Определение № 321 от 15.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Сливен, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500212 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника С. К. Н. против Разпореждане от 27.07.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.

№3642/2018г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника в полза на кредитора „УниКредит Булбанк” АД.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адви Д. П. твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Посочва, че погрешно в документа по чл.417 от ГПК, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, той и Й.М.Й. са посочени като солидарни длъжници. Счита, че те са всъщност поръчители по кредита и анексите към него. В тази връзка счита, че не е спазен срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като кредиторът е предявил вземането си много след изтичане падежа на главното вземане. Поради това той не дължал изпълнени по издадената заповед по чл.

417 от ГПК. На следващо място прави възражение за изпълнение на задължението, като посочва, че в производството по несъстоятелност на длъжника „Фантазия – 21“ ООД по т.д. №113/2018г. на СлОС е продадено ипотекираното в полза на банката имущество и задължението по договора за кредит било изцяло погасено, в т.ч. и разноските по събиране на вземането. С оглед изложеното, длъжникът моли съда да отмени атакуваното разпореждане спрямо него. Моли за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 от ГПК. Моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно и неотговарящо на фактическата и правна сложност 1 на делото. Претендира присъждане на разноски.

Частната жалба е връчена на другата страна - цесионера „Стара Сокс” ЕООД, гр.

София, придобило вземането въз основа на договор за цесия от 21.07.2022г., съобщена на длъжниците /на С. Н. – на 27.07.2022г./, която е депозирала отговор в законоустановения срок, с който се оспорва чатната жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното разпореждане. Посочва, че жалбоподателят не основава съображенията си на актовете по чл.417 от ГПК и не навежда възражения относно редовността на документа, удостоверяването на вземане спрямо длъжниците и т.н. Посочва, че заповедта се атакува само относно съществуване на вземането, а не относно допуснатото незабавно изпълнение, което правило жалбата безпредметна, необоснована и недоказана.

Наведените възражения били предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК, където щели да се разгледат, а не на настоящото производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против „Фантазия – 21“ ООД, гр. Сливен, Й.М.Й. и С. К. Н. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 109000,00лв., изискуема от 24.07.2018г., представляваща вземане по Договор за банков револвиращ кредит №17/26.08.2013г. и анекси към него: Анекс №01/22.08.2014г.,

Анекс

№2/16.09.2014г.,

Анекс

№3/24.0.2015г.,

Анекс

№4/15.09.2015г. и Анекс №5/25.05.2016г.; договорна лихва в размер на 6049,59лв. за периода от 20.07.2017г. до 25.07.2018г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, дължими такси по Тарифата на банката в размер на 1080лв. и направените разноски за платена държавна такса в размер на 2322,59лв.

Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк” АД за задълженията към 26.07.2018г. – в оригинал; заверени копия от: Договора за банков револвиращ кредит №17/26.08.2013г. и анексите към него: Анекс №01/22.08.2014г., Анекс №2/16.09.2014г., Анекс №3/24.0.2015г., Анекс №4/15.09.2015г. и Анекс №5/25.05.2016г.; Нотариални покани, съдържащи уведомление за предсрочна изискуемост до тримата длъжници, връчени на „Фантазия21“ ООД и на Й.М.Й. на 12.06.2018г., а на С. К. Н. – на 09.07.2018г.; Общите условия на Банката за кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.

В извлечението от сметка, в договора за кредит и всички анекси към него Й.М.Й. и С. К. Н. са посочени като солидарни длъжници на кредитополучателя „Фантазия – 2

21“ ООД, гр. Сливен. В това си качество те са подписали всички документи по кредита и анексите към него.

С обжалваното разпореждане от 27.07.2017г. по ч.гр.д. №3642/2018г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането, на 27.07.2018г. е издадена Заповед №1943 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3642/2018г. по описа на СлРС, с поправка на ЯФГ с Определение №2841/21.09.2018г., за солидарно заплащане от страна на длъжниците „Фантазия – 21“ ООД, гр. Сливен, Й.М.Й. и С. К. Н. на кредитора „УниКредит Булбанк” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 14.10.2022г. на длъжника С. К. Н. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20228370400817 по описа на ЧСИ Павел Г., ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 02.11.2022г. е подадена частната жалба против разпореждането от 27.07.2018г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, чрез ЧСИ Павел Г. до Сливенски окръжен съд.

С Определение №621/08.11.2022г. по в.ч.гр.д. №465/2022г. СлОС е изпратил частната жалба на СлРС за надлежно администриране.

На 02.11.2022г. по ч.гр.д. №3642/2018г. на СлРС длъжникът С. К. Н. е подал възражение по чл.414 от ГПК.

С Определение №260011/17.02.2023г. по ч.гр.д. №3642/2018г. СлРС е спрял принудителното изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение по отношение на С. К. Н. и е указал на кредитора – цесионера „Стара Сокс“ ЕООД предявяване на иск относно вземането.

Иск по чл.422 от ГПК е предявен на 12.06.2023г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани 3 единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представеният от кредитора „УниКредит Булбанк” АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк” АД, представлява документ по чл. 417, т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Извлечението от счетоводните книги на банката е представено в оригинал. Този документ е придружен и от сключения Договор за банков револвиращ кредит №17/26.08.2013г. и анексите към него: Анекс №01/22.08.2014г.,

Анекс

№2/16.09.2014г.,

Анекс

№3/24.0.2015г.,

Анекс

№4/15.09.2015г. и Анекс №5/25.05.2016г., както и приложимите Общи условия.

Изпълнено е изискването на чл.417, т.2 от ГПК.

Както извлечението от счетоводните книги на банката, така и представените договори за кредит, преценени в тяхната съвкупност, са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника Н.. Извлечението удостоверява задължението на длъжника към посочената в него дата – 26.07.2018г., като съдържа изрично отразяване на обявената от банката предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит и съответното уведомяване на длъжниците за това.

Следва да се отбележи, че видно от представените от заявителя - кредитор със заявлението по чл.417 от ГПК документи, банката е изразила изрично волята си да направи кредита по въпросния Договор за револвиращ банков кредит от 26.08.2013г. и анексите към него предсрочно изискуем изцяло и е уведомила длъжниците за това обстоятелство. До длъжниците са изпратени нарочни уведомления за обявената предсрочна изискуемост.

Неоснователно е и направеното възражение за неспазване на 6-месечен срок за предявяване на иска против длъжниците по чл.147, ал.1 от ЗЗД. В случая посочената разпоредба е неприложима, тъй като тя касае института на личното поръчителство и прекратяване на същото, каквото в процесния случай не е налице. Твърдението на жалбоподателя, че той всъщност е поръчител не е подкрепено от доказателствата по делото. Видно от договора за кредит и анексите към него, С. К. Н. е солидарен длъжник на кредитополучателя „Фантазия-21“ ООД, а не поръчител. Поради това правилно районният съд не е изследвал спазването на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, нито настоящия състав следва да разглежда този въпрос.

Въпросът относно погасяване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение, в хода на производство по несъстоятелност срещу длъжника „Фантазия-21“ ООД не е предмет на настоящото производство и не следва да се изследва в него. Това възражение следва да се разгледа в исковото производство, образувано въз основа на предявения иск по чл.422 от ГПК, за което са налице данни 4 по делото.

По отношение на искането за спиране на принудителното изпълнение, направено с частната жалба, следва да се посочи, че то е правомощие на заповедния съд и видно от материалите по делото, с Определение №260011/17.02.2023г. по ч.гр.д.

№3642/2018г. СлРС е спрял принудителното изпълнение по издадената заповед по чл.417 от ГПК.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя, присъдено му със заповедта за изпълнение, следва да се посочи, че такова не е присъдено. Възражението се явява изцяло неоснователно.

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски са единствено и само за заплатената държавна такса в размер на 2322,59лв. Претенция за адвокатско възнаграждение не е правена със заявлението и такова не е присъждано.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Подадената против него частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателят не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Разноски следва да се присъдят на ответната по жалбата страна в доказания размер от 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. К. Н. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, ********* чрез адв. Д. П. частна жалба против Разпореждане от 27.07.2017г., постановено по ч.гр.д.№3642/2018г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение на солидарния длъжник С. К.