Решение № 5948 от 03.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5948 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ДЛ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110162134 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

03.04.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ДЛ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 62134/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 29.11.2022 г., около 16:00 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Петър Мутафчиев“, Х. И. Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА .............. ТВ, като не бил спазил дистанцията и бил настъпил удар с движещият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ..............., собственост на посолството на Великобритания. Поддържа, че в следствие на удара по лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ............... били нанесени вреди, като за ПТП-то бил съставен протокол, а вината за настъпване на инцидента била за водача Д.. Навежда доводи, че за лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ............... е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440122229007566/05.09.2022 г., с период на застрахователно 1 покритие от 07.09.2022 г. до 06.09.2022 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132233568, като сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 14660,51 лева с превод от 21.03.2023 г., а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на застрахователното събитие гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати дължимите суми, но последният не бил извършил плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното вземане, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите били процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА .............. ТВ не бил нарушавал правилата за движение по пътищата, като не оспорва факта на наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че механизма на ПТП-то бил различен от твърдения, освен това сочи, че твърдените вреди не били резултата от инцидента, поради което не можело да се ангажира отговорността на застрахователя. Навежда доводи, че не бил уставен нито един от елементите на фактически състав на чл. 45 ЗЗД. Излага съображения, че удара бил настъпил като лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ..............., бил предприел внезапна маневра за потегляне от спряло (паркирано) състояние без да се съобрази с другия автомобил, поради което вина за настъпването на ПТП-то имал именно този водач, който бил нарушил правилата за движение по пътищата. Прави възражение за съпричиняване. Сочи, че е уведомил ищеца, вкл. с оглед изложените обстоятелства, че липсва основание за изплащане на претендираното регресно вземане. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително 2 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно безспорно, че: 1) на 29.11.2022 г., около 16:00 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Петър Мутафчиев“, Х. И. Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА .............. ТВ, като бил настъпил удар с движещият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ..............., собственост на посолството на Великобритания; 2) че за лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № С ............... е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440122229007566/05.09.2022 г., с период на застрахователно покритие от 07.09.2022 г. до 06.09.2022 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132233568, като сервиза, който бил извършил ремонта била изплатена сумата от 14660,51 лева с превод от 21.03.2023 г., а освен това били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4 ) към момента на ПТП-то при ответника е имало валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121003443061.

Отделните за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

От приложения по делото Протокол за ПТП № 1826358 се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 29.11.2022 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № .............. ТВ се движи бул. „Цариградско шосе“ и срещу ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, настъпва ПТП с намиращият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. С................

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото на събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М. К. и св.

Х. Д..

От казаното от св. К. се изяснява, че последният е изготвил протокола за ПТП, в качеството на служител на МВР – като потвърждава подписа си под приложения протокол на л. 11 в кориците на делото, при предявяването му. Не помнел конкретната фактическа обстановка, но същата била такава каквато е отразена в протокола за ПТП.

При разпита на св. Д. се установява, че помни за ПТП от м.11.2022 г., което било настъпило на бул. „Цариградско шосе“. Свидетелства, че слънцето го било заслепило, поради което се бил ударил в бронята на дипломатически джип. Колата му била стара, поради което се била изпотрошила. Изяснява, че в последния момент бил видял джипа и не могъл да спре и се ударил в него. Случаят бил на бул. „Цариградско шосе“ на спирката 3 срещу Окръжна болница. Уточнява, че той самият се бил движел със скорост около 45-50 км./ч. Не бил видял по джипа да има щети, като след удара се бил изтеглил на безопасно място, а той самият бил останал на булеварда. Сочи, че били дошли полицаи, като предполага, че не е бил успял да натисне спирачката, след като бил настъпил удара. Била му наложена глоба в размер на 200,00 лева, която си бил заплатил. Свидетелства, че не може да каже кога е възприел другия автомобил, тъй като слънцето го било заслепило. Изяснява, че подписа до участник „1“ в протокола бил негов, като възглавниците на колата му се били активирали и автомобила се бил смачкал при удара.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите К. и Д. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото един от тях е пряк участник в ПТП-то, а другият лице, което има длъжностно качество да установява именни обстоятелства по настъпили ПТП-та.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 29.11.2022 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.

№ .............. ТВ се движи бул. „Цариградско шосе“ и срещу ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, настъпва ПТП с намиращият се пред него лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. С................

Експертът е посочил, че вредите по лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. С............... са в причинно-следствена връзка с ПТП-то, като стойността необходима за възстановяване на вреди при официален сервиз е в размер на 14660,51 лева, а ликвидационните разходи са в размер на 15,00 лева. Уточнено е, че не може да се определи точно къде е настъпило ПТПто, поради липса на данни, съответно наличие на препятствия между автомобилите, както и да се посочи скоростта на движение. Вещото лице изрично е посочило, че водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал възможност да предотврати удара, ако се е движел със скорост, която му е позволявала да спре в рамките на опасната зона, каквато възможност другият водач не е имал. С оглед средните пазарни цени експертът е посочил, че действителната стойност, която е необходима за възстановяването на увредения лек автомобил е в размер на 13471,81 лева, като в случая не е налице хипотеза на тотална щета.