Решение № 2332 от 14.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330109481 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 410 Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 1022,58 евро, равняващи се на 2000 лв., частично от 1774,87 евро, равняващи се на 3471,35 лв., главница, представляващо заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско на МПС“, полица № *******, по преписка № ********и реализираните обичайни ликвидационни разноски за неговото определяне, във връзка с щета, заведена относно ПТП от дата ******* г. в гр.

Пловдив, при което е увреден л.а. „*******“ с рег. № *******, и сумата от 168,53 евро, равняващи се на 329,61 лв., частично от 292,50 евро, равняващи се на 572,08 лв, обезщетение за забава за периода 14.03.2024 г. – 21.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за главница от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Община Пловдив чрез увеличаване размера на същия от 1022,58 евро, равняващи се на 2000 лв., на сумата в размер на 1732,03 евро, равняващи се на 3387,55 лв. – частичен иск от сумата в размер на 1774,87 евро, равняващи се на 3471,35 лв., както и изменение на предявения осъдителен иск за 1 мораторната лихва чрез увеличаване размера на същия от 168,53 евро, равняващи се на 329,61 лв., на сумата в размер на 285,44 евро, равняващи се на 558,27 лв. – частичен иск от сумата в размер на 292,50 евро, равняващи се на 572,08 лв.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. в гр. *******, на бул.

„********“ с посока на движение от ул. „*******“ към моста на „********“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „*******“ с рег. № *******, собственост на „*******“ ЕООД, управляван от И. К. Т., преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с поставена плочка в нея. Автомобилът бил застрахован при ищцовото дружество съгласно застраховка „Каско на МПС“, полица № *******. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени материални вреди по лекия автомобил, като на основание сключената застраховка „Каско на МПС“ за уврежданията по автомобила била предявена претенция при „Дженерали Застраховане“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение и образувана ликвидационна преписка № ********. Извършени били огледи на увредения автомобил от ищеца и изготвени заключения с опис на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „*******“ ЕООД, като за извършените ремонтновъзстановителни работи по процесния автомобил от автосервиз била издадена фактура с № ******/*******г. на стойност 3456,35 лева/1767,20 евро.

Дължимата сума по фактурата била изплатена от „Дженерали Застраховане“ АД на „*******“ ЕООД с Преводно нареждане на 08.12.2023г. Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева.

От правна страна се излагат съображения, че с изплащане на застрахователното обезщетение по ликвидационна преписка № ******** ищецът „Дженерали Застраховане” АД бил погасил задължението си по застрахователния договор да определи и изплати застрахователно обезщетение и по този начин встъпил в правата на застрахования срещу Община Пловдив на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3456.35 лв./ 1767,20 евро. Развиват се подробни аргументи, че съобразно приложимата нормативна база в Закона за пътищата, отговорността за правилната поддръжка и стопанисване на процесния пътен участък била на ответната Община Пловдив. Бездействието 2 пък на лицата, на които Общината е възложила фактическото изпълнение на задълженията й по поддръжка на пътя, води до реализиране на обективната й отговорност за настъпилите увреди по автомобила от несвоевременното сигнализирано и отстранено препятствие по пътя. На Община Пловдив била изпратена Регресна покана с Изх. № *******от *******г. за възстановяване на изплатеното от „Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение, ведно с реализираните обичайни ликвидационни разноски, с приложени копия на документите по преписка № ********. Регресната покана била получена на 12.02.2025 г., като понастоящем задължението не било погасено. Последното пораждало интереса на ищеца от предявяване на настоящата претенция. Въз основа на изложеното се моли иска да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Изтъква се, че в исковата молба не е посочено конкретното място на настъпване на инцидента. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение и необходимостта от изплащане на обезщетение от ищцовото дружество. Изтъква се, че не бил спазен реда, съгласно Общите условия на застрахователя, за завеждане на щета и извършаване на опис на щетите, като представените описи с исковата молба не били подписани. В тази връзка се сочи, че доколкото застрахователят не е следвало да изплаща обезщетение, то същият не може да търси и регресна отговорност. Поддържа се още в отговора, че не се установявало какво било поведението на водача, в която насока се прави и възражение за съпричиняване поради несъобразяване с пътната обстановка и правилата за движение по пътищата. Оспорва се твърдения механизъм за настъпване на ПТП и твърдяната причинна връзка между инцидента и щетите по автомобила. С оглед на изложеното се моли да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи, че между него и увреденото лице е съществувало валидно правоотношение по повод твърдяното имуществено застраховане на вещ - лек автомобил „*******“ с рег. № *******; следваше да установи, че в периода на застрахователно покритие, по посоченото МПС са настъпили увреди, включени в покрития риск по застраховката; да се установи естеството, размера и обхвата на вредите, механизма на тяхното причиняване и мястото на настъпване на твърдяното ПТП; както и да се установи, че твърдяната в исковата молба сума за застрахователно обезщетение е заплатена за отстраняване на увредите.

Съществуването на посоченото от ищеца между него и собственика на лек автомобил „*******“ с рег. № *******, застрахователно правоотношение се установява от представената застрахователна полица № ******* /л.10/ за застраховка „Каско на МПС“ от дата *****г. с период на покритие от 3

23.11.2022 г. до 22.11.2023 г. Видно от клаузите в Общите условия, в частност т.14, клаузата „Пълно каско“, каквото е и настоящото, покрива и щети от ПТП, вкл. щети, причинени от дупки или неравности в пътната настилка - т.27.2.

Такава именно щета се претендира в случая. От представените от ищеца писмени доказателства с оглед разпредЕ.та му доказателствена тежест, а именно платежно нареждане от 24.11.2022 г. и отчет за инкасирани премии на застрахователен агент /л.94-95/, се съди, че вноската по застраховката, доколкото не е предвидено разсрочено плащане, е била платена, поради което е било налице валидно застрахователно покритие към датата на твърдения инцидент. Същите не са оспорени от ответната страна. В този смисъл, предвид съвкупния анализ на представените писмени доказателства, по делото се установи, че е извършено плащане на дължимите застрахователни премии, противно на възраженията на Община Пловдив. За достигането до този извод са съобразени в случая и разпоредбата на чл. 368 КЗ, както и обстоятелството, че застрахователят е заплатил дължимото по договора застрахователно обезщетение, за което ще стане въпрос по-долу в настоящите мотиви, т.е. налице е валидно правоотношение и е изпълнено задължението за заплащане на вноските по застраховката от застрахованото лице. В противен случай застрахователят би отказал плащане.

Застраховането МПС „*******“ с рег. № ******* е собственост на застраховащия по полицата „*******“ ЕООД, видно от представеното Свидетелство за регистрация Част ІІ. Няма данни за технически неизправности по автомобила.

За настъпването на твърдяното застрахователно събитие и механизма на неговото осъществяване се съди от представените с исковата молба писмени доказателства - Протокол № ******* за оглед по щета № ********, опис-заключение по претенция № ******* г., и ликвидационен акт № ******/*******г. по преписка №**********, както и от показанията на свидетеля И. Т. – водача на лекия автомобил.

От писмените доказателства се установява, че са констатирани увреди по автомобила, които са били при предната броня (за боядисване), части от кората под купето и тази под двигателя, които са били за смяна, както и двата PVC подкалника (също за смяна).

От изложеното от свидетеля Т. се установява, че при управление на л.а.

„*******“ с рег. № ******* по ул. „******“ към „*******“, се констатирали две дупки малко преди моста на р. Марица, които били запълнени с вода и с положени плочки/камъни в тях, като свидетеля бил попаднал в една от тях, при което се получил удар по автомобила. След като спрял МПС-то, свидетелят установил увреди по кората на автомобила и в неговата долна част.

Свидетелят констатирал и наличието на посочената неравност по пътя.

Изтъква, че е управлявал автомобила с ниска скорост, заради лошото състояние на пътното платно, като не е могъл да избегне дупката, заради множеството неравности. За настъпили увреди свидетелят посочва, че бил сигнализирал лизинговото дружество, след което били подадени и документи към застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД, като повредите по 4 автомобила били отстранени.

Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице могат да настъпят посочените от ищеца вреди, установени и по делото, при реализиране на механизъм на ПТП, описан от ищеца и съответстващ на данните по делото, вкл. и свидетелските показания. От техническа гледна точка, според експерта, това е и най-вероятният механизъм за настъпилото ПТП. Открива се пълно припрокрИ.е на увредените зони и детайли, описани в исковата молба и тези по заведената щета, като въпросните увреди са технически възможни при осъществения механизъм на ПТП. В тази връзка вещото лице е установило и причинно-следствена връзка между ПТП-то и увредите по автомобила.