Решение № 61 от 23.01.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 61/23.01.2026г. по НАХД № 4472/2025г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Х. В. Г. - ЕГН **********, *, за това, че на 08.10.2024 г. в *“ чрез изхвърляне на дървена плоскост от тераса на последния етаж на сградата причинил на *, с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в набиране на въздух и 200 мл.кръв (превмо-и хемоторакс) в лявата гръдна половина с набиране на въздух в покожието, което реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота, фрактури на шесто, седмо, осмо, девето, десето и единадесето ребро в ляво по задна мишнична линия, което реализира медико- биологичния признак трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от 1-2 месеца, при наличие на обичаен възстановителен процес, фрактури на левите напречни израстъци на седмия и осмия гръден прешлен, които реализират трайно затрудняване на движенията на снагата на всеки прешлен поотделно за срок от 6-8 седмици при обичаен възстановителен процес, като деянието е причинено по непредпазливост престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Защитникът на обвиняемия- адв. А. Г. моли производството да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК, във връзка с чл. 161, ал. 2 от НК, поради липса на тъжба от пострадалата. Алтернативно моли за налагане на наказание в минимален размер.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като изразява съжаление и се придържа към казаното от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Х. В. Г. - ЕГН **********, е *, работи във фирма за бетонови изделия.

Свид. * работил в сферата на строителството и по този повод на 04.10.2024г. му било предложена работа в къща, която имала нужда от ремонт, находяща се в *, в която трябвало да махне боклуците в помещенията и да постави фибран.

На 08.10.2024г. той взел със себе си свид. *, свид. * и обв. Х. В. Г. и всички те заедно отишли до къщата в *. Къщата представлявала масивна постройка на три етажа, над които имало и скосен тавански етаж. Всеки от етажите бил на различен собственик като свид. * живеела на втория етаж в къщата.

Преди да започнат работа свид.* казал на обв. Х. Г. и свид. * и свид. *, че е необходимо да се махнат боклуците от помещенията в къщата, а той самият трябвало 1 да се върне в гр.Бургас, за да закупи материали, след което потеглил с колата си към гр.Бургас.

Обв. Х. Г., свид. * и свид. * се заели да разчистват боклуците от имота като за целта се качили до таванския етаж и започнали да пълнят чували с боклуци, които свалили по стълбите и поставили отпред пред къщата. След като разчистили боклуците от таванския етаж, на него останали за изхвърляне само големи дървени плоскости, които били широки и трудно се сваляли по вътрешното стълбище в имота. Тогава на тримата им дошла идея да свалят плоскостите на третия етаж, след което да ги хвърлят през тераса на етажа като пристъпили към осъществяване на намислената идея.

Същевременно, по това време свид. * пиела кафето си на втория етаж в същата къща, когато чула, че кучето й, което нейната майка- свид. * *а разхождала в малка градинка в двора към първия етаж, лаело силно. Лаят накарал свид. * да слезе и да го прибере. Слизайки долу, свид. * се огледала, за да види дали имало някой или нещо от таванския етаж, тъй като тя забелязала, че горе се извършвали ремонтни дейности.

След като не забелязала нищо, тя започнала да върви плътно до стената на къщата в посока на майка си и кучето й. В този миг от терасата на третия етаж обв. Х. Г. хвърлил една от непотребните дървени плоскости, която паднала върху преминаващата отдолу свид. *.

От удара свид. * паднала на земята, а свидетел на самия удар била нейната майка- свид. * *а, която започнала да вика за помощ. Чувайки виковете, при тях слезли обв. Х. Г., свид. * и свид.* като обвиняемият се обадил за медицинска помощ чрез ЕЕН тел. 112.

На място пристигнал медицински екип, който оказал спешна медицинска помощ на свид. * и я откарал в УМБАЛ „Сърце и мозък“- Бургас, за да й бъдат направени медицински интервенции.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на удара с дървената плоскост пострадалата * е получила набиране на въздух и 200мл. кръв (пневмо- и хемоторакс) в лявата гръдна половина, с набиране на въздух в подкожието, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето временно опасно за живота. също така счупвания на шесто, седмо, осмо, девето, десето и единадесето ребра вляво, по задната мишнична линия, реализирали медикобиологичния квалифициращ признак трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от 1-2 месеца, при наличие на обичаен (физиологичен) възстановителен процес. както и счупвания на левите напречни (трансверзални) израстъци на седмия и осмия гръден прешлени (th7 и th8) реализирали трайно затрудняване на движенията на снагата за всеки прешлен поотделно, за срок от порядъка на 6-8 седмици, при наличие на обичаен (физиологичен) възстановителен процес.

На 08.10.2024 г. било образувано досъдебно производство № 3388 -577/ 2024г. по описа на 05 РУ при ОДМВР- Бургас, вх. 17375/2024г. и пор. № 2781/2024г. по описа на Районна прокуратура- Бургас, за това, че на 08.10.2024г. в гр.Бургас, кв.“*“, е причинена на *, с ЕГН:**********, средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство пострадалата участвала, включително и чрез повереник. На 13.11.2025 г., при предявяване на разследването по реда на чл. 227 от НПК повереникът на пострадалата- адв. * от АК-Бургас, заявил, че пострадалата желае наказателното производство против обвиняемия да продължи.

2

Впоследствие било внесено и постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на съдебното и досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите *, *, *, * * *а, *;

От писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост;

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Фактическата обстановка не се оспорва и от страните.

От правна страна:

На първо място следва да се обсъди искането на защитника за прекратяване на производството, като настоящият състав намира, че не са налице законовите предпоставки за това.

Съгласно чл. 161, ал. 2 от НК, за определени престъпления се предвижда наказателното производство да се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата. С тази разпоредба се въвежда института на т.нар. частно-публично обвинение. При тези дела пострадалият има същото положение като при делата от общ характер, като единствената разлика е начинът на иницииране на производството. В процесуално отношение тази разпоредба е развита в разпоредбите на чл. 207, ал. 2-4 от НПК, където е разписано, че в предвидените в НК случаи дела от общ характер се възбуждат по тъжба на пострадалия до прокурора. Също така са посочени и изискванията към тъжбата- да съдържа името на заявителя и да е подписана от него.

На първо място се вижда, че е налице разлика към изискванията между тъжбата, предвидена в чл. 207, ал. 2 от НПК и тази, уредена в чл. 81 от НПК. В хипотезата на чл. 207, ал. 2 от НПК не се поставят никакви изисквания към съдържанието на тъжбата, като всички елементи на твърдяното деяние подлежат на доказване от прокуратурата ( в този смисъл е и правната теория- Салкова „Прекратяване на наказателното производство“, изд. Фенея, 2007 г., стр. 77).

На следващо е видно, че разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от НПК предвижда един от начините за образуване на досъдебно производство. Другият е разписан в чл. 207, ал. 1 от НПК- наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В конкретния случай досъдебното производство е започнато именно на второто основание, тъй като е прието, че са налице данни за престъпление от общ характер- по чл. 129, ал. 1 от НК. След като е образувано производство за такова престъпление, не следва да се очаква от пострадалия евентуално да подаде и отделно тъжба с цел иницииране на производство, тъй като такова вече е налице.

3

При това положение следва да се приеме разбирането, че когато досъдебното производство е образувано на основание чл. 207, ал. 1 от НПК, но в хода му стане ясно, че се касае за престъпление от частно-публичен характер, за пострадалия остава възможността да заяви, че желае това производство да продължи. Тази идея намира отражение в разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК, която предвижда възможност в хода на съдебното следствие пострадалият да направи искане подсъдимият да бъде осъден в случай че се установи, че се касае за престъпление от частен характер.

Нещо повече, идеята, че вече образуваното досъдебно производство може да продължи по искане на пострадалия се извлича и от историческото тълкуване на института. Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НК е създадена с ДВ бр. 92/2002 г., като именно тогава се въвежда за първи път институтът на частно-публичното обвинение.

С оглед тази нова разпоредба на НК с ДВ, бр. 50 от 2003 г. е въведен чл. 188, ал. 3 НПК (отм.), съгласно който в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи предварително производство се образува, ако пострадалият подаде до прокурора тъжба. Със същия ДВ, бр. 50 от 2003 г. е приет § 143 от ПЗР на НПК (отм.), съгласно който започналите наказателни производства от общ характер, които по този закон се образуват по тъжба на пострадалия, се прекратяват по чл. 21, ал. 4, ако в тридесетдневен срок пострадалият не подаде тъжба. Следователно, още с въвеждането на института е прието, че вече започнали досъдебни производства не се прекратяват, а напротив- продължават, когато пострадалият поиска това. Правната и житейската логика изискват да се приеме, че следва да се процедира по същия начин и когато досъдебното производство е образувано за друго престъпление, но впоследствие се установи, че се касае за престъпление от частно-публичен характер.

Такъв е и настоящият казус, като в хода на развилото се досъдебно производство повереникът на пострадалата- адв. Кралев, е поискал при предявяването на разследването наказателното производство да продължи. По мнение на настоящият състав това изявление е достатъчно за изпълване на изискванията на чл. 161, ал. 2 от НК, респ. чл. 207, ал. 2 от НПК. Както вече бе посочено, единственото изискване на закона към тази тъжба е посочването на имената на заявителя и подписа му, като това изискване е напълно логично, когато първоначално се иска образуване на производство. След като обаче вече е установено във висящото досъдебно производство кой е пострадалият, е напълно достатъчно негово изявление с желание това производство да продължи, да бъде инкорпорирано, в който и да е документпротокол за разпит, протокол за предявяване на разследване и т.н. В случая изявлението несъмнено изхожда от пострадалата, тъй като е направено от нейния повереник, съобразно неговите функции в процеса.