Решение № 698 от 22.07.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5124/2025
- Вид
- Решение № 698
- Подписан
- 22.07.2026
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 557, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- Чл. 561 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 698 гр. Сливен, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105124 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Гаранционния фонд, гр. София срещу И. М. Д. от гр. Шивачево, общ. Твърдица, с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г., около 21:24 часа, в гр. Хамбург, Германия, ответникът И. М. Д., като водач на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № .............., ударил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц320 ЦДИ“, с рег. № .............., собственост на ................, като причинил ПТП с материални щети. За описания инцидент бил съставен Протокол за ПТП от полицията в гр. Хамбург. Към датата на инцидента, отговорността на водача на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № .............. не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 21120128/16.04.2021 г. от собственика на увредения автомобил чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди, изразяващи се в увреждания по задната част на автомобила. С платежно нареждане от 28.04.2021 г. Гаранционният фонд изплатил, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, сума в размер на 7745.32 лева (равностойност на 3960.12 евро), от които 6462.02 лева (равностойност на 3303.98 евро) обезщетение за причинени имуществени вреди по сметка на 1 собственика на увредения автомобил и 1283.30 лева (равностойност на 656.14 евро) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови изплатената от него сума, но задължението все още не е погасено, поради което моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който признава изцяло предявения иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който поддържа подадения отговор на исковата молба.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3960,12 € с левова равностойност 7745,32 лева - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 16.06.2020 г. в гр. Хамбург, Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 648 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1272/2025 г. по описа на РС Габрово.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и доказан.
2
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Чл. 558, ал. 7 КЗ постановява, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Съгласно чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд възстановява, изплатени от компенсационен орган на държава членка суми, когато превозното средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се установи застрахователят. Чл. 561 КЗ гласи, че Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани превозни средства на бюрото по чл. 506 суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди.
За доказване основателността на ищцовата претенция съдът е указал, че в негова тежест е да установи обстоятелствата, че в следствие на виновно поведение на ответника, който не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП, от което са причинени имуществени вреди, като в изпълнение на законното си задължение ищецът е изплатил обезщетение в размер на действителните вреди.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за доказани всички изброени обстоятелства.
Видно от преведеното от немски език Уведомление за ПТП, изготвено от полицейски комисариат 251 на гр. Хамбург, на 16.06.2020 г., около 21:24 часа, в гр. Хамбург, Германия, на пътен възел 28 - Баренфелд S - между изхода и входа, ответникът И. М. Д., като водач на товарен автомобил марка „Скания“, 3 с рег. № .............., ударил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц320 ЦДИ“, с рег. № ................., собственост на ................, немски гражданин, като причинил ПТП с материални щети.
Липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към ГФ, извършена по регистрационния номер и номера на рамата на превозното средство, управлявано от ответника.
От приетите писмени доказателства се установява още, че пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 21120128/16.04.2021 г. от собственика на увредения автомобил чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди, изразяващи се в увреждания по задната част на автомобила. С платежно нареждане от 28.04.2021 г. Гаранционният фонд е заплатил, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, сума в размер на 7745,32 лева (равностойност на 3960,12 евро), от които 6462,02 лева (равностойност на 3303,98 евро) обезщетение за причинени имуществени вреди по сметка на собственика на увредения автомобил и 1283,30 лева (равностойност на 656,14 евро) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресното право в полза на Гаранционния фонд е възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав, поради което предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 765,84 €, от които 72,96 € - държавна такса, 500,00 € - депозит за особен представител и 100,00 € - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и 67,32 € - държавна такса и 25,56 € - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 1272/2025 г. по описа на РС Габрово.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. ДЪЛЖИ н а ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК по Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 3960,12 € /три хиляди деветстотин и шестдесет евро и дванадесет евроцента/ с левова равностойност 7745,32 лева - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 16.06.2020 г. в гр. Хамбург, Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 648 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1272/2025 г. по описа на РС - Габрово.
ОСЪЖДА И. М. Д. , ЕГН: **********, с адрес гр. .................. ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК по Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 765,84 € /седемстотин шестдесет и пет евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща направените по делото разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1272/2025 г. по описа на РС - Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 698 гр. Сливен, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105124 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Гаранционния фонд, гр. София срещу И. М. Д. от гр. Шивачево, общ. Твърдица, с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че на 16.06.2020 г., около 21:24 часа, в гр. Хамбург, Германия, ответникът И. М. Д., като водач на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № .............., ударил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц320 ЦДИ“, с рег. № .............., собственост на ................, като причинил ПТП с материални щети. За описания инцидент бил съставен Протокол за ПТП от полицията в гр. Хамбург. Към датата на инцидента, отговорността на водача на товарен автомобил марка „Скания“, с рег. № .............. не била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № 21120128/16.04.2021 г. от собственика на увредения автомобил чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди, изразяващи се в увреждания по задната част на автомобила. С платежно нареждане от 28.04.2021 г. Гаранционният фонд изплатил, чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, сума в размер на 7745.32 лева (равностойност на 3960.12 евро), от които 6462.02 лева (равностойност на 3303.98 евро) обезщетение за причинени имуществени вреди по сметка на 1 собственика на увредения автомобил и 1283.30 лева (равностойност на 656.14 евро) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови изплатената от него сума, но задължението все още не е погасено, поради което моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.