Решение № 16 от 13.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20232000600270 по описа за 2023 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.

С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, осъденият Г. Ж. П., чрез своя защитник - адв. П. Д. от АК - Бургас твърди, че при постановяване на присъдата и въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. На първо място се сочи, че при постановяване на съдебните актове е допуснато нарушение на закона, тъй като не е доказан субективния елемент на престъпленията. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява подс. П. да е знаел, че е употребил наркотични вещества и се е качил умишлено да управлява автомобила. При извършването на проверката подсъдимият не е проявявал видими признаци за употребени наркотични вещества, видно от показанията на разпитаните свидетели, а експертите по съдебно психиагричната експертиза по делото са заявили, че не са установили обективни или субективни данни за зависимост на П. от наркотични вещества към инкриминирания период, както и 1 абстинентни прояви. По отношение на престъплението по чл.339, ал.1 от НК се твърди недоказаност на субективната страна на деянието. Процесните боеприпаси са били заключени в касата на подсъдимия и по този начин са били обезопасени и правилно съхранявани, като е имал намерение на следващия ден да ги предаде на компетентните органи. Навежда довод, че същият е притежавал разрешително за боравене както с късо бойно оръжие, така и с ловно оръжие. Сочи, че за конкретното деяние може да намери приложение чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за малозначително деяние, предвид липсата на трайно и продължително държане на боеприпасите.

Твърди се и съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради отказ на съдебните инстанции да уважат направеното искане на защитата за назначаване на контролна химико - токсикологична експертиза, тъй като предходните експертизи са били необосновани, необективни и противоречиви, поради разминаване на експертните заключения относно установените вещества и тяхното количество. На трето място се прави оплакване за явна несправедливост на наложените наказания, поради завишения им размер. Претендира се приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне на наказанията под минимално предвидения размер за всяко престъпление, поради наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли съда да възобнови наказателното производство, като отмени присъдата на РС - Бургас, както и решението на БОС, да признае подс.

П. за невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция със задължителни указания за отстраняване на съществените процесуални нарушения. Като втора алтернатива се претендира изменение на съдебните актове и намаляване на наложените наказания лишаване от свобода.

В съдебно заседание прокурорът представя докладна записка, от която е видно, че след извършено запитване в Химикотоксикологична лаборатория при ВМА - София е установено, че кръвната проба на П. е унищожена на 01.03.2023г. след изтичане на едногодишния срок от извършване на повторната експертиза от 01.03.2022г.

Защитникът на осъдения заявява, че поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по съображенията изложени в 2 него. Излага аргументи, че както присъдата, така и решението на въззивната инстанция са постановени при нарушение на закона, като категорично счита, че по отношение на първото деяние не е доказан субективният елемент от състава на престъплението, а по отношение на второто деяние по чл. 339, ал. 1 от НК, макар да покрива признаците на чл. 339 от НК, в случая може да намери приложението чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. че деянието е малозначително.

На второ място сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НК, като е нарушено правото на защита на П., тъй като както първата инстанция, така и въззивният съд не са допуснали изготвянето на така наречената контролна експертиза, въпреки фрапиращите разминавания между първата и втората химикотоксилогични експертизи, още повече, че вещите лица изготвили повторната експертиза заявяват, че са запознати с резултатите от първата, което води до опорочаване на принципа за безпристрастност. Навежда довод за фрапиращо разминаване между стойностите на откритите в кръвните проби метамфетамин и съответно амфетамин. Защитата твърди, че относно причината за това разминаване вещите лица са подходили несериозно, като посочват, че това се получило от замразяването и размразяването на кръвната проба неколкократно. Счита, че ако е имало наличие на такива вещества, категорично пробите при едно и също изследване следва да бъдат в едни и същи стойности. Завява, че тези обстоятелства са дали основание за допускане и назначаване на контролна химикотоксикологична експертиза, но тъй като такава не е допусната от двата съдебни състава, това е нарушило правото на защита на подсъдимия. На трето място счита, че наложените наказания е трябвало да се определят при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но и двата съдебни състава са наложили наказанията при условията на чл. 54 от НК в завишени стойности, въпреки наличието единствено и само на многобройни и единствено смекчаващи вината обстоятелства. Прави искане за възобновяване на наказателното производство, при посочените в искането няколко алтернативи - оправдаване изцяло на подс. Г. Ж. П., съответно отмяна на ревизираните съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като трета алтернатива намаляване на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Искателят П. заявява, че поддържа казаното от защитника си. Не може да си обясни, какво се е случило, тъй като никога не е употребявал 3 наркотици. Заявява, че е активен спортист и никога не е имало съмнение в службата му за подобно нещо.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас заявявява, че искането е частично основателно, поради което претендира възобновяване на наказателното производство по делото в два аспекта. На първо място, по отношение на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК, счита, че се налага П. да бъде частично оправдан относно управлението на МПС след употреба на амфетамин, тъй като видно от заключенията на първоначалната и в повторната съдебно-токсилогични експертизи се приема, че след изследването на кръвната проба на П. е установена и доказана употребата единствено на метамфетамини, а съдържането на амфетамина е съпътстващо метамфетамина вещество или негов метаболитен продукт. Сочи, че и двете експертизи са категорични, че е доказана само употребата на метамфетамин.

Същевременно счита, че това частично оправдаване променя съществено степента на обществена опасност на конкретното деяние, поради което наказанието следва да се промени. Относно доказаността на това обвинение подкрепя мотивите на първоинстанционния съд, защото употребата на наркотични вещества е потвърдена от две експертизи, а вещите лица обективно обясняват, на какво се дължи известната разлика в количествения анализ на двете експертни заключения. По отношение на обвинението по чл.

339, ал. 1 от НК, категорично счита, че следва да бъде приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало на дееца, много добри характеристични данни, включително многократно е награждаван в работата като пожарникар, в подс.

П. не са намерени огнестрелни оръжия и взривни вещества, а само 46 броя патрони, които няма право да притежава, при това малокалибрени със сравнително по-ниска поразяваща способност. Същият притежава издадено разрешително за пистолет, ловно оръжие, и боеприпаси към тях. Намерените патрони той е съхранявал по правилен и безопасен начин, видно от показанията на свидетеля Д.. Не са оборени по несъмнен начин и твърденията, че държал патроните за кратко време. Няма данни и да ги е използвал за някакви неправомерни цели. В този аспект и съобразно конкретното деяние, прокурорът намира, че ако съдът приложи чл. 55 от НК, наказанието на П. следва да е не повече от една година. Същевременно намира, че не са налице основанията за чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на 4 това престъпление, както претендира защитата, тъй като не може да се приеме, че липсва обществена опасност или тя е незначителна. Навежда довод, че П. е пожарникар, има разрешение, знае какъв е редът за притежаване на боеприпаси и че такива не следва да се съхраняват без разрешение. В останалите части моли да се потвърди присъдата. Като цяло, моли да се възобнови производството по делото, като частично се оправдае П. за това, че е управлявал МПС след употреба на амфетамин по отношение на чл. 343б, ал. 3 от НК, както и да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на чл. 339, ал. 1 от НК и се намали наложеното наказание.

В последната си дума искателят П. моли съда да уважи искането за възобновяване и да възобнови делото.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения П., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на представителя на апелативна прокуратура и защитника на осъденото лице и провери материалите по делото, установи следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно.

С присъда № 163/09.11.2022 г. постановена по НОХД№ 2335/2022 г.

Бургаският районен съд е признал подсъдимия П. за виновен в това, че е управлявал МПС на 23.08.21 г. в гр. Бургас след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин, за което на осн. чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът на осн. чл.343г от НК е лишил П. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца, като на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подс. П. е бил лишен от това право по административен ред считано от 5

24.08.21г.

Със същата присъда съдът е признал подс. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, затова че от 23.08.-24.08.2021г. в гр.

Бургас, държал, като съхранявал в дома си боеприпаси за огнестрелни оръжия - 46 бр. патрони, тип флоберови, без да има за това надлежно разрешително, за което му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил едно общо най тежко наказание измежду наложените, а именно –две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от четири години и на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединил към най- тежкото наказание наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца, с приспадане на осн. чл.59, ал.4 от НК времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред считано от 24.08.2021г., а на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил към най- тежкото общо наказание лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 500 лв.