Решение № 35 от 24.01.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Враца, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. М.а при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Б. М.а Гражданско дело № 20211420101744 по описа за 2021 година

Производството е по постъпила искова молба от „Мого България” ООД, ЕИК:

204009205, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 16-А, срещу В. Ч. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, ул. „***” №***, и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № **, вх. **, ет.**, ап.***.

Ищецът „Мого България” ООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. Ч. М. за сумите както следва: 125,86 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № *****, дължими за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 577,12 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ****, дължими за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 0,97 лв. – неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 727,38 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от ОУ; 299,93 лв. – заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл. 8.6 от приложимите ОУ, във вр. с чл. 345, ал. 2 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 34,63 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е издал Заповед № ***/01.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК: 204009205 в качеството на лизингодател и ответникът В. Ч. М. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ****. Посочва, че в 1 изпълнение на задълженията си по договора лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „*****”, модел „****”, идентификационен номер на рама ***** peг. № ** ** ** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 01.08.2018 г.

Твърди, че ответникът заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, като размерът на финансирането е 6 300,00 лв. Поддържа, че лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 60 месеца, изтичащ на 22.07.2023 г. съгласно приложения погасителен план – неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 242,46 лв. Твърди, че ответникът преустановил плащания по договорения погасителен план, като последното плащане постъпило на 26.02.2019 г. Сочи че предвид допуснатото неизпълнение от страна на лизингополучателя, на 09.04.2019 г. му било връчено нарочно уведомление за разваляне на договора, като на същата дата лизинговият актив бил иззет от владението му, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Твърди, че към 09.04.2019 г. неплатени били вноска № 7 по погасителен план с падеж 22.02.2019 г. и вноска № 8 по погасителен план с падеж 22.03.2019 г. Поддържа, че ответникът продължил да ползва лизинговия актив до 09.04.2019 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика – лизингодател. Изтъква, че на основание чл. 345 ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от седма (с падеж 22.02.2019 г.) до осма (с падеж 22.03.2019 г.), включително и част от девета вноска (пропорционално на дните ползване) в общ размер от 702,98 лв., от която сума главница в размер на 125,86 лв. и възнаградителна лихва в размер на 577,12 лв.

Ищецът твърди, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията, е начислена неустойка в размер на 0.97 лв. към 19.04.2019 г., както следва: за забава в плащането на вноска № 7 по погасителен план от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г. – 0,64 лв. и за забава в плащането на вноска № 8 по погасителен план от 22.03.2019 г. до 19.04.2019 г. – 0,33 лв.

Поддържа, че на основание чл. 15.5 от приложимите към договора ОУ, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 727,38 лв., дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 242,46 лв.

Сочи, че на основание чл. 8.6, във вр. с чл. 8.7.4 от ОУ, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии в размер на 299,93 лв. по полица ***/***/*** на „Лев Инс” АД.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № *****/01.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски, сторени в заповедното и в исковото производство.

В срочно подаден отговор, ответникът чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове. Счита, че претендираната неустойка в размер на 727,38 лв. е прекомерна с оглед обстоятелството, че ответникът не е търговец, а физическо лице, поради което претендира същата да бъде намалена от съда по справедливост. Поддържа, че с оглед твърденията на ищеца, че ответникът не е заплатил главница по лизинговите вноски с настъпил падеж от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г. в общ размер на 125,86 лв., претенция над тази сума е неоснователна, поради което искът следва да бъде отхвърлен за сумата над 125,86 лв. до предявения размер от 727,38 лв., в хипотезата, в която съдът приеме, че е налице виновно поведение на ответника, довело до прекратяване на лизинговия договор.

2

Прави възражение за нищожност на неустойката, като изтъква, че уговорката за неустойка в чл. 15.5 от ОУ е неравноправна и противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че тази клауза не е индивидуално договорена, а представлява част от съдържанието на ОУ на лизингодателя и противоречи на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди, че определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на неустойки в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидими от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услуга, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка.

На следващо място счита, че договорът за финансов лизинг не попада в приложното поле и не се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, тъй като съгласно чл.

4, ал. 1, т. 4 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат по отношение на договори за лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката, предмет на договора. Твърди, че в процесния лизингов договор придобиването на лизинговия актив не е задължително, а представлява възможност/опция за лизингополучателя, поради което клаузите на лизинговия договор не следва да се разглеждат в контекста на ЗПК. Поддържа, че уговореният в чл. 5 от договора размер на лихвения процент от 39.60% е прекомерно висок и противоречи на закона и добрите нрави, което влече нищожност на тази клауза.

Изтъква, че размерът на възнаградителната лихва, изразен като паричен еквивалент за периода на договора, е 8 185,23 лв., като надвишава многократно параметрите на „пазарната“ и „законната“ лихви и размера на дължимата главница – 6 300,00 лв. Сочи, че нищожността на клаузата на възнаграждение се обуславя и от начина на определянето му, тъй като в договора не са посочени конкретните параметри, при които е остойностен във времето ликвидния капитал, лихвата не корелира със стойността на лизинговата вещ и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане на лихва.

Твърди се, че е неоснователно и недоказано по размер искането ответникът да заплати разходи за затрахователни премии за лизинговия автомобил за 2019 г., тъй като е ползвал лизинговия актив не през цялата 2019 г.

При тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените против ответника искови претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3146/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Мого България” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Ч.

М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/01.12.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 125,86 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № **** дължими за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 577,12 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № **** дължими за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 0,97 лв. – неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 22.02.2019 г. до 19.04.2019 г.; 727,38 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от ОУ; 299,93 лв.

– заплатени от лизингодателя застрахователни премии на основание чл. 8.6 от приложимите ОУ, във вр. с чл. 345, ал. 2 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3

26.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 34,63 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***** на 01.08.2018 г. , сключен между „Мого България“ ЕООД, в качеството на лизингодател, и В. Ч. М. в качеството на лизингополучател, по силата на който „Мого България“ ЕООД е предоставило на ответника ползването на лек автомобил марка „*****“, модел „****“, идентификационен № на МПС *****, peг. № *** *** *** срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати възнаграждение в размер общо на 14 585,23 лв., от които 6 300,00 лв. – главница, 8 185,23 лв. – възнаградителна лихва и 100,00 лв. – такса ангажимент, платимо както следва: 3 500,00 лв. – първоначална вноска, а останалата част – в срок от 60 месеца съобразно погасителен план, предвиждащ заплащането на 60 погасителни вноски, първата от които в размер на 180,09 лв., а следващите – в размер на 242,46 лв. всяка. С договора е уговорен лихвен процент в размер на 39,60%, фиксиран за целия период на договора, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 48,17 % /чл. 5 и чл. 9/. В чл. 11 от договора е посочено, че освен първоначалната вноска лизингополучателят заплаща следните първоначални разходи при сключване на договора: 100,00 лв. – такса ангажимент и 120,00 лв. – разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси. Съгласно чл. 12 от договора лизингополучателят е задължава да сключи за своя сметка застраховка „Гражданска отговорност“ на лизинговия актив в полза на лизингодателя, като се задължава да поддържа застрахователното покритие на лизинговия актив за целия срок на договора съгласно Раздел 10 от ОУ. Съгласно чл. 15 от договора към него се прилагат Общите условия към договора за финансов лизинг, приолжении по делото, заедно с договора.