Определение № 353 от 16.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Враца, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600516 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Г. И. З. от гр. Бяла Слатина, чрез защитника му адв. К. К. срещу определение с рег.№ 108 от 12.06.2026г. постановено по НЧХД № 311/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отхвърлено искането на подс. Г. З. отправено до съда чрез адв. К. за присъждане на разноски, направени от подсъдимия за договорна защита пред въззивната инстанция по ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Твърди се в частната жалба, че производството по НЧХД №311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е приключило със спогодба постигната между страните, която е била одобрена от съда. Според жалбоподателя, в спогодбата е било договорено, че направените в производството разноски, остават за страните така, както са направени. Но в последствие, частният тъжител депозирал въззивна жалба срещу прекратяването на производството по делото поради спогодба и било образувано ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което подс. З. участвал лично и с договорния си защитник адв. К. К.. Твърди се, че пред това производство са претендирани разноски, по което искане въззивната инстанция не се произнесла.

Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и въззивния съд да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски в производството по ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца.

Съобщението до частния тъжител В. Д. за депозираната въззивна частна жалба 1 срещу определение с рег.№ 108 от 12.06.2026г. постановено по НЧХД № 311/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина, не е надлежно оформено съгласно изискванията на НПК, тъй като във върнатия отрязък от съобщението е вписано, че е връчено на 29.07.2026г. при отказ, без да е изпълнено изискването на чл. 180, ал. 4 от НПК отказът да бъде удостоверен с подписа на поне един свидетел. Независимо от този пропуск, въззивният съд счита, че дължи произнасяне по сезиращата го частна жалба по следните съображения:

Производството по НЧХД № 311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е образувано по тъжба на В. Д. Д., чрез адв. П. П. от АК - Русе срещу подсъдимия Г. И. З. от гр. Бяла Слатина за извършено от последния престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, както и се прави искане за допускане за разглеждане на предявен от тъжителката гр.иск за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 25.02.2024г. до окончателното й изплащане.

С разпореждане с рег.№36/23.01.2025г. по НЧХД № 311/2024г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е предал на съд подс. З. и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.02.2025г. от 10.30ч. В последствие по причини сочени от подс. З. и защитника му, адв. К., делото е отлагано няколко пъти.

С протоколно определение с рег.№ 128/28.04.2025г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание, първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство по делото, поради оттегляне на частната тъжба от страна на тъжителката Д.. Районният съд е посочил, че определението, с което е прекратено производството по делото подлежи на въззивно обжалване в 15 дневен срок от датата на с.з пред Окръжен съд – Враца.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от частния тъжител В. Д. Д., подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.05.2025г., с искане за неговата отмяна.

В жалбата е направено и искане за възстановяване срока за обжалване на процесното определение, с доводи, че е бил пропуснат по уважителни причинивлошено здравословно състояние на тъжителката, наложило провеждането на амбулаторни процедури за срок от 10 дни, считано от 29.04.2025г. и излизане в отпуск поради временна нетрудоспособност през м.май 2025г., за което е приложила медицински документи.

С определение с рег.№ 134/10.06.2025г. районният съд, в закрито заседание, без призоваване на страните, на основание чл.185, ал.1 и ал.2 от НПК е приел, че срокът за обжалване е пропуснат по уважителни здравословни причини и е продължил същия, приемайки, че депозираната от тъжителя Д. въззивна жалба и допълнението към нея са редовни и след администриране на жалбата, същата е изпратена на Окръжен съд – 2

Враца за произнасяне.

Образувано е ВЧНД №420/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, по което е постановено Решение с рег. №151/23.10.2025г., по силата на което въззивния съд е приел, че определение № 134/10.06.2025 г. е постановено в процедура, различна от тази, по която е следвало да бъде проведена, а именно процедура по чл.186, ал.1-6 от НПК. Според мотивите на въззивния съд, първоинстанционния съд е следвало да насрочи разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, в седемдневен срок от постъпване на молбата и при положителна съдебна преценка за възникнали в срока на обжалване уважителни причини за пропускането му. Вместо това, първата инстанция погрешно е разгледала молбата в процедура по чл.185, ал.1 от НПК, касаеща продължаване на срок, определен от съда или органите на досъдебното производство, при подадена молба преди изтичането му, хипотеза различна от тази, посочена в молбата на тъжителя Д., нарушавайки гарантираното право на участие на страните.

Доколкото компетентен да проведе процедура по чл.186 от НПК, съответно да прецени дали сочените причини за пропускане на срока за обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство № 128/28.04.2025г. са обективни и уважителни не е ОС-Враца, а PC-Бяла Слатина, пред който срокът е пропуснат, то делото е върнато на същия състав от първоинстанционния съд да извърши нужната прецизна съдебна проверка на допустимостта и основателността на искането за възстановяване на срока по чл.186 от НПК. С протоколно определение с рег.№10/15.01.2026г. състав на Районен съд – Бяла Слатина е възстановил срока за обжалване на протоколното определение №128/28.04.2025г., постановено по НЧХД №311/2024г. по описа на съда.

След проведено производство по обжалване на определението за прекратяване на наказателното производство пред въззивната инстанция, в производство по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, окръжния съд е приел, че наличието на ясно и непротиворечиво изразено действително съгласие от страна на частния тъжител в съдебно заседание за прекратяване на производството, правилно е възприето от първоинстанционния съд, който не е извършил нарушения на съдопроизводствените правила. По тази причина, въззивната инстанция е приела, че подадената жалба е неоснователна и е потвърдила атакуваното определение като правилно и законосъобразно.

В последствие, след приключване на посочените съдебни производства, Районен съд – Бяла Слатина е сезиран с молба с вх. №4040/20.05.2026г. от подс. Г. З., чрез защитника си адв. К. К., с претенция за присъждане на разноски, направени в производството по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца.

С обжалваното определение с рег.№ 108 от 12.06.2026г. постановено по НЧХД 3

№ 311/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина, е отхвърлил искането на подс. Г. З. за присъждане на направените по делото разноски. Аргументите на съда изложени в съдебния акт са, че щом производството по делото е приключило със спогодба №128/28.04.2025г., по силата на която подсъдимия се е признал за виновен в извършване на деянието, за което е обвинен и страните са се договорили, че подсъдимия ще заплати на тъжителката сумата в размер на 1000.00 лева, която включва и направените по делото разноски, както и обезщетение за неимуществени вреди, то претенциите на подс. З. са неоснователни.

В частната жалба, депозирана пред въззивната инстанция, се излагат и доводи, че се претендират и разноски от подсъдимия в производството по ВЧНД №420/2026г.

При така изложеното хронологично от фактическа страна водят до следните изводи:

В определение с рег.№ 108 от 12.06.2026г. постановено по НЧХД № 311/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина липсва произнасяне на съда по разноските направени в двете съдебни производства пред въззивната инстанция по ВЧНД №420/2025г. и по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца. Единственото произнасяне, в случая касае производството по НЧХД №311/2024г., приключило със спогодба, по което подс. З. се е признал за виновен и е платил на частната тъжителка сумата в размер на 1000.00 лева, която включва и направените по делото разноски, както и обезщетение за неимуществени вреди. Но по делото липсва произнасяне по претендираните от защитата разноските направени в двете съдебни производства пред въззивната инстанция по ВЧНД №420/2025г. и по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца.

А съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК и чл. 346, т. 3 от НПК въззивният съд е компетентен да се произнесе по въпроса с разноските по делото по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, само в случаите когато постановява нова присъда, с оглед обстоятелството, че в тези случаи касационният контрол върху това определение е допустим и е изрично уреден в закона.Въпросът с присъждането на разноски по делото, който не е бил решен с присъдата, следва да се реши от първоинстанционния съд, при което на осн. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК същото ще подлежи на контрол от въззивния съд и по този начин ще се обезпечи предвидената в закона възможност за инстанционна проверка. Препращането, което чл. 317 НПК прави към разпоредбите относно първоинстанционното производство не включва възможност за въззивната инстанция да допълва постановеното от нея въззивно решение, по реда на чл. 306, ал. 1 НПК.

Ето защо, при изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за да се произнесе по искането на подсъдимия З., чрез 4 защитника му адв. К. за присъждане на разноските направени в двете съдебни производства пред въззивната инстанция по ВЧНД №420/2025г. и по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег.№ 108 от 12.06.2026г. постановено по НЧХД № 311/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Районен съд – Бяла Слатина да се произнесе по искането на подсъдимия З., чрез защитника му адв. К. за присъждане на разноските направени в двете съдебни производства пред въззивната инстанция по ВЧНД №420/2025г. и по ВЧНД №31/2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, тъй като липсва такова произнасяне.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5