Решение № 1258 от 09.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110214226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-015998 от 30.07.2021g. издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на СТ. Д. СТ., ЕГН:**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.

Недоволен от НП е останал С.С., който го обжалва в срок пред СРС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като след положени усилия от съда същият не е открит и делото е разгледано в негово отсъствие.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.08.2020 г. в 20: 00 ч., жалбоподателят С.С. управлявал лек автомобил "Ауди 1

А5", с рег. ****** и се движил в гр. София, по ул. Околовръстен път, с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. „Климент Охридски“. На П.В. Симеоново, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с П.З.В-263А, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 137 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 133 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1 -M с радар TR4D с № 505, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

На 19.07.2021 г., след установяване собственика на автомобила, служители на ОПП СДВР посетили жалбоподателя на адреса му, като С.С. декларирал в нарочна декларация пред полицейските служители, че лично той е управлявал автомобила в този ден и час. Така на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като същият е връчен срещу подпис на същия веднага след съставянето му.

На базата на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 21-4332-015998 от 30.07.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на СТ. Д. СТ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 27.09.2021г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Ц.Р., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 от ЗДвП; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол №1-38-20 за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1М“; протокол за използване на АТСС; 6 бр. снимки; справка картон на водач на МПС- жалбоподателя С.С.; заповед от 29.10.2019г. на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018г. ; писмо от АПИ; копие на проект за организация на движението на ул. „Околовръстен път“ в участъка между бул. „Климент Охридски“ и ул. „Симеоновско шосе“; справка за собственост на МПС.

Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния 2 за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи.

Служителите на ОПП-СДВР са спазили процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН, и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН му е съставен и предявен лично АУАН.

Жалбоподателя С. е подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, че именно той е управлявал заснетото МПС на процесната дата, час и място. Следва да се посочи, че от момента на попълване на декларацията от С.С., че той е управлявал автомобила, е установен нарушителят. АУАН следва да се състави в срок до три месеца от установяване на нарушителя или до една година от извършване на нарушението. В случая нито един от двата срока не е изтекъл, поради което не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в образуваното административнонаказателно производство.

Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.

От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар "одобрен тип" устройства за измерване.

Съдът намира, че наличието на пътен знак, указващ максимално допустимата скорост, а именно 80 км/ч е безспорно доказано обстоятелство предвид приложеният по делото снимков материал и депозираното от АПИ писмо.

Досежно приложението на материалния закон, СРС намира следното:

Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в рамките на населено място. В ал. 2 на посочената разпоредба е указано, че когато скоростта, която не следва да се превишава е различна това се сигнализира с пътен знак. В случая от всички събрани по делото доказателства се установи, че максимално допустимата скорост в този пътен участък е била 80 км/ч. Така от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят С. е допуснал превишение на скоростта, тъй като е шофирал със 133 км/ч., при ограничение от 80 км/ч.

Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с превишена скорост жалбоподателят много добре е съзнавал, че извършва закононарушение.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в наказателното постановление дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 133 км. /ч. при ограничение от 80 км. /ч. в населено място, въведено с пътен знак 3

В 26, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение с 53 км. /ч.

Допуснато е обаче нарушение в правната квалификация на деянието, като в НП е посочено, че то е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Но тази разпоредба въвежда ограничение на скоростта от 50 км. /ч. в населено място. По делото е установено, че действително ограничението в процесния пътен участък е било 80 км. /ч., като то е било въведено с пътен знак В 26, видно и от снимковият материал приложен по делото. Това обаче води до извода, че в случая нарушен е не чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а чл. 21, ал. 2 от същия закон , която указва, че "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. "

Като не е посочена правилната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е опорочило цялото административнонаказателно производство. Съдът обаче няма правомощия да изменя основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Допуснатото нарушение е съществено и влече отмяна на атакуваното наказателно постановление, доколкото е станало пречка лицето да разбере какво нарушение и по каква правна квалификация му е вменено в отговорност.

Нарушено е правото на защита на лицето.

Поради изложеното и въпреки събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , съдът намира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-015998 от 30.07.2021г. издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на СТ. Д. СТ., ЕГН:**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4