Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 530 от 04.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 548/2022
Вид
Протокол № 530
Подписан
04.11.2022
В сила
04.11.2022
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.71, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.71, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.75 ал.2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 122 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 197, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.97 т.7 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1 ал.1 и ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.1 ал.1 и ал.2 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 1, 2 и 4 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 1, 2 и 4 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 1, 2 и 4 · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България

ПРОТОКОЛ

№ 530 гр. Пазарджик, 02.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500548 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Н. Н. А. се явява лично и с назначения му особен представител адвокат В. И. Н..

За ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се явява юрисконсулт Р. Т. Р., надлежно упълномощен. Представя пълномощно от 05.11.2020 г.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото.

Юрк. Р. – Да се даде ход на делото.

Жалб. А. – Аз имам искане. Не давам ход на делото. Искам да ми се свалят помощните средства, както правят всички останали съдилища – в СГС, Административен съд - София град, Административен съд – Пазарджик.

Коланът ми е свален в момента на ръцете - белезниците. Искам да ми се свали коланът от кръста и белезниците от краката. Това ми е правото. Аз съм навързан, дискомфорт, тормозен съм от съда, унизен, изтезаван. Аз съм в качеството на ищец, титуляр съм като участник. Искам да ми се свалят.

Съдът след съвещание намира, че по делото не съществува процесуална пречка по даване ход на делото. Страните са редовно призовани. Явяват се и 1 съответно техните представители. Спазен е едноседмичен срок за призоваване на страните, съгласно разпоредбите на ГПК. Изложеното възражение от лишения от свобода жалбоподател Н. Н. А. няма отношение към даване ход на делото. Същият изтърпява наказание доживотен затвор със влязла по надлежния ред осъдителна присъда. Същият, предвид особеното си положение, е конвоиран до съдебната зала по правилата, предвидени в конвойната служба, които са спазени, поради което съдът не намира основание, че се налага тяхното изменение и промяна в съдебната зала, дотолкова доколкото за нуждите на настоящия исков процес пред въззивната инстанция, на страната й е гарантирано правото свободно да говори, да се изразява, да ползва писмени и гласни доказателства и да прави искания в съответствие със закона, за реализирането на които права е достатъчно, с оглед сигурността, на лицето да бъдат свалени само и единствено белезниците от двете му ръце. Останалите помощни средства не пречат по никакъв начин да реализира процесуалните си права, предвидени в закона.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Н. А. да не се дава ход на делото по съображенията, изложени в молбата му до съда.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на Пазарджишки районен съд №618 от 02.06.2022г. постановено по гр.д.№20225220100142 по описа на съда за 2022г., са отхвърлени исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр, предявени от ищеца Н.

Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген.

Н. Столетов“ №21, за установяване, че в периода 14.04.2014г.-18.09.2020г. администрацията на затвора в гр.Пазарджик, която е подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в сравнение с лишените от свобода в затворите в гр.София, гр.Стара Загора, гр.Ловеч и гр.Бобов дол, тъй като за разлика от тях, на него не му е разрешено да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове в MP3 формат /MP3 player/ и файлове в МР4 формат, устройства за съхраняване на информация в електронна форма - 2 бр. флаш памет с музика и филми, както и слушалки без 2 микрофон, което нарушение е основано на признака лично положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.Със същото решение е осъден ищеца Н.

Н. А. с ЕГН ********** да заплати на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С определение №1690 от 16.08.2022г. постановено по гр.д.

№20225220100142 по описа на съда за 2022г. е оставена без уважение молбата на ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** /в момента с адрес: Затвора Пазарджик/ и на неговия повереник адв. В. Н. от АК - Пазарджик за изменение на решение №618 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 142/2022г. на Районен съд-гр.Пазарджик в частта за разноските.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена от ищеца Н.

Н. Азис, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр.Пазарджик чрез адв. В. Н. от АК-Пазарджик, с вх.№13044 от 23.06.2022г. с доводи като неправилно,необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се мотивите на първоинстанционния съд като неправилни и несъответни на закона.Твърди се, че правилата и списъкът утвърден от зам.-министъра на правосъдието за разрешените лични вещи в затворите, поправителните домове,затворническите общежития и арестите е приложим еднакво за всички затвори в държавата, списъкът с личните вещи е еднакъв както за лишените от свобода с по-леки присъди, така и за лишените от свобода с по-тежки присъди; че личното положение на жалбоподателя е сходно с положението на лицата лишени от свобода и спрямо тях следва да се прилагат еднакви правила когато са поискали да притежават вещи, утвърдени в списък на министъра на правосъдието.Поддържа, че независимо от различните условия на живот в отделните затвори,всеки от тях е длъжен да прилага еднакво заповедта на зам.министъра за разрешените лични вещи в затворите и другите домове, общежития, и арести, съгласно чл.5 ал.2 и чл.7 т.1,б.“а“ от ППЗИНЗС. Повтарят се фактите изложи в исковата молба относно исканията на ищеца да му бъдат предоставени за ползване 2флашки памет-една с музика и една с филми както и слушалки МП 4 и е посочил причината за това-за да ги свърже към радиото защото притеснявал другите с високо ниво на звука и че е бил дискриминиран поради непредставяне от ръководството на затвора да ползва МР3 плеър със слот за SD карта памет.Твърди се още, че с 3 оглед на събраните по делото доказателства, на лишените от свобода е позволено да ползват портативен радиоприемник и аудиоплеър без записващо устройство, и само със слушалки с жица, с батерии и адаптор за зареждане от електрическата мрежа; че същите могат да работят и да възпроизвеждат единствено аудиокасети и СД дискове, във фабрична опаковка с налична марка на производителя; допускани са електронни игри 30/30ст. Които не поддържат безжична връзка. Коментира се писмо на Затвора гр.Стара Загора,че лишените от свобода в този затвор могат да получават плейъри възпроизвеждащи МР3 формат и че според началника на затвора не съществуват нормативни ограничения относно формата на възпроизвежданите аудиофайлове, включително и за МР 3формат. Навежда се извода, че неоснователно е отказано от ръководството на затвора Пазарджик получаването на МР3 флашпамет с музика, че по отношение на флашпамет с музика и аудиоплейър с четец МР3 няма нормативно ограничение когато са във фабрична опаковка и да имат марка на производителя при ограничение само за записващото устройство в МР3 формат и за четци на МР3 видеоформат и видеоносител в МР3 формат.Предвид отказа на ръководството на Затвора гр.Пазарджик по молбата от 12.07.2017г. ищецът счита, че е дискриминиран спрямо другите лишени от свобода в затворите в Р България след като му е отказано да получи МР3 флашпамет с музика,като се признава, че флашпамет с филми е недопустима според правилата и списъкът утвърден от зам-министъра на правосъдието.Поддържа, че с втората молба от 25.07.2017г. ищецът е дискриминиран по същия начин защото му е отказано да ползва слушалки МП4 според същия списък и че той имал право да получи само слушалки с жица, като това обстоятелство не му е било обяснено в отказа. Навежда се извода, че ищецът е жертва на дискриминация по определен признак-лично положение, като е налице неравно третиране на ищеца с оглед личното му качество предвид наложеното му наказание доживотен затвор в сравнение с останалите лишени от свобода за периода 14.04.2014г.до 18.09.2020г. Като съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила се сочи отказ на исковия съд да събере поискани писмени доказателства по въпроса дали лишените от свобода с доживотни присъди ползват същите вещи, които са цитирани в исковата молба, флашки памет, слушалки МП4, МР3 плеър със спот за SD карта памет.Счита, че неоснователно е отказано 4 събиране на писмени доказателства за конкретни лица лишени от свобода, ползващи вещите цитирани в исковата молба. доказателствата подробно са описани във въззивната жалба. Оспорва се размера на разноските присъдени за юрисконсулт в размер на 80лв.

Постъпила е и втора въззивна жалба срещу същото решение подадена лично от жалбоподателя лишеният от свобода Н. Н. А., с вх.№13206 от 27.06.2022г. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено е в нарушение на Конституцията на РБ, ХОПЕС и материалния закон.Оспорват се мотивите на съда, че за изследване на въпроса дали е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца,трябва да се направи сравнение на неговото лишено положение само и единствено с лица, осъдени на доживотен затвор в затвора Пазарджик,настанени в зоната с повишена сигурност и охрана в затвора,което според жалбоподателя е в нарушение на нормата на чл.6 ал.2 от Конституцията на РБ прогласяваща равенство на всички граждани пред закона, и недопускане на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,етническа принадлежност,пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Цитира се и чл.1 ал.1 и ал.2 от КРБ относно държавното управление на страната и недопускане на автономни териториални образования,териториална цялост. Цитират се и нормата на чл.4 ал.1, чл.5 ал.1, ал.2 и 4 от Конституцията и че нейните разпоредби имат непосредствено действие, както и кои международни актове са част от вътрешното право на страната и примата им над националното право. Твърди се, че ГДИН осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, както и методическо ръководство и контрол относно спазването на правата и задълженията на лишените от свобода, колко пъти да се проверяват на лишените от свобода техниката и кои техники се разрешават за ползване.Счита, че в тази връзка ГДИН-София и ГД на ГДИН следвало да издадат методики и указания с които да въведат общи стандарти по отношение изтърпяването на наказанията и осъществяват контрол за тяхното спазване, като се прилагат по отношение на всички затворнически общежития и затвори; че липсата на такива методики води до поставянето на жалбоподателя в понеблагоприятно положение в сравнение с лицата изтърпяващи наказание 5 доживотен затвор в затворите в Стара Загора, София, Враца, Бобов дол,Ловеч, Пловдив, Плевен, Варна и други.Твърди, че според съдебната практика както и в ЗЗДискр. е прието, че липсата на правила които да изравняват положението на различни лица или групи се смята за форма на непряка дискриминация.Счита, че неоснователно съдът е отказал събирането на поискани от ищеца доказателства, като моли същите да бъдат събрани от въззивната инстанция, като относими към предмета и периода на спора.Счита, че първоинстанционният съд е постановил незаконното решение доколкото е постановил акта си без да е събрал всички относими доказателства.Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове срещу ГДИНМП за приемане на установено по отношение на ответника за осъществена спрямо ищеца пряка и непряка дискриминация и неравноправно третиране по лично положение в сравнение с други осъдени на доживотен затвор в местата за лишаване от свобода относно ползването на техника и да преустанови нарушението. Моли и да се отмени присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИНМП в размер на 80лв като противоречащо на чл.80 от ГПК,поради непредставяне на списък с разноските. Направени са същите доказателствени искания по реда на основание чл.266 ал.3 от ГПК отказани за бъдат събрани от първоинстанционния съд.