Решение № 4904 от 28.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4904 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100512328 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6338 от 09.04.2024 г., постановено по гр. дело № 14019 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 84 -ти състав, е изменил издръжката, определена с Решение № 423 от 30.07.2012 г. на Районен съд – Казанлък по гр. дело № 1283 по описа за 2012 г., влязло в сила на 21.08.2012 г. като е увеличил месечната издръжка от 100.00 лева на 450.00 лева, считано от 17.03.2023 г. (подаване на исковата молба) до 23.11.2023 г.

(навършване на пълнолетие на ищеца), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е отхвърлил предявения иск, с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), за разликата над 450.00 лева до пълния претендиран размер от 500.00 лева. Осъдил е Т.

М. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 504.00 лева.

Ответникът Т. М. П. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен от постановеното Решение и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 168083 от 22.05.2024 г. по описа на СРС, в частта, в която е уважен иска за размер до 450.00 лева. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие на материалния закон и е 1 необосновано. Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът В. Т. П. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита жалбата за неоснователна.

С молба по чл. 248 ГПК В. Т. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат С. И. К., е поискал от първоинстанционния съд да измени постановеното решение в частта за разноските и да се присъди на ищеца сумата от 500.00 лева (минимален размер) адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). С Определение № 21713 от 27.05.2024 г. първостепенният съд е уважил молбата за изменение на Решението в частта за разноските и е изменил Решението, като е осъдил Т.

М. П. да заплати на адвокат С. И. К. от САК сумата от 500.00 лева, представляващо адвокатско възнаграждение.

С въззивна жалба (имаща характер на частна жалба), вх. № 225557 от 10.07.2024 г., Т. М. П., ЕГН **********, е обжалвал определението и моли въззивният съд да го обезсили, като недопустимо, или да го отмени и отхвърли искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Ответникът В. Т. П. е депозирал отговор на частната въззивна жалба, в който я оспорва с доводи за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са допустими.

Подадени са в съответния срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими в обжалваните части съдебни актове.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск от непълнолетния (към датата на подаване на исковата молба) В. Т. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д.А. П.а, ЕГН **********, срещу Т. М. П., ЕГН **********. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Предявена е и акцесорна искова претенция за заплащане на законна лихва по чл. 146 СК. Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение ответникът е бил осъден да заплаща 2 месечна издръжка на ищеца в размер на 100.00 лева. Ищецът сочи, че от определяне на предходната издръжка нуждите му са се увеличили. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно определената издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

От събраното в хода на съдебното дирене доказателство (заверен препис на удостоверение за раждане) е установено, че ищецът е син на ответника.

Майката на ищеца е трудово ангажирана, видно от приетото по делото удостоверение за доходи на майката, издадено от „Балкан Холидейз Сървиси“ ЕООД, като за периода от м. 06.2022 г. до м. 05.2023 г. майката е получила средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 1 310.54 лева (л. 38 от първоинстанционното дело). Видно от приетото по делото удостоверение за доходи на бащата на ищеца, издадено от Държавно горско стопанство „Мъглиж“, за периода м. 03.2022 г. до м. 02.2023 г. бащата е получил средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 2 279.53 лева (л. 43 и л. 44 от първоинстанционното дело).

По делото са приети и писмени доказателства за обстоятелствата, че ищецът е бил ученик в 11 клас, редовна форма на обучение, за закупени диоптрични очила и за преглед и необходимост от ортодонтско лечение.

Като е съобразил събраните доказателства, както и обстоятелството, че потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на издръжката, няма данни ответникът да е бил с влошено здравословно състояние, същият да е имал алиментни задължения, първоинстанционният съд е намерил, че във възможностите на ответника е да заплаща на детето му В. сумата от 450.00 лева, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 500.00 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Уважил е и акцесорната претенция, с правна квалификация чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК, за законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2023 г. до 23.11.2023 г. – навършване на пълнолетие на ищеца, което е основание за нейното прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

Във въззивната инстанция не са представени никакви доказателства.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.

Оплакванията, изложени от въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, постановено в нарушение на процесуалните 3 правила и необосновано относно издръжката, са бланкетни, и затова не могат да бъдат обсъждани от въззивния съд.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че при определяне размера на дължимата месечна издръжка се изхожда от нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Въпреки че, първостепенният съд не е определил цялостната издръжка на детето (която въззивният съд определя на около 650.00 лева месечно), той правилно е определил делът на бащата в цялостната месечна издръжка в размер на 450.00 лева, която не би го затруднила.

Неправилно, обаче, първостепенният съд не е съобразил участието със средства в издръжката, които ответникът е плащал всеки месец в процесния период по банковата сметка на ищеца за издръжка и това обстоятелство не е оспорено от ищеца.

От приетите в първоинстанционното производство извлечения от банковата сметка на ответника в „ЦКБ“ АД за процесния период от м. 03.2023 г. до м. 11.2023 г. същият е платил на ищеца следните суми: на 02.03.2023 г. сумата от 200.00 лева с основание издръжка за м. 03.2023 г.; на 08.04.2023 г. сумата от 200.00 лева – издръжка за м. 04.2023 г.; на 18.04.2023 г. – сумата от 100.00 лева; на 05.05.2023 г. - сумата от 300.00 лева – издръжка за м. 05.2023 г.; на 12.06.2023 г. – сумата от 300.00 лева – издръжка за м. 06.2023 г.; на 06.07.2023 г. – сумата от 300.00 лева – издръжка за м. 07.2023 г.; на 03.08.2023 г. – сумата от 300.00 лева – издръжка за м. 08.2023 г.; на 01.09.2023 г. – сумата от 300.00 лева – издръжка за м. 09.2023 г.; на 06.10.2023 г. – сумата от 400.00 лева – издръжка за м. 10.2023 г. (л. 56 – л. 57; л. 59 – л. 60 от първоинстанционното дело).

Тези платени и неоспорени суми за издръжка следва да бъдат отчетени при разглеждането на предявения иск, тъй като за тези платени суми искът се явява неоснователен, като погасен чрез плащане. Затова искът за процесния период се явява частично основателен, като от присъдената месечна издръжка в размер на 450.00 лева следва да се приспаднат посочените по-горе платени суми. При това положение за периода от 17.03.2023 г. до 23.11.2023 г. бащата Т. М. П. следва да заплати на В. Т. П., суми за издръжка, както следва: за м.

03.2023 г. – сумата от 250.00 лева; за м. 04.2023 г. – сумата от 150.00 лева; за м.

05.2023 г. – сумата от 150.00 лева; за м. 06.2023 г. – сумата от 150.00 лева; за м.

07.2023 г. – сумата от 150.00 лева; за м. 08.2023 г. – 150.00 лева; за м. 09.2023 г.

– 150.00 лева и за м. 10.2023 г. – 50.00 лева. За м. 11.2023 г. няма данни по 4 делото бащата да е плащал на сина си някакви суми за издръжка. Като се има предвид, че процесният период обхваща две седмици от месец март 2023 г. и три седмици от месец ноември 2023 г., следва да се приеме процесен период от пълни осем месеца (до 17.11.2023 г.) и 6 дни за последния месец ноември 2023 г. За тези 6 дни се дължи сума от 1/5 от месечната издръжка от 450.00 лева или 90.00 лева. Така, дължимата сума за издръжка за процесния период от 17.03.2023 г. до 23.11.2023 г. е в общ размер на 1 290.00 лева.

Присъденият размер на издръжката с първоинстанционното решение за процесния период е общо 3 690.00 лева.

Ето защо първоинстанционното Решение от 09.04.2024 г., в обжалваната част се явява неправилно и следва да се отмени в частта, в която месечната издръжка на детето В. Т. П. е увеличена за периода от 17.03.2023 г. до 23.11.2023 г. над 1 290.00 лева до 3 690.00 лева, а искът за увеличение на месечната издръжка в тази част – да се отхвърли, като неоснователен.

Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 48.00 лева до 504.00 лева – държавна такса върху увеличението на издръжката.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба от 10.07.2024 г.

(имаща характера на частна въззивна жалба) е основателна. С договор – пълномощно за правна защита и съдействие от 08.08.2023 г., сключен между ищеца В. Т. П. и адвокат С. И. К., е договорено възнаграждение, дължимо на адвоката в размер на 500.00 лева, при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За прилагането на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., се изисква, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв., адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ. В случая, договореното конкретно определено адвокатското възнаграждение – 500.00 лева, изключва възможността да се присъди на адвоката възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 ЗА, тъй като има конкретно договорен размер. Поради това недопустимо е присъдено възнаграждение на адвоката.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от ищеца, чрез пълномощника му адвокат К.. За процедурата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е нужно молбата да е подадена от адвоката, който е осъществил безплатната правна помощ и претендира да му бъде присъдено адвокатското възнаграждение на това основание.

За пълнота, дори да се приеме, че ищецът претендира изменение на решението по чл. 248 ГПК, то същият не е представил списък по чл. 80 ГПК, което е предпоставка за производството за изменение на решението в частта за разноските.