Протокол № 104 от 18.06.2026, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 104 гр. Котел, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20262210100859 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Молителят С. Н. Е., ред. призована, явява се лично;

Ответникът Д. Х. Е., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв. В. М. от АК Сливен. Представя пълномощно.

Свидетелят С. А.о И., ред. призован, явява се.

Свидетелят И. А. Д., ред. призован, явява се.

По даване ход на делото:

Молителката: Да се гледа делото.

Ада. М.: Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ПРИСТЪПИ към изясняване на фактическа обстановка.

Делото е на етап съдебно дирене и е отложено за събиране на писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-2690/02.06.2026 г. от РП Сливен, ТО Котел, ведно с приложена към него 2 бр. жалби депозиран от С. Н. Е..

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № СД-02-08-2780/05.06.2026 1 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112“- Бургас, ведно с приложени към него 1 бр. СД с 3 бр. записи на разговори.

Съдът намира, че докладваните в днешно съдебно заседание писма са относими и допустими към предмета на доказване, с оглед което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателственият материал по делото писмо с вх. № СД-02-08-2690/02.06.2026 г. от РП Сливен, ТО Котел, ведно с приложена към него 2 бр. жалби депозиран от С. Н. Е. и писмо с вх. № СД-0208-2780/05.06.2026 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112“- Бургас, ведно с приложени към него 1 бр. СД с 3 бр. записи на разговори.

Съдът е отложил произнасянето си по отношение на искането на ответника за допускане до разпит на адв. М. в качеството му на свидетел или същия ще продължи по пълномощие своето процесуално представителство.

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател, продължавам по пълномощие.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не следва да изслушва адв. М. в качеството му на свидетел.

Съдът ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността на призованите свидетели:

С. А.о И., български гражданин, със средно образование, неосъждан, семеен, поС.ен адрес: **********, ЕГН **********, без дела и родство със страните.

И. А. Д., български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, семеен, поС.ен адрес: **********, ЕГН **********, без дела със страните, но с родство с ответника – братовчед на Д. Х. Е..

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разясни правото на свидетеля И. А. Д., че има право да откаже да свидетелства.

Свидетелят И. А. Д.: Отказвам да свидетелствам.

Предвид на това, че свидетелят И. А. Д. има родствена връзка и отказва да свидетелства, съдът му връща личната карта и го освобождава от съдебна зала.

2

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля задължението му да говори само истината и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещава да говори само истината, след което пристъпи към неговия разпит.

Разпитаният по делото свидетел С. А. И., КАЗА: На процесната дата дежурния ми се обади, че има подаден сигнал и аз тръгнах за с. Я.. На влизане в селото взех колегата и заедно отидохме пред дома на С.. Пред дома бяха господина Д. Е., адвоката и две момчета мисля, че имаше още. Въпроса беше, че искал да види детето. Само да го види. Разправяха се там. Тя казваше, че не желае да го показва. Каза, че не е в дома. Аз му обясних, че не може да се вземе. След като има съдебно решение имат ли право, нямат ли право. Той каза, че нямат. След това госпожата каза, че детето е при леля си ли каза, при брат си ли каза, не се сещам, защото били на дело и да го гледат. След известно време те тръгнаха към селото с автомобилите си и госпожата слезе по улицата на долу. Не мога да кажа в коя къща и се върна се върна с детето и си влязоха в дома. След като се върнаха пред дома, майката през прозореца показа детето. постояха малко и те си тръгнаха. Физическа саморазправа нямаше. Имаше само словесни разправии, че няма да вземе детето и такива работи.

Молителката: Д. направили закана към Вас, като каза, че не си вършите работата, че трябва да го защитите или ще се обади на министъра? Отправяше ли такава закана към Вас?

Адв. М.: Възразявам госпожо Председател, няма нищо общо с делото този въпрос.

Съдът: Свидетелят да отговори.

Свидетелят: Да. Това е вярно. Той звъня, но не знам на кого. Говори с някаква госпожа. Доколкото чух, тя каза, че не е в района и трябва да се обърне към района. Доколкото разбрах звъня на социални грижи, но не мога да кажа точно.

Молителката: Жената, която придружаваше Д., на тръгване от колата хвърли ли кенче „Ред бул“, отворено и разклатено в краката ни с колегата? Аз и майка им бяхме ли опръскани?

Свидетелят: Те бяха точно пред Вас. Да имаше едно момиче на дясната седалка. Действително от прозореца хвърли кенче може би от някакво 3 безалкохолно. Зелено мисля че беше, но не си спомням. То явно от камъка при тръшкането изпръска всички.

Молителката: Нямам други въпроси.

Адв. М.: Казахте, че тръгнаха от селото с автомобилите. Знаете ли каква беше причината ответникът да тръгне към селото с автомобилите?

Свидетелят: Причината беше, а и Вие бяхте там, тя каза че се страхува да видят къде е оставила и кой гледа детето и поради тази причина пожела да се махнат, за да отиде да си прибере детето.

Адв. М.: Да си прибере от къде детето?

Свидетелят: Тя каза, че е при близки. При брат ли, при леля ли каза.

Адв. М.: Какво беше искането на ответника, когато Вие дойдохте на мястото?

Свидетелят: Когато се разправяха и говорехме, той искаше да види детето. Казваше й, че детето ще си го вземе. Даже това докато приказвахме, и казваше,че като има решение от съда може да взема детето. Детето доколкото знам е на майката и ние не можем да вземем никакво отношение.

Адв. М.: Казахте, че хвърли на земята кенчето. Това кенче, когато го хвърли на земята беше ли насочено срещу някого? Заплашваше ли живота на някого като изхвърли кенчето?

Свидетелят: Не мога да кажа кого е заплашвала. Тя го хвърли в краката на госпожата падна. На земята. През прозореца го хвърли на земята. Каква е била целта й аз не мога да кажа. Хвърли го на земята пред краката й.

Адв. М.: Знаете ли майката противопоставяше ли се да покаже детето?

Свидетелят: Тя поС.но казваше, че се страхува. Казваше „Страх ме да покажа детето“. Това бяха нейните думи. ПоС.но това казваше. Господина казваше, че иска да го види само. Казваше „Покажи ми го да го вида“. ПоС.но това казваше.

Адв. М.: А тя не го показваше или го показа?

Свидетелят: Тя каза, че не е в къщата детето. Действително след като тръгнахте с автомобилите, госпожата слезе по улицата на долу, но не мога да кажа в коя къща. Върна се с детето и с майка си влязоха в двора си. С колата слезе.

4

Адв. М.: Сигнала на кой адрес беше подаден? На коя улица?

Свидетелят: Знам, че беше ул. „Я.“, но кой номер беше не помня.

Адв. М.: Имаше ли сигнал за това, че живота на детето е застрашен?

Свидетелят: Не мога да кажа за сигнала, защото дежурният ми каза, че има сигнал от госпожата за заплахи.

Адв. М.: А сигнала подаден от ответника?