/10.01.2018 г. по изп.д. 683/2017 г. на ЧСИ № 808 З.Д. с район ОС-Варна бил наложен запор на вземания и бъдещи вземания по договори А-111; А-112 и А-113 от 13.10.2017 г.

На 31.01.2018 г. третото задължено лице - настоящ ответник отказал плащане с писмо от 31.01.2018 г., в което заявил, че към тази дата няма задължения. Съответно, според въззивника ответникът не възразил за бъдещите задължения/вземания по договорите.

На 02.04.2018 г. били сключени анекси по договори №№ А 112 и А 113, с които от 01.01.2018 г. се увеличила цената на услугата и съответната гаранция.

Според изложеното, въззивника намира че предмет на договора за цесия /факторинг са вземанията по вече издадените фактури, а не и бъдещите такива, които са дължими на Викинг - Н. ООД.

Отделно, с последващите анекси била увеличена цената на услугата от дата предхождаща сключването на анекса, с което са възникнали два вида нови ежемесечно платими вземания - възникнали преди анекса и/или бъдещи вземания - след анекса.

Същите са със самостоятелни предмети за прехвърляне с нови акцесорни спрямо анекса договори за възникнали и изискуеми вземания за минали месечни периоди и за невъзникнали бъдещи вземания за следващи месечни периоди, за размера на увеличението на цената, съобщение за прехвърляне на тези нови вземания/задължения на/към Викинг - Н. ООД - липсва.

Отделно, след прекратяване или приключване на договора възниквало задължение за настоящият ответник да възстанови вземане за договорен размер на съответната внесена гаранция, която била изискуема на отпаднало основание след 10 дни и е задължение за ответника за вземане на отпаднало основание, но продължава да е задължение по договора и след като задължението не е без основание е дължимо по 2 договора на отпадало основание при договорените по чл.111 от ЗОП условия за връщане на гаранцията.

Посоченото, според ищеца, обосновава основателността на исковата претенция за бъдещи вземания по договора за услуга, възникнали след налагането на запора до размера на иска срещу „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК 121683408.

Поддържа, че на 21.08.2019 г. са възложени вместо плащане запорирани вземания и бъдещи вземания по договорите за услуга A 111, А 112, А 113 от 13.10.2017 г.

Исковата претенция е срещу третото задължено лице по изпълнително производство за възложени на ответника вземания по запорирани всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника по конкретни договори за доставка на услуги, които задължения са отречени от ответника, позовал се е на съобщение от доставчика на услуги за сключен, преди договорите за доставка на услуга, акцесорен договор за факторинг за прехвърляне на всички вземания по търговски фактури в едно с всички принадлежности и обезпечения по договорите за услуга, издадени от длъжника на ответника, но при липса посочване на бъдещи вземания, такива липсват, не са посочени.

Поддържа, че решението на СРС е неясно, липсва отхвърляне на конкретно искане - осъдително, установително, преобразуващо или др., липсва яснота солидарна, самостоятелна, в евентуалност или друга е отговорността на ответниците.Сочи, че не е ясно защо при липса на петитум срещу длъжника по изпълнението.

Поддържа, че съдът е разгледал искането на правно основание чл.510 от ГПК за което е некомпетентен, липсва правна възможност да действа вместо съдебен изпълнител. Процесните искове за вземане на договорно основание и за неоснователно обогатяване във вр. чл.510 ГПК се основават на една от алтернативните хипотези на чл. 510 ГПК - възлагане /предоставяне/ на взискателя вместо плащане. Визираното в чл.134 ЗЗД е за конституирането на задължителен другар на страната на ищците, касае другата хипотеза по чл.510 ГПК - възлагане за събиране. Съгласно цитираната от жалбоподателя практиката на ВКС в решение №145 от 28.06.2018 г по т.д. № 2180/2016 г, ТК , II ТО на ВКС и определение №688 от 04.12.2019 г по т.д. № 729/2019 г, ТК , II ТО на ВКС при възлагане на вземане вместо плащане е налице "принудителна цесия" и взискателят придобива вземането на длъжника си спрямо третото лице.

Поради това, според въззивника, остава неясно защо и на какво основание е конституиран като ответник Викинг Н. ООД по искове за вземане на договорно основание и на отпаднало основание.

Според ищеца, необходимо, но и достатъчно, за да настъпи промяна в личността на кредитора било достигането до длъжника на уведомление от първоначалния кредитор съдържащо неизгодни за неговият автор изявления - към коя дата, кои свои 3 вземания по вид и основание е прехвърлил — изискуеми, възникнали но все още неизискуеми и/или бъдещо вземане. От тази гледна точка безпредметно било изследване предмета на договора за прехвърляне на вземания, но от значение било изявлението кога е сключен, като акцесорен на вземанията и за кои вземания се отнася.

Затова и в рамките на отношението между кредитор и длъжник то било необходимо, но и достатъчно за длъжника както да отрече легитимацията на първоначалния си кредитор за издадените фактури към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземания - 25.03.2016 г., така и да откаже изпълнение на всяко друго лице, основаващо претенцията си на правата на уведомилия го кредитор, но само за вземанията съществували по издадени фактури за вземания по догори А111, А112 и А113 от 13.10.2017 г. към 25.03.2016 г., но не и за фактури които тепърва ще издаде или за вземания които още не са възникнали към датата на съобщаване.

Съобщаването преди или след сключване на договорите за услуги за прехвърляне на вземанията по тях преди вземане на решението за обявяване на услуга и сключване на договор за нея имало един и същ ефект - липса на правни последици.

Въпросът кога е оформено обективираното в съобщението договорено съгласие има правно значение защото ищецът възразявал срещу относимостта на договора за цесия/факторинг към предмета на договорите за услуги. Ищецът не оспорва, а и представеното уведомление носи подпис на законния представител на длъжника, от което следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърлените вземания по търговски фактури и да разплати всички плащания по издадени фактури на Фактора.

При тези обстоятелства счита, че договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2016 г. е неотносим към вземанията по договорите за услуга от 13.10.2017 г. и не е произвел твърдяното в съобщението действие. Същевременно, липсата на съобщаване за прехвърляне на бъдещи вземания по договора или по бъдещи фактури определя липса на прехвърлени бъдещи вземания възникнали или изискуеми на съответно основание.

Заявява, че след получаване на съобщението третото задължено лице е започнало да превежда задълженията си по договорите за услуга по способа посочен във втората част на съобщението, а това поставя въпроса дали е налице плащане. В съобщението е наредено да се плаща на лице имащо качеството фактор за съответното задължение, което изключва да е осъществено погасяване на задължения към Викинг Н. ЕООД с плащане на трето лице. Т.е недопустим е иск по чл. 452 от ГПК и е налице „принудителна цесия" за бъдещите вземания след запора.

Това, според ищеца, означава, че към датата на наложения запор вземането е съществувало в патримониума на длъжника Викинг Н. ЕООД, за да легитимира ищеца като негов титуляр по силата на „принудителната цесия". Ето защо предявеният иск следва да бъде приет за основателен.

4

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението като неправилно и моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно. Не оспорва сключването на договорите с Викинг Н. ЕООД след проведена обществена поръчка на 13.10.2017 г. Не оспорва, че на 16.10.2017 г. бил уведомен от Викинг Н. ЕООД за сключването на договор за факторинг с Карат 119 ЕООД, във връзка с което изпълнява посоченото като превежда дължимите суми по договорите на Карат 119 ЕООД. Не оспорва, че със запорно съобщение от 30.11.2027 г. на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на КЧСИ и район на действие – района на ОС Варна бил уведомен да не заплаща суми дължими на Викинг Н. ЕООД до размера, който е посочен в запорното съобщение – 1101.39 лв. Почти година след сключването на договора за факторинг, на 21.08.2019 г., ЧСИ е издал постановление, с което е възложил на ищеца вместо плащане запорираното вземане на

Викинг Н. ЕООД към „СТОЛИЧЕН

АВТОТРАНСПОРТ" ЕАД до размер на сумата 1101.39 лв., която сума представлява дължимо възнаграждение за положен извънреден труд. Заявява, че съобразно отправеното до съда искане, СРС се е произнесъл при правилна и вярна правна квалификация в рамките на предмета на спора при правилно конституиране на надлежните пасивно легитимирани да отговарят по иска лица. Възраженията на ищеца в посочения смисъл намира за неоснователни. Изложените от СРС фактически констатации и правни изводи, че сключените договори са били прекратени преди издаване на соченото постановление на ЧСИ намира за правилни и съответни на събраните доказателства, каквато е и позицията на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ВИКИНГ - Н." ЕООД с ЕИК 130765203.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: