Решение № 7 от 20.01.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ХАСКОВО, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. Б. Вл. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600665 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Гл.21 от НПК

Образувано е по протест на РП-Димитровград срещу Присъда №260028/30.09.2021г., постановена по НОХД №15/2021г. по описа на РСДимитровград, с която подс. Н. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Д. е признат за невинен в това, че на 21.08.2020г., около 13.30ч. в гр.Д., обл.Х., по бул.С. С. до №*, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“, с рег.№*******, собственост на Т. Л. К.- Г., след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, поради което на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 НК.

В протеста на РП-Димитровград и допълнителното изложение към него се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата. На първо място се твърди, че съдът е направил неправилна интерпретация и оценка на събраните по делото доказателства. Счита, че от показанията на разпитаните по делото като свидетели полицейски служители по безспорен начин се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Намира, че без 1 значение за съставомерността на деянието е отдалечеността във времето на употребата на наркотичното вещество, доколкото от извършената съдебна химикотоксикологична експертиза на проба от урина на подсъдимия се установява наличие на кокаин. В този смисъл намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е налице субективната страна на престъплението. Излага като аргумент обстоятелството, че законът не въвежда като елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.3 НК изискването водачът на МПС да е повлиян от употребата на наркотичното вещество, както и необходимостта това да се е отразило на способността му да шофира в съответствие с изискванията за безопасност на ЗДвП. Като допълнителен довод, сочи практика на ВКС в тази насока, както и обстоятелството, че ЗДвП въвежда абсолютна забрана за управление на МПС след употреба на наркотици. На последно място подчертава, че е възприет от институциите на ЕС и държавите членки подход за нулева толерантност към такова поведение по пътищата. С тези доводи моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 НК, за което да му наложи наказание лишаване от свобода в размер към минимума, което да отложи за срок от три години, както и минималния размер на кумулативно предвиденото наказание глоба. Най-сетне, съгласно разпоредбата на чл.343г вр. чл.343б ал.3 НК счита, че въззивният съд следва да постанови подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 13 месеца.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителя т на Окръжна прокуратура- Хасково не поддържа протеста. Изразява становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и предлага на въззивния съд нейното потвърждаване. Счита, че по делото не са събрани доказателства за осъществяване на деянието не само от субективна, но и от обективна страна, доколкото при изследване кръвта на подсъдимия не се установява употребата на наркотично вещество.

Подсъдимият, редовно призован за съдебното заседание пред въззивната инстанция, не се явява, а и защитникът му моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Хасковският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В първоинстанционното производство било прието за установено, че на 21.08.2020г., около обяд, подс. Н.Г., управлявал в гр.Д. лек автомобил марка „Санг Йонг- Рекстон“, с рег.№*******, собственост на Т. Л. К.- Г., след като на 16.08.2020г. употребил наркотично вещество- кокаин. В колата пътувал и св.Г. А. На бул.С. С., до №*, автомобилът бил спрян за проверка от движещ се зад него на обход полицейски патрул. Полицейските служители2 св.П. П. и св.Б. М. извършили проверка на документите на водача и управлявания от него автомобил. След това подс. Н.Г. бил отведен в РУДимитровград, където св. Н. К. му направил тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000, което отчело употреба на кокаин. Подс. Н.Г. не приел резултата от техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване №0051357.

Подсъдимият бил придружен от полицейските служители- св.Ж. Д. и св.Б. М. до ЦСМП- гр.Д., където му били взети проби от кръв и урина. От извършената съдебна химикотоксикологична експертиза се установило наличие на наркотично вещество кокаин и негови метаболити- етилекгонин, метилекгонин и лекарствен продукт левамизол, но единствено в урината на подсъдимия.

Приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд е изведена от свидетелските показания, приетото експертно заключение, разпита на вещото лице и писмените доказателства, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК. Доказателствените източници са обсъдени, макар лаконично от първоинстанционния съд при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.

От настоящия състав на съда беше извършена цялостна проверка на правилността на присъдата и анализ на събрания в хода на проведеното съдебно следствие от първа инстанция доказателствен материал, които не променят изводите по съществото на казуса в претендираната от защитата оневинителна насока.

На първо място, установен е фактът на управление на МПС от подсъдимия на инкриминираното място и време, констатирано от свидетелите П. П. и Б. М. На следващо място на дееца е извършено тестване с годно, преминало на 17.01.2020г. съответната проверка /с протокол №20204002320000/ техническо средство за употреба на наркотични вещества- DRUG TEST 5000, с идентификационен № ARLK-0007q от св.Н. К., което отчело положителен резултат за употреба на кокаин. Подсъдимият собственоръчно посочил в издадения му Талон за изследване с №0051357.1/21.08.2020г., че не приема показанията на техническото средство. На 21.08.2020г. в 14.09ч. в ЦСМП- гр.Д. от подсъдимия били взети от медицински специалист- св.М. С. проби от кръв и урина, които били поставени съответно в два броя надписани ваккумни епруветки със зелена капачка с общ обем от около 14 мл, запечатена със стикери серия А 008582 №0051357.2 и №0051357.3 и един брой надписан пластмасов контейнер с обем около 30 мл, с поставен стикер А008582

№0051357.4.

Извършената съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза установила наличие на кокаин и негови метаболити единствено в урината на подсъдимия.

Присъствие на наркотични вещества в кръвната проба, взета от подс.Н.Г. не е било установено. Същевременно според изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза поведението на подс.Г. не е било повлияно от приема на установеното в урината наркотично вещество, след 3 като същото е в процес на изчистване и същото не се установява във взетата проба от кръв. Заключението на вещото е, че действието на установеното в урината наркотично вещество не би могло да се отрази на възможността на подсъдимия да управлява МПС и по-конкретно на неговата координация, концентрация и реакции.

Процедурата за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози е регламентирана в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 от същия нормативен акт това се осъществява посредством тест на място, а когато лицето не приема теста- с медицинско и химико- токсикологично изследване- чл.3а т.2.

Следователно, регламентираният с Наредбата начин за доказване употребата на наркотични вещества се следва, когато са налице някои от основанията в чл.3а, едно от които е, когато деецът оспорва резултата от теста. В тази хипотеза резултатът от теста не може да се цени като доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът от химико- токсикологичното изследване. Същевременно, съгласно чл.23 ал.1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, а употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, от който в настоящия случай не се установява присъствие на наркотични вещества. Това прави невъзможно формирането на категоричен положителен извод относно наличието на основния съставомерен факт на престъплението по чл.343в ал.3 НК, а именно управляването на МПС след употреба на наркотично вещество, в случая кокаин. Оттам насетне не е необходимо да бъдат излагани аргументи относно наличието на доказателства за осъществяването на субективната страна от състава на визираната правна норма. Посоченото е достатъчно, за да бъде постановена оправдателна присъда по отношение подсъдимия.

В изложения смисъл протестът се явява неоснователен. Следва изцяло да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен акт като обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за неговото изменение или отмяна. Неоснователно е искането в протеста за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна.

Воден от горното и на основание чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Хасковският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260028/30.09.2021г., постановена по НОХД №15/2021г. по описа на РС-Димитровград.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5