Решение № 1220 от 07.10.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. Русе, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520101351 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът Б. П. П. Ф. С.А., клон България твърди, че на 06.08.2018 г. между него и ответницата А. М. Х. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16292981, който и бил предоставен заем в размер на 3500 лева за срок от 24 месеца. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски всяка в размер на 201,17 лева, ГПР бил в размер на 27,77 %, а лихвения процент бил 21,14 %.

Броят на погасителните вноски бил 24 броя в размер на 201.17 лв. всяка, а такса ангажимент била 122,50 лв. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.05.2020 г., като към тази дата били погасени 20 месечни вноски. Счита, че на основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която била на 20.06.2020 г.

Било подаадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 1

2260/2021 г. по описа на РРС. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 608,19 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането; 50,89 лева – лихва за забава за периода от 20.06.2020 г. до 16.04.2021 г., както и разноски за производството в размер на 75,00 лева, но ответникът подал възражение в срок, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено по отношение ответника, че им дължи сумата от 608,19 лева – главница, 50,89 лева –лихва за забава върху за периода от 20.06.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът А. М. Х. оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1165/29.04.2021 г. по гр. д. № 2260/2021 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника А. М. Х. да заплати на ищеца сумата от 608,19 лева – главница, 50,89 лева –лихва за забава върху за периода от 20.06.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането.; както и 75,00 лв. – разноски за производството. Ответникът възразил в срок срещу издадената заповед, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С Договор за потребителски кредит № PLUS-16292981 от 06.08.2018 г., ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 3500 лева за срок от 24 месеца. ГПР бил в размер на 27,77 %, а лихвения процент бил 21,14 %, а такса ангажимент била 122,50 лв. Страните се договорили помежду си за сключване на договор за застраховка „Защита на плащанията" със застрахователна премия от 470.40 лв. Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне, ведно с начислените лихви, в срокове и при условия, указани в договора. Общо кредитополучателят се задължил да върне при сключването на договора сума в размер на 4828.08 лв., която била 2 платима на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка от 201.17 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 20.09.2019 г., а последната на 20.08.2020 г. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо. Длъжникът заплатил сумата от 4219.89 лв.

Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Кредитополучателят не е изпълнил в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по ко ето ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от договор за потребителски кредит с номер № PLUS-16292981 от 06.08.2018 г., който сключил с длъжника.

По делото не се спори, че между Б. П. П. Ф. С.А.,

3 клон България и ответника са съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от дружеството заем в размер на 3500 лв. по сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-16292981 от 06.08.2018. От него за Б. П. П. Ф. С.А., клон България е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от 3500 лв. ГПР бил в размер на 27,77 %, а лихвения процент бил 21,14 %, а такса ангажимент била 122,50 лв. Страните се договорили помежду си за сключване на договор за застраховка „Защита на плащанията" със застрахователна премия от 470.40 лв. Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне, ведно с начислените лихви, в срокове и при условия, указани в договора.

Общо кредитополучателят се задължил да върне при сключването на договора сума в размер на 4828.08 лв., която била платима на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка от 201.17 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 20.09.2019 г., а последната на 20.08.2020 г. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо.

В конкретния случай застрахователният договор и общите условия към него са част от процесния договор за кредит, тъй като сумата за застрахователна премия е включена в самия договор за кредит-в част параметри и условия и в погасителния план. Те обаче не са представени от ищеца, нито в заповедното , нито в настоящото производство.

В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с 4 еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. В разглеждания случай съдът не може да направи преценка относно застрахователния договор, тъй като същият не е представен от ищеца.

Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 27,77 %%. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).

Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.

По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това 5 потребителят дължи връщане само на главницата от 3500 лв. Същият е заплатил сумата от 4219.89 лв. При това положение съдът намира, че обективно съединени искове следва да се отхвърлят изцяло.

Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 350 лв. разноски по настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. П. П. Ф. С.А.“

Франция, действащ чрез клона си в Република България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, блок 14, срещу А. М. Х., ЕГН **********, от гр.

***********, искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични задължения по Договор за потребителски кредит № PLUS-16292981 от 06.08.2018 в размер на от 608,19 лева– главница, 50,89 лева –лихва за забава върху за периода от 20.06.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 1165/29.04.2021 г. по гр. д. № 2260/2021 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „Б. П. П. Ф. С.А.“ Франция, действащ чрез клона си в Република България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, блок 14 да заплати на А. М. Х., ЕГН **********, от ********, сумата от 350 лв. - разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред

Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6