Акт от 28.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3954 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:К.А Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от К.А Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110211623 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-4332-006191/15.06.2026 г., издадено от Д. Д.

Д. - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ - СДВР за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, с което съгласно чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро.

В жалбата си Д. С. Г. моли наказателното постановление с № 26-4332- 006191/15.06.2026 г., да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И. В. Ю..

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от ОПП-СДВР с приложено пълномощно от главен юрисконсулт В. П. в които се заявява, че не възразява да се даде ход на делото и че не са били нарушени установените законови норми, относно сроковете за съставянето на АУАН и наказателното постановление. АНО е бил издал НП след изтичане на 7-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на давностния 6-месечен срок. АУАН е бил съставен от овластено за целта длъжностно лице, а именно младши автокотрольор към ОПП-СДВР, НП също е било издадено от оправомощено лице. В АУАН са били спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на НП тези на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържали конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е било описано с необходимата пълнота. Посочената квалификация на нарушението кореспондирала с установеното от фактическа страна. Правилно било 1 приложена и санкционната норма, която съответствала изцяло на извършеното нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и при потвърждаване на НП се моли да бъде издаден изпълнителен лист.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На *** г., около 23:05 ч., жалбоподателят Д. С. Г. се е намирал в гр.

София, като е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с регистрационен номер *** на бул.“България“ номер 11 на бензиностанция „Еко“ с посока на движение от бул. „Петко Ю. Тодоров“ към „бул.“Черни връх“ и е бил спрян за проверка от полицейски екип на ОПП-СДВР. При извършената проверка полицейските служители са установили, че челното панорамно и страничните стъкла на автомобила са с ограничена видимост (намалена прозрачност) и това намалява видимостта на водача към пътя, вследствие на което е бил съставен АУАН № 5232470 срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, Д. Д. Д. - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ - СДВР издала атакуваното процесно НП за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, с което съгласно чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва - АУАН № 5232470, Наказателно постановление № 26-4332-006191/15.06.2026 г., докладна записка, справка картон на водача, заповед № 8121к-12547/12.09.2026 г., заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г., жалба вх. № 229352/17.07.2026 г., пълномощно, договор за правна защита и съдействие, писмени бележки вх. № 303835. Спирането на водача за проверка от служители на ОПП-СДВР, последвалата констатация на ограничената видимост на челното панорамно стъкло и страничните стъкла на автомобила се изясняват без да има противоречие посредством съставения АУАН и изготвената докладна записка.

Съдебният състав кредитира в цялост писмените доказателства, които прецени като обективни и достоверни. При това съдът прие, че писмените доказателствени източници убедително и еднопосочно потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на АНО по издаване на НП следват съгласно 2 длъжностните им качества и правомощия, предоставени им по силата на приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма и при спазване на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от Д. С. Г. поведение, реализирало съставите на вменените му нарушения, са описани ясно и недвусмислено. Наред с това в АУАН и НП времето на извършване на нарушенията - дата, място и час, са точно посочени.

Съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като е нарушил забраната да управлява пътно превозно средство с намалена прозрачност на челното и страничните стъкла на автомобила.

Нарушението е формално и е осъществено виновно при форма на вината пряк умисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

В процесния случай от показанията на св. К. С. се установи, че челното панорамно и страничните стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя, са били облепени с фолио, с ограничена видимост и намалена прозрачност, с което е осъществен състав на нарушението от обективна страна.

Нарушението е извършено умишлено, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последиции пряко ги е целял.

Правилно административнонаказващият орган за това нарушение е приложил санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, като е наложил санкцията във фиксирания от законодателя размер от 50 лв. / 25.56 евро.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изхождайки от тежестта на нарушението, както и множеството наложени наказания за нарушения по ЗДвП на водача /видно от справка-картон на водача/, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, тоест не е налице маловажен случай.

Съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя, доколкото те не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и имат за цел изграждането на защитна версия.

Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното на Д. С.

Г. административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро.

3

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, тъй като е издадено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване на процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

Основания за изменението му или отмяната му не се констатираха.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Този размер съобразно нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи, че следва да бъде 66.50 евро предвид на това, че правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-4332-

006191/15.06.2026 г., издадено от Д. Д. Д. - началник сектор в отдел „Пътна полиция“ - СДВР за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, с което съгласно чл.

53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро.

ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр чл. 63 от ЗАНН, сумата от 66,50 евро за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4