Решение № 5553 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5553 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214006 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на управителите на ,,Лидл България ЕООД едн Ко” КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Елин Пелин 2129, с.Равно поле чрез юрк. П. Т. против Наказателно постановление № 003210/07.07.2023 г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.210а, вр.чл.68д, ал.1 вр.чл.68г, ал.4 вр.чл.68в от Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение по чл.68д, ал.1 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

В жалбата се излагат доводи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че не ставало ясно за кой от описаните продукти, каква цена е била изписана.

Сочи се, че между продуктите обект на проверка –„доматено пюре“ и „пасирани домати“ имало разлика, като не ставало ясно към момента на проверката каква наличност от същите е била установена в търговския обект.

На следващо място, в жалбата се твърди, че при издаване на обжалваното НП административно-наказващият орган не е обсъдил направените възражения от страна на дружеството срещу издадения АУАН.

По изложените съображения се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. В условията на алтернативност се иска приложение на 1 института на маловажния случай или намаляване на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски.

В съдебното заседание, проведено по делото дружествотожалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. В съда е депозирана писмена молба от юрк.Т. по хода и по същество на делото.

Административно-наказващият орган се представлява от адв.Андреева, която оспорва жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвеното и депозирано в съда становище по жалбата. В същото се прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на дружеството-жалбоподател разноски, ако същите надвишават минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба от потребител, на 12.05.2023 г. била извършена проверка от контролните органи на КЗП в търговски обект, стопанисван от ,,Лидл България ЕООД едн Ко ” КД, ЕИК *** и находящ се в гр. София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ № 169.

В хода на проверката било констатирано, че на щанд бил изложен за продажба продукт -пасирани домати, марка „Фрешона“ с посочена цена на етикета от 2,39 лева. В непосредствена близост до този етикет бил поставен друг етикет, чрез който бил изложен за продажба хранителен продукт – пасирани домати, марка „Бареса“ за цена от 2,19 лева.

Контролните органи установили, че към момента на проверката в търговския обект липсва наличност от доматено пюре с марка „Фрешона“, като била установена наличност от 71 брой кутии доматено пюре марка „Бареса“.

За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № К 2755112/12.05.2023 г., приложен по административнонаказателната преписка.

Във връзка с направените при проверката констатации на 19.06.2023 г. св. Д. –главен инспектор в КЗП съставила срещу ,,Лидл България ЕООД едн Ко” КД, ЕИК ***, АУАН № 003210 за извършено нарушение по чл.68д, ал.1 във вр. чл.2, т.2 вр.чл.68 г, ал.4 от ЗЗП. Актосъставителят приел, че дружеството-жалбоподател използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като чрез премълчаване прикрива съществена информация относно основна характеристика на предлаганата стока ( вкл. за това, че доматеното пюре е марка „Фрешона“) в обект магазин Лидл София, 199, находящ се в гр. София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ № 169.

Търговецът не предоставял съществена информация, необходима на средния потребител, което действие можело да доведе до вземане на търговско 2 решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика, а именно – не била предоставена информация, че доматеното пюре „Фрешона“, изложено за продажба е всъщност доматено пюре „Бареса“.

Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразявала в предоставяне на невярна информация за марката на стоката, продавана в търговския обект, като на етикета на стоката било описано „доматено пюре Бареса“, а на етикета върху стоката „доматено пюре Фрешона“.

Актът бил връчен на основание чл.233, ал.4 от ЗЗП на управителя на търговския обект г-н Станислав Василев на 20.06.2023 г., който след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения.

Впоследствие било депозирано писмено възражение срещу акта вх. № С -03-3647/28.06.2023 г.

Въз основа на АУАН, след преценка на подаденото възражение като неоснователно било издадено атакуваното в настоящото съдебно производство НП № 003210/07.07.2023 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл.210а, вр.чл.68д, ал.1 вр.чл.68г, ал.4 вр.чл.68в от ЗЗП на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за извършеното нарушение.

Наказателното постановление било връчено на представител на жалбоподателя срещу подпис на 23.03.2017 г.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля –актосъставител Диана Димова; както и от приложените писмени доказателства и снимков материал, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.Димова, тъй като са последователни и логични, без вътрешни противоречия, в които свидетелят изложи своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката и констатираното нарушение, за което е съставил процесния АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.

Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, 3 независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална компетентност, съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с приложените към материалите на делото Заповед № 670/06.07.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите и Заповед № 1002ЛС/01.11.2017 г.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на представител на дружеството–жалбоподател. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в АУАН и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието, поради което отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и императивните изисквания на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретиката на настоящия казус при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които ограничават правото на защита на нарушителя и са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в жалбата, че от текста на АУАН и НП се установява, че проверката е била направена по отношение на хранителен продукт – 4 пасирани домати, а в изводите от същата е посочено, че се касае за заблуждаваща и нелоялна търговска практика, изразяваща се в липса на предоставена информация, че доматеното пюре „Фрешона“, изложено за продажба е всъщност доматено пюре „Бареса“, т.е. касае се за два различни хранителни прокукта –пасирани домати и доматено пюре. Освен това видно от приложения снимков материал категорично се установява, че в случая се касае за пасирани домати, а не за доматено пюре, поради което и изводът на актосъставителя и на АНО за използване от търговеца на заблуждаваща, нелоялна търговска практика чрез предлагане на доматено пюре „Бареса“ вместо марка „Фрешона“ е обективно неверен.

Съгласно легалната дефиниция на понятието дадена в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, като законът забранява използването на нелоялни търговски практики. По смисъла на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, за да се квалифицира дадена практика като нелоялна и заблуждаваща трябва да се установи, че съдържанието й е в състояние да повлияе негативно на икономическото поведение на потребителите, чрез въвеждането им в заблуждение, според някой от критериите изброени в чл. 68д, ал. 2 ЗЗП .

В конкретния случай при извършената проверка в търговския обект е констатирана нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП (търговецът предоставя невярна информация относно състава на стоката) във вр.чл.68 г, ал.4 от ЗЗП. Следва да се отбележи, че в случая не се касае до състава на стоката, както е посочено в текста на НП, а до марката на стоката –„Бареса“ или „Фрешона“, което също води до неяснота в административно-наказателното обвинение.