Решение № 104 от 23.03.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Габрово, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20254210102192 по описа за 2025 година

В Габровски районен съд е постъпила искова молба от Г. П. С. от гр. Габрово против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище в гр. София. С Определение № 1443/21.11.2025г. е прекратено производството по делото в частта досежно предявения иск с основание чл. 124 ал.1 от ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на „Фератум България" ЕООД, че по договор за потребителски кредит 1412883/17.12.2024г. ищцата Г. П. С. дължи главница в размер на 156.96 лева. Определението е влязло в сила на 09.12.2025г.

В приетата за разглеждане част на исковата молба се твърди, че на 17.12.2024 г. ищцата С. е сключила с „Фератум България" ЕООД договор за потребителски кредит № 1412883, по силата на който получила заем в размер на 2500 лв. Съгласно договора и приложимите общи условия, ищцата се задължила да заплаща вноски по около 350 лв., както и да обезпечи кредита чрез договор за поръчителсгво/гаранция с „Мултитюд Банк" (Multitude Bank Pic), за което й била начислена „такса гаранция".

Ищцата твърди, че до момента е изплатила седем погасителни вноски по кредита, като разполага с документи за три от плащанията, а ответникът признава в кореспонденция, че единствено вноската за месец август 2025 г. е непогасена.

В договора е посочен ГПР, който според Г. С. не отразява действителната цена на кредита, тъй като в него не е включена таксата за гаранция към Мултитюд Банк, поради което реалният ГПР надхвърля законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК /петкратния размер на законната лихва/.

По този начин договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а клаузите за обезпечение посредством задължителна гаранция са неравноправни по смисъла на чл. 143 1

ЗЗП.

С оглед на горното ищцата счита, че на осн. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК – поради липса на коректно посочен ГПР сключеният договор за кредит е нищожен като прави искане съдът да постанови решение, с което :

Да признае за установено, че договорът за кредит № 1412883 от 17.12.2024 г., респективно клаузата за предоставяне на гаранция са нищожни като приеме, че ищцата дължи единствено чистата главница по кредита, намалена със сумите, които вече са погасени.

Да бъде осъден ответника да заплати разноските по делото.

В депозирания в срок отговор, ответникът „Фератум България" ЕООД взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск по следните съображения: На 17.12.2024г. между „Фератум България" ЕООД и ищцата С. е сключен Договор за потребителски кредит № 1412883/17.12.2024г. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищцата в размер на 2500лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 12 месеца.

По силата на чл. 5 от договора ищцата е била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, според ответника е неоснователно, тъй като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Ищцата сама е избрала „Мултитуюд Банк“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит.

Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищцата е получила и документи от „Мултитуюд Банк“, включително Договор за гаранция. След като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това, според ответника не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. „Фератум България" не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап тя е била информирана за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „Мултитуюд Банк“ ако избере този поръчител.

Претенциите на ищцата не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищцата опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са 2 подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк“, които ищцата е приела доброволно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ответникът твърди, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищцата за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България" е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищцата е имала време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

С оглед на изложеното се прави искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :

Няма спор между страните, а и от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1412883/17.12.2024г. и преддоговорна информация под формата на СЕФ, се установява, че на 17.12.2024 г. между "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като кредитор и Г. П. С., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 2 500 лв.

Кредитът е бил отпуснат при следните условия: срок за връщане 18 месеца, при фиксиран лихвен процент (ГЛП) – 23.33 %, дължима лихва в размер на 875.00 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 49,66 % и общ размер на всички плащания – 3 375.00 лв.

Съгласно чл. 5 от сключения договор, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитуюд Банк“ в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Съгласно част 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т. 4. 3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 2 650.00 лева.

По делото не е представен Договора за гаранция /поръчителство/, сключен между „Мултитуюд Банк“ и Г. П. С., но не е спорно по делото, че последната се е споразумяла с „Мултитуюд Банк“ дружеството да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение, което съдът приема, че е в размера посочен в 3 стандартния европейски формуляр, а именно 2 650.00 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено, че е налице правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР.

Сключеният договор, поради това, че е с потребителски характер се регламентира от Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49, 66 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението в полза на поръчителя без съмнение представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включено в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от "„Мултитуюд Банк“ , тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 4. 3, 4 наименувана "свързани с договора разходи", изрично е отбелязано, че в случай че кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 2 650.00 лева.

Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар.

1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно.

В случая сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.

Това изискване не е изпълнено, което е видно от чл. 4 на сключения договор за кредит и от т. 4.3 изречение последно на СЕФ.

При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.